Публикувана: 4 авг. 2009, 21:39 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2009, 12:12 ч.

Разглезеното ми дете

1 879
29
1

4 авг. 2009, 21:39 ч.

Мнения: 2 660

Не знам дали е от разглезване или от възрастта - дъщеря ми е все залепена за мен като пощенска марка. Не иска никой друг да я вземе на ръце (има изключения, когато е в настроение), когато аз съм в стаята е все лепната за мен, ако ме няма си играе и с някой друг от присъстващите с удоволствие. Отделно, когато сме двете сами, много често иска да я нося на ръце из къщи, не ме оставя да простра или да сготвя.

Аз веднага я вземам, ако е в някой друг и плаче за мен или си протяга ръцете към мен. Не знам, може това да ми е грешката. Но някак си не мога да не я взема. Какво ще си помисли тя ако плаче за мен, а аз съм там и не я гушна?

Това ми е проблема. Идеи?

# 1 4 авг. 2009, 21:46 ч.

София
Мнения: 9 888

Не бих нарекла това,че едногодишно дете плаче за майка си,разглезване. Rolling Eyes

За кой да плаче?!И моите деца минаха през такива периоди,но не смятам,че са били разглезени.
Естественно,че като плаче за теб ще я гушнеш.

# 2 4 авг. 2009, 21:50 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Моето е на 4 и винаги е залепено за мен.

# 3 4 авг. 2009, 22:00 ч.

Мнения: 22 505

О, съвсем нормално е при положение, че детето е на 1г и месец. ))
Дъщеря ми и сега понякога се държи така.
Със сигурност не е разглезване. ) Не се притеснявай за това. Просто децата имат нужда от майките си. ))

# 4 4 авг. 2009, 22:00 ч.

Мнения: 2 660

Въпреки възрастта не знам дали е съвсем нормално да иска да е само в моите ръце, а не и на другите близки, които я гледат често. Не става въпрос за чужди хора.

Смятате, че ще отмине?

Всички роднини ме линчуват, че аз съм я направила такава и че не е нормално. Не бих отхвърлила моментално мнението им, все пак са хора отгледали по няколко деца..

# 5 4 авг. 2009, 22:01 ч.

София
Мнения: 9 888

Ами може би точно това,че я гледат често,е причина когато си там да иска да е в теб.

# 6 4 авг. 2009, 22:03 ч.

Мнения: 2 660

Цитат на: Валенцето в вт, 04 авг 2009, 22:01

Ами може би точно това,че я гледат често,е причина когато си там да иска да е в теб.

Валенце, грешно съм се изразила. Ние си се гледаме двете нон стоп денонощно. Има и 2-3 човека от роднините, с които тя се вижда по-често, на които я оставям, за да изчистя спокойно из къщи, за да изляза за малко. Но като цяло разделите ми с детето са капка в морето. За една година почти не се е отделяла от мен, камо ли за по-дълго време.

# 7 4 авг. 2009, 22:13 ч.

София
Мнения: 9 888

Просто детенцето ти е много малко,не се притеснявай.В това,че иска постоянно да се гушкате няма нищо лошо,макар и от личен опит да знам,че понякога е много уморително. Hug

# 8 4 авг. 2009, 22:24 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Nanane,
не ти е разглезено детенцето Hug

Но и не е съвсем безобидна тази реакция, макар, че разпространено се смята за "нормално". Т.е. - разбира се, че ще иска да се гушкате! Но не непрекъснато, на тази възраст децата вече имат нужда да започнат да опознават личното си пространство и да изграждат някаква латентна форма на самостоятелност, кояго много ще им помогне към третата година (когато започва същинското отделяне). Ако постоянно те търси и не е спокойно и с други хора, явно има някакво мъничко неспокойствие детенцето ти.

Допускам, че се касае за малко по-засилена сепарационна тревожност. Т.е. - бои се от твоето излизане, изчезване и т.н. Догадка е, но може да пробваш дали ще ти свърши работа: възможно е тази тревожност всъщност да е твоя и тя да я усеща и да реагира на нея. Т.е. - може би се тревожиш как ще реагира тя на твоето отсъствие, може пък и - както много майки - да се чувстваш виновна, че я оставяш за малко. На твое място бих изпробвала следното: отпускам се, казвам си, че всичко е ок, влизам при нея, обяснявам й, че я оставям за еди колко си време, на еди кой си човек, че всичко ще е наред и скоро ще се върна. След което ги оставям да си общуват с онзи, с когото съм я оставила. Много е важно да почувства, че ти си спокойна, така ще разбере, че случващото е в реда на нещата. А то е Hug

Успех!

# 9 4 авг. 2009, 22:28 ч.

София
Мнения: 6 999

Когато дъщеря ми беше на 1 година аз и баща й все още не разрешавахме на близки и роднини да я гушкат. Naughty

Това е дете, а не кукла. Много деца /в това число моето/ не желаят и не приемат храна или вода от ръцете на човек, който не е родител.
Дъщеря ми сега е на 5 и е почти залепена за мен. Предпочита винаги да е с мен, да се гушкаме и т.н. Ако я оставя при баба й за повече от седмица страда ужасно много...

Не мисля, че е разглезена. Радвам се на това време, защото само след няколко години вече няма да иска да е така.

Ако обаче на теб ти идва в повече - говори с детето, Нищо че е само на 1 година можеш всеки път като излизаш да й казваш къде ще ходиш и кога ще се върнеш. Да не изчезваш, а да й обясняваш спокойно, че излизаш, но ще се върнеш, няма да я изоставиш и прочие...

# 10 4 авг. 2009, 22:50 ч.

Мнения: 425

И моето е залепено за мен като ваденка Simple Smile

,не се притеснявай.И ние се гледама нон стоп двамата.Нищо не мога да сърша естествно.Обаче когато го оставям в сетра ми стои без да се сеща замен,оставях го и в детски клуб за един час-залисал се е в игра и изобщо не се е сетил че остъствам.Това не му пречи обаче вкъщи да върви все след мен,да протяга ръце да го взимам,и непрекъснато да иска все мен.Чувала съм че на тази възраст така правели.Чакам да поотрасне пък да видим Thinking

-какъв ли нов период ме чака Crossing Arms

# 11 5 авг. 2009, 01:06 ч.

Мнения: 5 433

Saule, много добре си го обяснила.
И моето дете плаче за мен, забелязала съм обаче, че има моменти в които не съм и достатъчна - радва се на баба си и дядо си и е много щастлива от факта, че някой и идва на гости, гушва се и в хора, коита не познава, просто защото ги е харесала.
Аз винаги обяснявам като излизам от стаята къде отивам и мисля, че вече има ефект, все по-рядко плаче, просто ме очаква да се върна.
Да отбележа, че я гледам почти сама, мъжът ми е доста зает.

# 12 5 авг. 2009, 07:18 ч.

Мнения: 24 467

Глезене не, по- скоро навици и нормални реакции, свързани винаги с конкретиката на средата.
Двете ми деца никога не са били залепени за никого, но са били гледани от бавачка /нарочно изключих бабите, не са лоши хората, но не искам да смесвам отглеждането на децата с грижите и радостта по внуците, а и точно от гледане от баби нямам добри впечатления/ през работния ни ден от рано и за тях е нормално да променят средата и грижещият се за тях.

# 13 5 авг. 2009, 07:47 ч.

Мнения: 1 879

Цитат на: Saule в вт, 04 авг 2009, 22:24

Допускам, че се касае за малко по-засилена сепарационна тревожност. Т.е. - бои се от твоето излизане, изчезване и т.н.

И аз допускам същото и не смятам, че имаш принос или че си разглезила детето. На времето изчетох доста за "separation anxiety", защото дъщеря ми също ме притесняваше с това, точно на същата възраст като дъщеря ти. Беше зимата, излизахме всеки ден, но в градинката не срещахме много хора. Интересното е, че на пролет, когато градинката се напълни с деца и хора, а и тя вече много уверено обикаляше и проучваше, тази тревожност изчезна. После лятото - беше вече на година и половина - бяхме на къмпинг и там тя тичаше след брат си и другите деца и всичко отмина. Не съм прилагала някакви специални тактики, приех ситуацията, още повече, че със сина ми преди нея не бях имала проблем.

# 14 5 авг. 2009, 08:00 ч.

Мнения: 1 044

Всички деца или повечето, които аз познавам на тази възраст, че и по-големи, се държат така. Моето дете също бе залепено за мен. Съседското бебе е залепено за баща си- без него отказва да се храни, да заспи, да се къпе. Просто е свикнало с баща си, той главно го гледа, защото майката учи в чужбина. Това е повече от нормално. Много е изморително, но истината е, че не продължава вечно. Ще дойде време, когато ти ще молиш детето за повече близост, а то ще порастнало, независимо и самостоятелно. Не бързай, има време за всичко.

Препоръчани теми

Детето ми не ме иска

За правилното възпитание, конкретно тръшкането и ревовете при малките деца

Истерии и тръшкане до дупка

Рецидивиращи гнойни синузити, моля за помощ!

Причина:

Причина: