Моят приятел не е работил повече от месец и няма никакви изгледи да започне нещо. Още повече че няма и никакви пари, ама абсолютно никакви, дори стотинки....Занимава се със строителство, а сега никои не търси такива услуги (а и той не се трогва много-много да търси).
Отначало оставаше при мен за малко (аз имам хубава, самостоятелна къща), а сега вече му стана навик и всяка вечер си остава просто ей така....На всичкото отгоре и на моя издръжка, даже и цигарите вече му купувам (аз не пуша). Свива се като бито коте или като изгонено кученце около мен и мен ми е жал да му кажа че трябва да си ходи...Аз също нямам доходи сега, живея от предишни спестявания и това че трябва да се грижа и за него ми струва твърде скъпо - той яде мнооого и е постоянно гладен (сигурно от кризата му се отваря апетита). Имам планове да си направя мой бизнес, а той чака на това, за да му осигуря работа. Само че аз незнам "това" кога ще стане и дали изобщо ще имам нужда от него в бизнеса ми....Аз не мога да спя по цели нощи от притеснения, че той няма работа, че аз не работя в момента и кога изобщо ще започна, че парите ми се стопяват като пролетен сняг....и т.н. и т.н., Но за сметка на мен той си спи като бебче цялата нощ....и въобще не се притеснява....Като го попитам какво смята да прави и защо не потърси каквато и да е работа, отговора е : "Ами, какво да направя че няма работа сега и никои не ме търси. Аз за 400 лева не искам да работя. Такива пари за нищо няма да ми стигнат..."
Пиша всичко това, защото напоследък чувствам че ме дразни с присъствието си. Абе меко казано дразни - направо се изприщвам от такива мъже...Мисля че НЕ понасям мъже без работа, без доходи и без перспектива.
Права ли съм да изисквам от мъжа по-големи от моите доходи или е ОК жената да издържа мъжа?
Отначало оставаше при мен за малко (аз имам хубава, самостоятелна къща), а сега вече му стана навик и всяка вечер си остава просто ей така....На всичкото отгоре и на моя издръжка, даже и цигарите вече му купувам (аз не пуша). Свива се като бито коте или като изгонено кученце около мен и мен ми е жал да му кажа че трябва да си ходи...Аз също нямам доходи сега, живея от предишни спестявания и това че трябва да се грижа и за него ми струва твърде скъпо - той яде мнооого и е постоянно гладен (сигурно от кризата му се отваря апетита). Имам планове да си направя мой бизнес, а той чака на това, за да му осигуря работа. Само че аз незнам "това" кога ще стане и дали изобщо ще имам нужда от него в бизнеса ми....Аз не мога да спя по цели нощи от притеснения, че той няма работа, че аз не работя в момента и кога изобщо ще започна, че парите ми се стопяват като пролетен сняг....и т.н. и т.н., Но за сметка на мен той си спи като бебче цялата нощ....и въобще не се притеснява....Като го попитам какво смята да прави и защо не потърси каквато и да е работа, отговора е : "Ами, какво да направя че няма работа сега и никои не ме търси. Аз за 400 лева не искам да работя. Такива пари за нищо няма да ми стигнат..."
Пиша всичко това, защото напоследък чувствам че ме дразни с присъствието си. Абе меко казано дразни - направо се изприщвам от такива мъже...Мисля че НЕ понасям мъже без работа, без доходи и без перспектива.
Права ли съм да изисквам от мъжа по-големи от моите доходи или е ОК жената да издържа мъжа?
Абсурд да издържам здрав, прав мъж с месеци, само защото не му се било работело за 400лв. Ами по-добре 400лв. от колкото никакви 
.Виж,ако ти е само приятел и нямаш нещо,което да те връзва за него,бягай далеч.Жената трябва да се чувства жена и някой да се грижи за нея,дори и тя да може и сама да си го позволи.Защото все пак ние сме нежните същества в една връзка...На мен ми се повдига от такива мъже,които се съмосъжеляват и не се борят с живота.Такъв мъж не ти трябва!! 
. За същия индивид ли става въпрос, ако не е тайна? 
