Публикувана: 1 авг. 2009, 14:20 ч.
Последно мнение: 20 дек. 2012, 12:59 ч.

"знаеш ли, че майка ти те търси?......

49 073
31
1

Гост

# 15 25 март 2011, 12:35 ч.

Мнения: 5

Ами...да, осиновена съм. Но реших да спра до тук.
Биологичният ми баща е разбрал за съществуването ми преди няколко години. Тръгнал да ме търси и стигнал до близки на майка ми, която ме е осиновила. Но те отказали да му помогнат.
Баща ми ( който ме е осиновил ) все още не знае, че аз знам за осиновяването си. Както и не знае, че биологичният ми баща ме е издирвал...
Та така.. Laughing

Аз бях до тук с издирванията и разговорите.

# 16 29 март 2011, 22:39 ч.

София
Мнения: 1 444

Скай,
добре е че си разбрала все пак истината за себе си до едно ниво. Права си, че няма смисъл да ровиш повече и да търсиш хора, които преди години са направили своя избор, като са те изоставили.Имаш баща си и съпругата му, която е като майка за теб. Не ти трябват някакви съвършено чужди хора, с които те свързва само една кръв и нищо повече.Те ще донесат само сътресение и болка в живота ти.Аз стигнах отдавна до същия извод за себе си и спрях издирването, макар дза разбрах доста неща.Единственото, което ме жегва е, че имам 4-ма братя и сестри, но цял живот съм живяла без тях, ще продължа и занапред.
Успех!

# 17 9 апр. 2011, 16:19 ч.

София
Мнения: 71

Доста объркана история, но се радвам, че си открила истината (толкова, от колкото си имала нужда). Hug

marypopins и за теб. Hug

Мен лично точно въпросът за евентуалните ми братя и сестри ме гложди най-много...

# 18 13 апр. 2011, 15:47 ч.

Мнения: 5

Естествено, че и мен ме гложди въпроса за братя и сестри Rolling Eyes

Току виж сме излезли роднини с някои от вас Mr. Green

( шегувам се )
Хубав ден ви желая bouquet

# 19 14 апр. 2011, 08:17 ч.

Мнения: 1 418

Цитат на: sky в ср, 13 апр 2011, 15:47

Току виж сме излезли роднини с някои от вас Mr. Green

( шегувам се )

то никога нищо не се знае bouquet

# 20 15 апр. 2011, 17:26 ч.

София
Мнения: 1 444

Ех, момичета,
много мислих и премислях дали да продължа търсенето, при положение, че стигнах до квартала.....едва ли не на метри от блока им...........В крайна сметка реших да не разбърквам допълнително живота си, да не вкарвам в него напълно непознати хора.Знам ли що за хора са, как ще реагират, какво ще последва? Ако са досадници и не ме оставят на мира с някакво странно чувство за зов на кръвта или друга тъпотия?Освен това за да завърша издирването си, трябваше да платя на детектив да довърши.Да дам пари и да получа адрес-добре. Прецених, че не бих се изтърсила на нечия врата и да заявя "аз съм ваша дъщеря/сестра". Прекалено дискретен човек съм и това изобщо не е в мой стил, не бих могла да притесня някое семейство като им позвъня на вратата и объркам и техния живот.Следвайки логиката стигнах до извода, че щом братята и сестрите ми не са ме потърсили, то изобщо не знаят за съществуването ми.Явно майка им е спестила тази подробност от живота си.Те не са цигани или клошари, та да нямат компютри, интернет и т.н. и ако знаеха биха ме потърсили /предполагам/.Да не досаждам на всички ви с моите разсъждения.Просто споделих, та и скай да премисли всички гледни точки преди да предприеме нещо, дали изобщо си струва да си дава зор за подобни проучвания.

# 21 15 апр. 2011, 17:48 ч.

Мнения: 1 418

Мери,радвам се да те засека тук Hug

.Изобщо да не ти хрумва че досаждащ с разсъжденията си.Ако ние не се изслушваме и не си помагаме кой друг ще го направи.Нали за повечето хора ние сме неразбираеми.Моето мнение е :спри да мислиш на тях да им е добре.Ако имаш желание да се срещнеш с тях го направи.А това как ще се почувстват те ,теб не трябва да те интересува и как ще им се отрази една такава среща не е твой проблем.Лично аз не съжалявам че съм ги намерила.Иначе цял живот щях да ги идеализирам,а те не го заслужават.Моите определено са досадници(без брат ми).Не ме оставят на мира.Непрекъснато ми казват че ние сме си най-близки.Странно,но аз не чувствам нищо към тях.Никаква кръв не ми говори нищо.Живеем на 60 км разстояние ,а сякаш ни делят светове.Не те навивам да ги търсиш.Решението е твое.Исках само да ти кажа,че не бива да мислиш за техният душевен комфорт Hug

# 22 15 апр. 2011, 19:41 ч.

София
Мнения: 1 444

Кристи,
много се радвам да се засечем. Не съм влизала в темите от година и половина, защото ми писна едно и също да чопля, разчоплям и да натоварвам и без това затормозената си психика. Освен това, за разлика от теб аз не само, че не ги идеализирам, но дори се страхувам да не ми се лепнат някакви досадни използвачи.Все се сещам за теб, как споделяше, че ти реват да помагаш с пари, пък с къщата си имаха проблеми и те натоварваха.........нямам нужда от подобни хрантутници, да ме проучват, дебнат и шпионират какво могат да ми изкопчат, какъв келепир могат да намажат от мен.Малко съм крайна, но за жалост живота ме научи, сблъсках се с множество интересчии, хитреци, тарикати на дребно и прочее.Не визирам мъже, изобщо за комерсиализацията на хората като цяло говоря.Никой не те приема с открито сърце, не се старае да опознае красотата вътре в теб, всеки гледа какво имаш, какво можеш да постигнеш и с какво може да се облагодетелства покрай теб.
Ох, сори за депресантския пост, но просто съм обективна.Споделям впечатленията си въз основа на преживяното, на хората които ме разочароваха и направиха така мнителна, които опитаха да се домогнат до материални и социални облаги, използвайки ме.Много съм разочарована от хората.Няма да зачеквам темата колко е изпростял народа, защото е неизчерпаема.Това съвсем ме обезверява.Ужасно мразя прости хора, това е най-голямото наказание.Още по-ужасно е това, че колкото по-прост е даден човек, толкова по-нахален и лицемерен е, както и убеден как никой не подозира за "хитрините" му.
Спирам, че ще ви предам негативното си отношение и недоверието към хората, което съм натрупала.Все пак живота е прекрасен и има прекрасни хора, за които си струва да направиш жестове.

# 23 16 апр. 2011, 08:45 ч.

Мнения: 1 418

Мери,за тази година и половина толкова неща се промениха при мен.Пиша тук предимно за тези които четат и черпят опит от нашите неволи.Ако мога да съм от полза на поне един човек бих се радвала много.Това че моите реват все за нещо е голям проблем.Действат ужасно на психиката.В скоро време ще раздам правосъдие,обаче в момента си трая заради прочутата кола,която им дадохме.Не си направиха труд даже да я прехвърлят(понеже се плаща).Караха я така година и нещо и понеже се развалила(имало е вариант да се оправи) решили за по-лесно да я върнат за скраб.Сега талона и номерата са в тях,а данъците за колата са за нас.Два пъти идват до Сф,обаче никой не си прави труд да ги донесе.Когато правих 20 дни от смъртта на майка ми,в същият ден беше погребението на БМ.Имаха наглостта да ми искат пари за погребението.Почти през ден ме занимават все с някакъв проблем.Ако аз не им обърна внимание товарят моят мъж.Преди се дразнех на това че брат ми иска дял от къщата им.Считах го за несправедливо.Още повече че брат ми не е опрял до това.Обаче един човек от форума ми даде съвет да не им се бъркам и че понякога си струва да дадеш 200 за да получиш 1 лв.След разговор с него погледнах на нещата от друг ъгъл Hug

.След месец брат ми си идва в БГ и предполагам ще вземе нещата в свои ръце.След като той също е наследник и има права,коя съм аз да го спирам.Пък и безплатен обяд няма.Ще сърбат това което някога са надробили.

Последна редакция: сб, 16 апр 2011, 08:56 от k@link@

# 24 16 апр. 2011, 13:14 ч.

София
Мнения: 1 444

Ето за това иде реч Кристи, от това ме е страх.Да не попадна на такива пиявици, все едно не ми стигат моите грижи и домочадието, което влача на гърба си, та да издиря още една тумба с използвачи.Много хора са описали как си скубят косите, че са издирили биологичните си роднини, които всячески ги използват и непрестанно искат и искат нещо от тях, най-вече пари.
Ех, не ти е лесно. Стигнала си до разумен извод, да не се месиш на имотните им щения.В крайна сметка има закони за това, да се съдят, да си търсят правата, съдът ще вземе решение за това кой колко да наследи.Права си, че брат ти дори да е финансово обезпечен, в крайна сметка щом по закон му се полага, защо да прави дарения и подаръци на неблагодарни роднини?
Пожелавам хубав уикенд на всеки, който влезе и прочете темичката! bouquet

# 25 16 апр. 2011, 14:11 ч.

Мнения: 1 418

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=570479.0
второто мнение много ми допадна smile3501

# 26 16 апр. 2011, 15:16 ч.

София
Мнения: 1 444

Погледнах темата, към която си дала линк. В нея има препратка към сайт за запознанства, който е пълно мъртвило, няма нищо в него, освен това е създаден с явната идея за намиране на партньор.Както и да е, просто предупреждавам да не губите време, не си струва.Ако някой има нужда от помощ да издири био родители или изоставеното си дете, то мястото е в сайта на БААО. От години е създаден и е дал много резултати до момента.http://www.baoo-bg.org/

# 27 31 юли 2011, 16:34 ч.

Мнения: 5

ехо, как сте момичета?
На мен ми се наложи да отговарям на един въпросник свързан с алергии и ми стана много кофти...
Ми аз не знам нито колко са били годишни родителите ми, нито дали има хронични заболявания нито...кво ли не Rolling Eyes

А като си помисля, че преди 2 години бих го попълнила спрямо родителите, които са ме отгледали...
Обвзеха ме мисли да тръгна да ги търся тия биологични родители. Вие изпадате ли в подобни ситуации?
Днес малко се поуспокоих и вероятно ще ми минат тия идеи, ама...

# 28 17 авг. 2011, 12:43 ч.

Мнения: 4 138

аз в този подфорум не пиша, обаче ще направя поредното изключение Wink

скай, търси. казвам ти го като майка-осиновителка. намери това, което липсва в твоя живот.
нито предаваш някого, нито правиш грешка. просто това е една част от живота ти. любов не може да се преостъпва, нито чувства. те са персонално нещо. със срещата с някой от твоите биологични роднини не взимаш никому нещо.
аз не бих казала на баща си, че ще се срещам с някого. ти си голяма жена и нямаш нужда от закрила, ще се справиш сама. колкото и да сме смели и да ви обичаме безумно, има неща, които не е задължително да знаем, стига нещо да не ви застрашава. Wink

# 29 17 авг. 2011, 14:45 ч.

Мнения: 1 418

аз постъпих точно така.Реших че ще търся,без да казвам нищо на майка си(осиновителката).Знаех,че няма да може да го приеме,а и не исках по никакъв начин да я наранявам.Вече на няколко пъти съм писала,след срещата с биото останах дълбоко разочарована,но в никакъв случай не съжалявам,че съм ги намерила.Така си изясних че нямам и не бих могла да имам нищо общо с тях.С две думи разбрах къде е моето място.

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 041
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: