Случки

Да,
август месец се разхождам насам - натам по главната в родния ми град,
В 1 магазин си харесах блуза, която беше сгъната под стъклената витрина на масата ( ама как го обясних),
поисках да я видя а продава4ката ми отговаря " ми тя е зимна" и с това приключи обслужването ми, не ми я показа,  демек " няма да я харесаш, не и е сега сезона, не я купувай " 
Само да допълня че се виждаше че е плетена блуза ( демек аз мога да преценя за къв сезон е ), магазинчето е мн малко и е от онези дето продавачките пушат цигари през 15 минути навън, т.е. нямаше чак толкова  мн работа момичето, но я мързеше да си мръдне ръцетe
И др случки имам, после ще пиша........

В "реномиран“ супермаркет. Купувам риба, на български този вид се казва ципура или нещо подобно. Моля учтиво продавача да ми я почисти, което за мен е в реда на нещата, а той "любезно" ми отговори: " Не искаш ли да ти я сложа в тигана и да ти я изпържа"!!!!!! 
Как не го халосах с рибите, и досега се чудя! Е, това беше първосигналната ми реакция.

В ресторант ми дадоха много студен сок за детето и отидох на бара да поискам гореща вода от кафе-машината с идеята да смеся сока и водата и да се полуЧи поносима температура. След като изказах огромното си и затормозяващо желание към персонала, не последва никакъв отговор от тяхна страна. Единият от барманите ме изгледа от главата до петите, убеди се Че макар и да имам странни желания не съм марсианка и запоЧна да ми пълни еднолитрова халба за бира с вода от машината.  Разбира се нямаше как да смеся 250 мл сок с 1 литър вода, пък и как ли ще пие малко дете от халба, затова се осмелих да си поискам и една нормална Чаша, в която да извърша операцията по разреждането на сока. Тука веЧе прекалих и съответно бармана избухна: 'Госпожо, какво желаете, не виждате ли Че имаме работа, аз само с вас ли ще се занимавам?' Това разбира се не беше казано с най-любезния тон, нито пък полуЧих Чаша, защото съвсем оЧевидно поисках много. Само да добавя Че ресторантът беше с обслужване и аз специално отидох до бара за да не създавам каквито и да е затруднения на персонала, а и за да не Чакам половин Час. На бара естествено нямаше никаква опашка от нетърпеливи клиенти, които да го притеснят дотолкова, Че едната Чаша да е проблем. Обясних на младежа Че за неговата работа АЗ си плащам и Че в тоя ресторант нищо не ми е подарък, така Че ми дължи обслужване, уважение като към клиент и 1 Чаша. Накрая разбира си полуЧих дори и Чашата, но Честно казано ми остана едно голямо огорЧение от това небивало отношение.

Това е слуЧка от последното ми ходене в България. За съжаление имаше още няколко, които ме накараха да гледам така Имаше места и с изклюЧително добро обслужване, професионално и на ниво. Но като цяло трябва да призная Че каЧеството на обслужването в София се е влошило. Явно кризата все още не е ударила заведенията за обществено хранене достатъЧно силно.

В един такъв реномиран супермаркет купувам свински врат и моля да ми го нарежат на пържоли. Отговор (придружен от мазна усмивка): "А да ви го начукам няма ли да искате?" На очевидно възмутения ми поглед, следва още по-мазно пояснение "Месото, де". Още ме е яд, че си глътнах езика и не можах да отреагирам адекватно и да му кажа, че си имам мъж за тази работа .

понеже от скоро не съм си в бг и работих точно е този бранш на обслужването мога да ви разкажа точно какво се случва.по принцип аз това си учих и това работих/сервитъорка/ и да ви кажа че повечето ми колеги бармани и колежки бяха под всякаква критика и не стига че не разбират ми и такъв им е манталитета че не може някой да знае повече от тях и да е по малък и те винаги са прави,имам много случки в който ме е било много срам че работя на дадено място,също имам случки да ми се карат клиенти и да ме увикват направо заради бара и аз трябва да си трая защото клиента винаги е прав и дори да не е.много отдавна културните обноски се забравиха в бг и по заведения и по улици и т.н.

случки много, ама няма да обсебвам темата. най-любимата ми е тази с билетчетата за трамвай. влизам в бутката за вестници на спирката на трамвая и питам чичото, който продава там има ли билетчета. след като ми каза, че имал, поисках да купя 10. отговорът му беше "аааааа, не може! много искаш! на мен са ми малко билетчетата и си ги пазя! ако всички купуват по 10, как ще имам за другите?". опитах се да му обясня логиката си за решението ми да купя толква много билети - ние сме пет души и за да можем да пътуваме всичките и после да се върнем обратно, ни трябват точно толкова, но чичото беше непреклонен и ми продаде само 5 билета... не ми и обясни защо като са толкова търсена стока тия билети не се снабди с повече, че да може да има за всички. явно концепцията за търсене-предлагане не е особено популярна в родината.

На всички от София ли са ви случките  ?
Аз се върнах от Пловдив миналия месец, ами точно обратното впечетление ми направи обслужването навсякъде, направо искрено мили бяха всички . за разлика от пресилените усмивки тук. В сравнение с предишни години ми се стори голямо подобрението. Е, в банката където сменяхме отвреме-навреме бяха малко смешни мимиченцата , с едни такива каменни, високомерни, делови лица, като че ли са поне министърки, но и те бяха леденко учтиви  .
Целият град ми се стори един такъв доволен, спокоен, на бавни обороти, с по-малко хора от преди  ...
Да не би куцо и сакато да се е изнесло в София и да не може да се справя със стреса в големия град и напрегнатото ежедневие   ...

Дааа, имах предостатъчно миналата година, беше ми много тъжно от всичко това.

1. Първият ми ден след 8г. извън страната. Отивам в едно фото, трябваха ми ксерокопия. Връщат ми ресто, монети които аз не познавам. Заглеждам се в тях и обяснявам защо не ги познавам. Реакцията беше някакво осъдително мърморене под нос до края, придружено с квалификации, чуденки и умозаключения по моят случай.

2. Правя си медицински процедури. Питат нещо дъщеря ми, тя не винаги разбира всичко на български. За да избегна допълнителни въпроси аз отговарям вместо нея. След няколко дена въпрос: "Детето нещо ненормално ли е  ?"

3. В аптека. Нямах точен списък. Идеята ми беше да огледам и да си поръчам каквото искам. Първо ми се скараха, че не съм готова с това, което искам. Извиних се, помолих да обслужат единственият човек след мен и да ми дадат малко време да помисля. Казаха ми, че не може. Или казвам сега, или тя отива да си калкулира нещо си и няма да ме обслужи. Казвам набързо за каквото се сетя и подавам кредитната си карта. Пак сгреших и последвал коментар "Госпожо, когато се пазарува с кредитна карта не знаете ли, че се казва в самото начало  . Вече е късно за това".

4. Купувам си неща от малко магазинче, избирам всичко набързо и давам точно пари. Коментар "Евала. Ето така се пазарува. Това е клиент, знае какво иска, решава и взима, а не се тутка да седи, да се чуди и избира. И най-важното дава точни пари".
Въпреки, че в този случай ме похвалиха, чувството на тъга от толкова изкривена представа за отношения търговец/клиент беше в повече.

5. На влакче на морето. Качвам се с дъщеря ми, питам за цената и плащам. На другата спирка се качват други и им казват съвсем различна цена от моята. По-ниска.
Това не беше единичен случай. Така и не разбрах защо постоянно ме лъжеха в цени и във всичко и по какво познаваха, че може би идвам от чужбина, при условие че аз говорех само на български (нямам акцент) и дъщеря ми мълчеше през цялото време.

Вярно е че веднага познават , но на нас по-скоро ни се радваха, като на туристи . Е, понякога има снизходителни усмивчици, не познаваме парите, забравяме си торбичките, даваме бакшиш, но и на нас ни беше смешно, преоткриваме отново нещата, ами че това са нашите родни световноизвестни шмекеруващи съграждани, идеше ми да ги разцелувам  ... Естествено че има различни цени, за кой колкото изглежда че ще даде, уникално   !
От друга страна има и толкова истински, емоционални, отворени, обичащи, раздаващи се умни хора, които импулсивно те канят на гости, помагат ти без никаква отплата ... Просто трябва да си с нагласата да ги намираш и предразполагаш ...
Купихме си картина от един бивш съученик на мъжа ми, Кольо Карамфилов ... Е, пийнал си беше малко  , но има такива хора, дето се казва носят си сърцето на ръкава, с толкова емоция ни заля за няколко часа, мъка по изкуството, хората, любов, отчаяние  ...
След това ми идеше да седна с лице към ъгъла на стаята и да седя три дена, емоциите ми дойдоха в повече  , отвикнали сме от такива неща, от искреност ...
Защо го казвам това  ... Ами сигурно защото искреността ми се стори по-екзотична и от изрядното отношение към клиента , може би е трябвало да разбера че съм една леко злюхана госпожа, задето се пуля в шепата стотинки 2 часа докато избера какво да дам . Тази искреност ни е направила каквито сме, отракани и оцелели след всекидневните схватки с продавачи, таксиджии и лелки зад гишетата. Иначе щяхме да сме като тукашните люде, получаващи само любезни усмивки, дори когато се държат откровено неадекватно, така се губи форма, стегнете се  ...
Това е майтап, сега да не се обиди някой  !

нямам никакви отрицателни случки, само положителни, толкова си ми беше мило този пят. Със съпруга ми бяхме много шокирани, че сме забравили аромата на липи в София през юни. Не ми е ясно как се е случило, след като това ми беше едно от наголемеете удоволствия. Бродехме по софийските улици и вдишвахме с пьлни гьрди. Една вечер направихме една голяма обиколка-трагнахме от Графа, през Народния театър до Пиротска, след това по Витошка, през моста на НДК и излязохме в Лозенец. Разхождахме се за 3-4 часа.
С риск да се повторя, минахме и през изваждане на международен паспорт. Стана много бьрзо, от момента на отиване в паспортното до получаване на паспорт и лична карта минаха 3 дни и всичко мина много гладко. Обслужването беше на ниво. Един младеж в паспортното ни попьлни бланката и ни даде сьвсем подробни оказания включително и кьде да си направим снимки.
Пазаруване на дрехи, сьщо без проблеми. Продавачките много любезни, вадят, показват. Дори в едно магазинче до НДК мерих сутиени. Премерих поне 6-7 и за сьжеление един не ми седеше добре и нищо не си купих. Продавачката най-тьрпеливо ми подаваше сутиен след сутиен и сьщо беше вечер, вероятно пред затваряне на магазина, но жената нищо не каза.
Возих се на тролей и разбира се му паднаха тирантите, точно при СУ. Седях си в тролея и се чувствах като пътешественик вьв времето.
Много хубаво си изкарахме. Благородно завиждам на Калинка и тези които са там през лятото.

Забравих да кажа, купих си 4 чифта обувки

И аз да дам един позитивен глас за България. Скоро се върнах от 3-4-дневен престой в България, и моето впечатление за обслужването по ресторанти и в хотела беше много добро. Всички бяха усмихнати, коректни, и любезни.  Не мога да кажа това за всички в хотела на прочута западно-европейска столица, също посетена току-що, със същия номер звезди.

Единственият случай беше когато един шофьор на такси почти получи пристъп като видя детето да си слага обувката на седалката след дъжд, но като цяло, шофьорите на таксита бяха по-любезни от тези, които съм срещала в Ню Йорк.

Ох, като каза такси  ...
Много любезни хора , но веднъж се наложи да се приберем от центъра с малкия сами, защото мъжа ми имаше уговорка другаде. Та, взимам седалката, бустера де, от колата, отиваме до таксито, хм, седалките облечени с нещо (не беше болана  ), не виждам коланите . Може ли, казвам, да сложим седалката тук отзад? Очаквам да се задейства нещо да измъкне колан. "Може госпожо  , ако искате и отзад в багажника да отворя да я сложим" ...   
Малко странно, защото се продават същите като тукашните и даже май е задължително да се ползват. Този как не беше чул, незнам  ...

аз съм от 2 седмици в софия и ще съм още 4  .
ако тръгна да се заглеждам във всяка дупка по улиците, да се взирам в обслужването  или да броя кофтите за боклук ще си разваля цялата ваканция.
някак престанах да сравнявам Бг- Нл.
нито са еднакви, нито могат да се мерят на кантар.
и там, и тук има плюсове и минуси.
гледам да енджойвам на времето, на изкарването с приятни хора и да не задълбавам върху такива неща.

приятно изкарване  

Ама може и позитивни, интересни случки да споделяте (такива, каквито рядко / никога не биха се случили по нашите ширини, където сме).

Да спомена госпожата,която продава вестници пред блока на сестра ми. Спирам да си взема вестник и тя ме пита: Знаете ли какво е това? Аз отговарям: химически молив (забравила съм за какво точно се използва). Жената: да, химически молив е. Цялата махала, като си купува мед да идват при мен да им кажа дали е истински (ставала реакция). Ето, тук го окачвам и като си купиш мед, идвай.
Стана ми мило....

п.с. Смях се на случките с рибата и месото. Не е сравнение и разваляне на ваканцията, а просто споделяне на интересни преживявания. Такава скука е да се отиде във ваканция някъде другаде.