Как да науча сина си да се защитава?

  • 5 689
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 448
Сина ми е на 7години и почти няма ден, в който да не ми се оплаче от някое дете на площадката.Ще разкажа няколко случки, за да придобиете представа за какво говоря, а вие кажете къде бъркам или дайте съвет как да постъпя.

Зимата, докато се събличаше да се къпе, една вечер видях че целите му крака и дупето са в синки, огромни синки.Попитах го от какво са, а той ми отговори, че момичетата от класа му го приклещвали в ъгъла на стаята и го ритали.Попитах той какво е направил."Ами, нищо" ми отговори.Казах му, че е мъж, трябва да се защитава и другия път когато се случи това има правото да рита, да хапе, блъска и удря, докато не се освободи и веднага да отиде да каже на г-жата какво се случва.Виждала съм момичетата от класа му как се бият помежду си или с другите момчета и ми е ясна картинката.След два дни г-жата ми казва, че сина ми се бие.Отговорих й, че не се бие, а се защитава и аз съм му казала, че има правото на това.След известно време всичко утихна.

Преди няколко дни се прибра тъжен от вън и ми каза, че еди кое  си момиче му се подигравало за нещо си и казвало на другите деца да не си играят с него.Пак нищо не направил.
Друг път някакво момче го бутнало, не реагирал, защото му било неудобно пред майката на детето да отвърне.
Тази сутрин ми звъни по телефона и ми казва, че еди кой си го целел с грозде.Казах му да го предупреди да спре или да отиде да си играе с други деца.После като си дойде го питах какво се е случило, направил ли е нещо-не.

Вече не знам какво да му говоря.Нормално е да се карат децата и дразнят едно друго, но защо моя все си замълчава и се оставя да бъде потъпкан.Всеки път му казвам, че истински приятел не би се държал с него така и просто не трябва да дружи с деца, които не се държат добре с него.Че той е силен колкото останалите деца и ако поиска може да се защити.Много, много приказки без полза.По едно време си мислех, че му липсва мъжко внимание от страна на мъжа ми, защото той много работи и често отсъства от вкъщи, но не е това-опитахме.Разговори, време прекарано с баща му...пак същата песен.Никой от нас не е такъв малодушен, даже напротив-виждал ни е да се защитаваме от други възрастни или самия него съм го защитавала няколко пъти, когато съм виждала че наистина се налага.
Как да постъпя, дайте съвети, насоки, нещичко...

# 1
  • Мнения: 934
Първото, което ми хрумва, е да го запишете на бойни изкуства. Второто - че може би е по-чувствителен покрай твоята бременност.
Трето - за сериозни неща, като това с ритането и синините, трябва да се оплаче на учителката, колкото и да не му се иска.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 861
Първото, което ми хрумва, е да го запишете на бойни изкуства.
...
Peace
При нас една година тренировки айкидо свърши чудеса! Нямаше желание да продължи, но за това време придоби достатъчно самочувствие и увереност, повярва в силите си и това страшно промени отношението на "разбойниците" към него! Някак си успява да ги респектира, въпреки че си остана иначе безобиден добродушко... Вярвам също, че всичко е въпрос на вяра в себе си и самочувствие - децата обикновено тормозят тези, които смятат за безпомощни...

Последна редакция: пт, 17 юли 2009, 14:47 от M4

# 3
  • Мнения: 22 451
Моят съвет е също да го запишете на някакъв спорт - айкидо, карате или др. подобен.
Може би синът ти трябва да придобие увереност и самочувствие и да не се оставя да бъде бит и тормозен.

# 4
  • Мнения: 1 236
По-скоро е въпрос на самочувствие това с отбраната. Ако вкъщи сте на принципа на повечко наказания, каране, скастряне... ? Но пък от друга страна може би просто средата (другите деца) е такава? Има доста агресия при децата по принцип, няма да се впускам в обяснения защо...

# 5
  • Мнения: 1 820
Мисля си и аз за спорт,дори често с мъжа ми сме говорили че бихме записали дъщеря ни на такъв,но когато поотрасне още малко.Искам тя да каже на какъв точно иска.Ясно ми е че с всяка изминала година желанията и ще се променят,и няма да иска този,а друг,но все пак нека сама си го избере.Не само за самочувствитето,а мисля че и това до голяма степен определя характера като цяло.Стават по отговорни,да не кажа дисциплинирани,нямат време да се занимават с "глупости"
А иначе за това дали има вкъщи наказания,и скарване,ми то това мисля на всякъде го има.Не смятам че е фактор,когато е в граници  Peace

# 6
  • Мнения: 505
И моят син е такъв добродушко... В детската някакво хлапе го бутнало и му беше разцепило челото. Като го попитах защо се оставя да го бутат, каза че не може да се бие, защото госпожата ще го накаже.  Confused  Мъжът ми е боксьор - не се е занимавал професионално, но пък в семейството му баща му е профи треньор по бокс и учи сина ни да се боксира... той знае ... но не иска да бие никой. Аз му казах, че следващия път, когато някой го удари, не ме интересува кой кого ще наказва, но ако той не се защити, аз ще го накажа. Дано не му се наложи да  се бие с някое дете,  но ... по-добре да го набие, отколкото да има още един белег на челото.

# 7
  • Мнения: 284
И синът ми беше така, но като тръгна на училище за месец-два започна да му писва да търпи да го бият и започна да се защитава. Дотогава все се опитваше да бъде приятел (така както той го разбираше и както голям човек го разбира), но за другите деца това беше сякаш покана за бой.

# 8
  • Мнения: 514
Сина ми е същия, никак не умее да се защитава. Иначе е по-едър от връстниците си, но изобщо не си използва силата когато е необходимо за да се защити. Просто е по-спокоен, по-муден дори. До сега бих го записала на някакви бойни изкуства, но е дюстабан и мисля, че няма да е подходящо. Освен това като последица от прекаран рахит в бебешка възраст се изпотява повече от нормалното, и винаги съм го ограничавала от физически натоварвания заради това. Знаете последователността - изпотяване, настинка. Чудя се какво да го правя - не ми се иска да не може да се защитава, а колкото и да му говоря и обяснявам как да се държи - май файда няма.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
А аз се чудя защо продължаваш да буташ детето си в среда, която явно не му понася! Че трябва да поощрявате детето да е по-смело е ясно, но защо непременно трябва да играе с тези деца и на това място? Ама, честно, не само теб, а и много майки не мога да ги разбера в това отношение! Ако вие усещате, че някакви хора не ви искат или са ви взели за жертва и само гледат да ви дразнят продължавате ли да стоите на това място и да "играете" с тях? Да не би да са се свършили всичките други деца на света, че сте опряли точно до тези? Помислете малко! Ако детето е постоянно в една среда, която чувства враждебна, то едва ли ще се научи да бъде много ербап и ще му се вдигне самочувствието. По-скоро ще се затвори в себе си или като му писне ще мине в другата крайност - ще стане агресивно и отмъстително. Намерете среда, която да е приятелска към детето, в която да се почувства добре, спокойно и после вече ще започне да става по-уверено.

# 10
  • Мнения: 514
А аз се чудя защо продължаваш да буташ детето си в среда, която явно не му понася! Че трябва да поощрявате детето да е по-смело е ясно, но защо непременно трябва да играе с тези деца и на това място? Ама, честно, не само теб, а и много майки не мога да ги разбера в това отношение! Ако вие усещате, че някакви хора не ви искат или са ви взели за жертва и само гледат да ви дразнят продължавате ли да стоите на това място и да "играете" с тях? Да не би да са се свършили всичките други деца на света, че сте опряли точно до тези? Помислете малко! Ако детето е постоянно в една среда, която чувства враждебна, то едва ли ще се научи да бъде много ербап и ще му се вдигне самочувствието. По-скоро ще се затвори в себе си или като му писне ще мине в другата крайност - ще стане агресивно и отмъстително. Намерете среда, която да е приятелска към детето, в която да се почувства добре, спокойно и после вече ще започне да става по-уверено.
Ако поста ти е към мен искам да уточня, че не бутам насила сина си да играе или контактува с деца, които не се отнасят добре с него. Ставаше въпрос за взаимоотношенията с децата от класа му. Нормално е да има приятелчета от класа и също така деца с които не е в някакви приятелски отношения.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако проблемите са повече от ползите дали няма да е по-добре да смени класа или училището? Достатъчно е едно дете да му прави живота черен. Аз си мисля, че

Постът ми беше по-скоро по принцип, независимо дали става въпрос за детската площадка, градината или училището, защото като че ли много майки или не се замислят, или се примиряват с това децата им да са във враждебна среда.

Последна редакция: нд, 19 юли 2009, 13:48 от Andariel

# 12
  • Мнения: 505
И какво - ако в другото училище или градина има нов побойник, пак да се махне детато. На това ли ще го научим, че когато има трудности, е по-добре да бяга от тях.

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
Не го смятам за бягство, макар че не виждам нищо лошо в бягството, ако от него зависи душевното или физическото здраве на човека. Стигнала съм до извода, че там, където човек веднъж е в неблагоприятна позиция, нарочен е за жертва или просто към него се отнасят пренебрежително, едва ли има шанс положението да се оправи. А една евентуална промяна в околните може да се случи само при драстични мерки, например някой от подигравачите да си изяде боя, независимо дали от самото дете или от някой по-голям.

Ти на работа ще стоиш ли дълго време, ако всеки ден някой ти се подиграва, обижда, бие или злослови зад гърба ти? Тогава пак ли ще мислиш, че не трябва да бягаш от трудностите? Или в един момент ще ти писне и ще си потърсиш друга работа?

# 14
  • Мнения: 505
Не знам за кого говориш, при случаят с моя син това беше нещо инцидентно. В градината си се чувства супер и ходи със желание. Това че е станал неприятен инцидент, в който е замесено друго дете, не е причина да тръгна да бягам и да го местя.

Общи условия

Активация на акаунт