Когато се прибрахме започнах небрежно да разпитвам за случката и да търся истината. След това започнах разговор, в който се постарах да звуча повече като приятел и по-малко като родител. Извадих от net-а ужасяващи снимки и клипчета. Исках да му покажа какво би си причинил и едновременно с това да го стресна. През цялото време не спрях да му повтарям, че това е въпрос на личен избор, а не е по принуда. За пореден път му повторих, че моята роля като родител е да го информирам максимално за да го предпазя от последиците, а не да налагам забрани и наказания. Ако е решил, аз не бих могла да го спра, но това не би го направило да изглежда по-голям в очите на другите.
Вие как бихте "попарили" интереса на децата към тези и други пороци? Ясно е, че забраните и наказанията освен, че не са ефективни, биха довели и до обратен ефект.