сигурно въпросът ми звучи като клише но наистина ще ми е интересно какво бихте направили и как ги виждате нещата, защотот от доста време се лутам. Ще съм кратка: С мъжът ми сме заедно от 5 години, имаме брак от 2 и дете на няколко месеца. Живеем заедно от година и половина поради работа в различни градове. Бяхме за кратко гаджета като студенти, той ме откри след години, още не бил ме забравил, и докато почти незнаех, че е женен той се раздели с жена си и по-късно се разведе.
Последваха виждания през почивните дни, луда любов, разговори с часове по тел. Аз бях замаяна, бях чакала и мечтала за такъв мъж (малко преди това приключих нещастна и пагубна за мен връзка), той мислеше за мен, беше загрижен за мен, мил,страстен,любвообвилен, чувствителен, готов да ми помага,говорихме си за какво ли, беше ми привятно,абе въобще се чудех на късмета си и не можех да повярвам.
И как изглеждат нещата след като заживяхме заедно - нямаме общи интереси, той обича да стои в къщи, аз да ходя по мероприятия, да се събирам с приятели, премести се при мен, дълго време не работи, но и не си търси работа, дори и бременна работих до последно и се надявах, че ще се променят нещата, в къщи нищо не пипва, най-много да хвърли боклука или да напазарува след много напомняния. Като се ядоса започва да чупи неща, а се ядосва дори и за това, че детето плаче доста например, също като се ядосва ме обижда грубо, няколко пъти ме е хващал и дърпал за да се разправяме, а аз не искам, защото до никъде не стигат разговорите ни - той е най-великия, той не е виновен, вината е винаги моя, или не се държа като хората или не съм постъпила правилно или не съм казала нещо както трябва. Разговорите са ни само за това, както трябва да се направи, и то естествено е моя задача или той колко е велик във работата. Но иначе е умен и има много голяма обща култура, има усет към нещата и хората, не е свидлив, но не си прави сметка на парите, поради безотговорност и неорганизираност загуби доста преди време. Освен това няма амбиции за по-добър живот все говори, че с работата, която аз имам той можел да не работи - ама то така и беше месеци наред. Къде отиди принца, който видях, какво стана с мечтите ми... Усещането да вървиш на пръсти в къщи или да не кажеш нещо накриво, за да не го ядосаш въобще не е приятно.
Последваха виждания през почивните дни, луда любов, разговори с часове по тел. Аз бях замаяна, бях чакала и мечтала за такъв мъж (малко преди това приключих нещастна и пагубна за мен връзка), той мислеше за мен, беше загрижен за мен, мил,страстен,любвообвилен, чувствителен, готов да ми помага,говорихме си за какво ли, беше ми привятно,абе въобще се чудех на късмета си и не можех да повярвам.
И как изглеждат нещата след като заживяхме заедно - нямаме общи интереси, той обича да стои в къщи, аз да ходя по мероприятия, да се събирам с приятели, премести се при мен, дълго време не работи, но и не си търси работа, дори и бременна работих до последно и се надявах, че ще се променят нещата, в къщи нищо не пипва, най-много да хвърли боклука или да напазарува след много напомняния. Като се ядоса започва да чупи неща, а се ядосва дори и за това, че детето плаче доста например, също като се ядосва ме обижда грубо, няколко пъти ме е хващал и дърпал за да се разправяме, а аз не искам, защото до никъде не стигат разговорите ни - той е най-великия, той не е виновен, вината е винаги моя, или не се държа като хората или не съм постъпила правилно или не съм казала нещо както трябва. Разговорите са ни само за това, както трябва да се направи, и то естествено е моя задача или той колко е велик във работата. Но иначе е умен и има много голяма обща култура, има усет към нещата и хората, не е свидлив, но не си прави сметка на парите, поради безотговорност и неорганизираност загуби доста преди време. Освен това няма амбиции за по-добър живот все говори, че с работата, която аз имам той можел да не работи - ама то така и беше месеци наред. Къде отиди принца, който видях, какво стана с мечтите ми... Усещането да вървиш на пръсти в къщи или да не кажеш нещо накриво, за да не го ядосаш въобще не е приятно.
......деистваи, zа да не губи6 от собственото си време