Клюки(щастлива,тъжна днес) 4

Леле, Вал, 44 кила! Много бе!

Момичета, много, много съм объркана - само това мога да ви кажа! Писна ми вече от мене си!

Вени, душко...така е, нормално е.И по-объркано може да ти става.Ту да се избистря, ту да става каша.В собствената ти главица.Всички сме тъй.И да се лашкаш в крайности.Еле па в подобна на твоята душевна ситуация.Идилията свърши, сега е време за анализи, които често повече объркват и така си противоречат, че ум да ти зайде....
Имах аз една другарка навремето, от тук, изчезна тя, покри се...но винаги ще помня думите и-а именно-желая ти мъдри мисли...

Пенелота, много точно казано - пълна каша ми е в главата с периоди на избистряне и помътняване отново. Кога ще се свърши с това?

Зависи.От много неща.Някои зависят от теб, други-от околните, трети, от съвсем непознати на теб хора ако щеш...Като цяло-докато постигнеш някакъв вътрешен мир, независимо от обстоятелствата и нещата, които се случват около теб.Това може и още утре да стане, а може и доста време да отнеме.Като цяло е лъжовно обаче.Т.е.-ако един ден си ок си казваш-всичко свърши  и съм в мир със себе си....да, ама привидното затишие те подлъгва и се гмурваш в тинята отново след ден-два.Та-колко време ще продължи?Няма отговор, защото зависи от ужасно много неща и събития, които няма как да избегнем или стопираме-защото Живота Продължава да Тече...

Пате, ти си като моя вече бивш приятел - хем не е готов да се обвърже с мен, хем му е тооооооооолкова приятно в компанията ми.
Пфу, сега пък не можело да сме приятели , така му било само по-трудно. Хилихме се вчера по телефона, пак за отношенията говорихме, за какво му се обаждам и аз, направо не мога да се трая. Аз съм душевен мазохист и не мога да съществувам без драми, поне това е сигурно.
Иначе... чак се притеснявам за себе си. Очаквах, че ще се чувствам самотна, изплашена и объркана, а животът така ме грабна... Дано не е някаква реакция на отричане и в даден момент истината да ме удари като парен чук по главата. Сега постоянно съм някъде с някого, имам планове (дори за октомври), виждам се с различни хора, офффф и онзи младеж с маслиновите очи... увъртяла съм се в емоции, вместо да си дам почивка съм хукнала през глава и аз незнам накъде.

Вени, ако знаеш само колко пъти съм се чувствала като теб . Вчера говорих дълго с една приятелка, тя е психолог и пак ми каза, че проблема си е в мен (което не е никаква новина). Имам чувства в такива порции, че хората не могат да им отговарят, не са готови да приемат стихийните ми настроения. Не можете да си представите колко ми е трудно да живея сама със себе си, но пък никога не скучая... ако това изобщо е някакво успокоение

Изпращам прегръдки и на всички останали, а тези 44 килограма на Вал почти ме събориха от стола.
Не съм, мен БНД така ме ядоса днес, че ако имах нерви и за него, щях да му вгорча деня от отрицателната енергия, която му изпратих

В това отношение си приличаме - и аз имам бая чувства у себе си и всеотдайност също.

Лято, и аз съм такава емоционална и винаги всичко ми прави впечатление и ме разстройва или радва, колкото и малко да е. Именно заради емоциите си съм толкова слаба, щото имам ли емоции и спирам да ям, пък аз постоянно имам някакви емоции.
Сега, например, случайно попаднах на една обява за работа и реших да кандидатствам (нали съм безработна). И не че ме привлича позицията толкова, колкото фирмата и обстановката. Та ей го- преди 20 минути пуснах СиВи и изработих едно мотивирано мотивационно писмо и сега ще го мисля цял ден, ако не и повече.

Освен това, Лято, малко ти завиждам, че си сама.. Аз най-обичам периода след дълга връзка, тогава се чувствам толкова свободна и отървана от всички кофти емоции по време на връзката, че направо хвърча. Ама обикновенно е кратък период и бързо бързо се появява следващия заподозрян

Точно, Манди, имам чувството, че не мога да съществувам без любов и непрекъснато я проектирам в някого, така че периодите, в които съм сама са доста краткотрайни.
Нали казват, че емоциите са най-голямата ни слабост и сила едновременно. Само ако знаех как да оползотворя положителната им страна...

А, е тоя момент с проектирането най ме тревожи. Иначе и аз съм така - дълго без любов не мога.

Защо те тревожи?
Как да я откриеш освен на принципа "проба - грешка"?

то от проба-грешка сме на тоя хал - сами с деца с кофти БНД... ама и аз съм на този принцип де
а напоследък ми е толкова влюбено и еуфорично и спокойно в същото време.. и на фона на моята емоционалност, половинката е много дървен - аз виждам, че се радва, обаче той не показва нищо. И изглеждаме така: той си стой и не мърда, а аз подскачам, пищя и пляскам с ръце около него по някакъв повод (да речем, ходене на село за уикенда) и така в продължение на седмица преди събитието..

То мъжете-дървета са си явно често срещано явление / не визирам мъж си - да кажа, че ще ме опонира като прочете/.

Иначе пробата и грешката - ех, мислех, че съм приключила с това до 27 си година, когато срешнах мъж си, ама не!

Ами Вени, то това важи за всички ни.И за мъжа ти, апропо.И той си е "мислел" нещо, па какво се е получило.Някакво разминаване, породило куп проблеми след това.

Момичета, здравейте отново. Някоя от вас по-горе написа: Желая ти мъдри мисли. Колко е хубаво това, и точно. Как се нуждаем всички от това!

Мили момичета, тези дни бях много разстроена. На една бивша колежка момчето загина в катастрофа. Толкова абсурдно и нелепо! Плаках цялата събота, като научих. На 22 години, отивали на палатка да си почиват... Няма друго такова нещастие!
Момичета, да пазим децата си и да се молим да са умни и Господ винаги да е с тях! Нека да са живи и здрави, а другото са подробности. Все някак живота ще си го живеем - с мъже, без мъже, както дойде. Но да пазим най-ценното - живота и здравето си - ето това е най-важно.

Извинете, ако съм ви натъжила, но това ми е в момента на сърцето. По-нататък може да споделя и други неща.

Аз пък съм точно обратното...Вече повече от три години съм сама и нямам интерес към мъжете...
Като изключим една особа, към която почти се насилих да изпитам платонично увлечение.
Кога ли ще се излекувам?