Публикувана: 13 юли 2009, 13:31 ч.
Последно мнение: 28 юли 2009, 19:45 ч.

Чувствам се безкрайно самотна

10 279
26
1

# 15 14 юли 2009, 10:28 ч.

Мнения: 385

Разбирам, че разковничето е в това да се чувствам добре и сама. Щастието ми да не зависи от друг, но за момента ми е много трудно. Опитвам се да не се вкопчвам и да превръщам във фикс идея мисълта за това колко ми е самотно. Трудно ми се удава обаче. Когато човек има някакъв дефицит, той му запълва мислите и не го оставя на мира докато не го утоли. Благодаря на всички ви bouquet

# 16 14 юли 2009, 10:33 ч.

София
Мнения: 3 648

Така е, Калей! Разбирам те напълно, аз самата се чувствах така - много самотна и изоставена и в едни момент исках опвече от всичко да дам любов и да получа. Направо отчаяно исках.

# 17 14 юли 2009, 10:40 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Бърди в пн, 13 юли 2009, 14:52

Това, което искаш е напълно, напълно нормално.
Това, което чувстваш, също.
Аз се бях впуснала в една серия от ужасни връзки, само и само с идеята да не спирам да търся този, истинския. След поредното фиаско си казах край. Няма да започвам връзка, освен ако мъжът не е на 100% това, което търся. И понеже ми е ясно, че такъв няма, просто няма да започвам връзка. И след около 8-9 месеца ме връхлетя шеметната ми любов с идеалния за мен мъж (който и досега не мога да повярвам, че е истински, малко като в Practical Magic).
Много е клиширано и е много тъпо, но човекът се появи в момента, в който бях приела и се бях помирила със себе си, че дори да не го открия, това няма да е края на света. Не исках да оставам сама, но бях абсолютно спокойна и подготвена за варианта да остана само с детето.
Може би това ме направи спокойна и уравновесена в контактите ми с мъжете, предполагам, че оказва влияние на начина, по който те виждат околните.

Колко си права Бърди !!! Peace

Така се получи и с мен!!! Peace

# 18 14 юли 2009, 13:22 ч.

Мнения: 1 732

Ами аз много отдавна свикнах да съм сама.
Връзки след БНД не съм имала никакви, явно не съм изпитвала необходимост. Само едно емоционално залитане, ама бързо се окопитих. Wink

Не знам. Мен по-скоро ме е страх, че вече съм лишена от емоционалност.
Не ми пречи да живея сама, даже ми харесва. Confused

Единствено сексуалната ми потребност от време на време се обажда, пфу... Joy

# 19 18 юли 2009, 19:14 ч.

Мнения: 514

Мила Калей, според мен просто ти трябва малко време за да се поуспокоиш. Вътрешното спокойствие не се постига лесно, но ако успееш да го постигнеш това, че за момента си сама няма да ти действа така депресиращо. Любовта сама ще те намери, без ти най-малко да я очакваш. А колкото до това да се събираш с бившия предполагам не е удачно, имало е сериозни причини заради които да се разделите, а и приказката "по-добре сам, отколкото с лоша компания" в случая е напълно валидна. Желая ти успех, и съм сигурна че ще срещнеш подходящия човек, просто се успокой!

# 20 22 юли 2009, 03:58 ч.

София
Мнения: 6 477

КаЛей, ти сама си разбрала, че щастието си зависи от нас самите. Първо трябва да се научим да живеем уютно със себе си, а после можем да погледнем за създаване на връзка. Така, че използвай времето си сега за да опознаеш себе си, намери хармонията в душата си и после каквото дойде.
Ето, аз също съм от примерите без хепи енд - не ми се отдава ежедневния компромис при семейния живот и затова и не гоня такива цели. В принцове спрях да вярвам към 7-мата си година и затова съм концентрирала усилия върху уютен живот за мен и малката девойка....Последната дивотия, която ми вдигна здлавата адреналина беше спускане по водни пързалки в аква парк....не ти трябва мъж!!! Адреналинът е на 100% Wink

# 21 24 юли 2009, 10:57 ч.

Мнения: 4

Мили момичета,ако знаете как ми се крещи от болка...В страхотна депресия съм,бях се зарекла НИКОГА повече мъж!Е, защо сглупих и се заплетох в емоции,които ме карат да се чувствам толкова зле??? Ако не е детенце ,не зная какви глупости бих направила.Тия дни си мисля все по-често за самоубийство...Защо не мога да получа и частица от това,което давам??!!Толкова много се нуждая от обич,болката е направо физическа...

# 22 24 юли 2009, 16:09 ч.

София
Мнения: 1 352

SHERIFA, виж какво ще ти кажа - не се е родил още мъж /освен сина ми/, който да ме накара да мисля за самоубийство.
Разбирам те, отдала си чуства на някого, който се е оказало че не ги заслужава.
Остави се на тъгата, пострадай, и някоя сутрин със събуждането си кажи - КРАЙ, стига толкова страдах.
Повярвай ми, има много по-страшни неща на този свят от загубата на един мъж.
Казвам го като човек, преминал през огромно страдание последните месеци - загубих
брат и си давам сметка, че няма по-голяма болка от тази.

КаЛей, мога само да ти кажа - не губи надежда, и на твоята улица ще изгрее слънце. Hug

# 23 25 юли 2009, 08:54 ч.

Мнения: 187

Цитат на: SHERIFA в пт, 24 юли 2009, 10:57

Защо не мога да получа и частица от това,което давам??!!

Ей, мисли за себе си и за детенцето, мъжете не заслужават толкова да ги мисли човек.

Последна редакция: сб, 25 юли 2009, 08:59 от Kerimich

# 24 27 юли 2009, 10:32 ч.

Мнения: 4

Цитат на: Gercho в пт, 24 юли 2009, 16:09

Повярвай ми, има много по-страшни неща на този свят от загубата на един мъж.

Gercho,именно физическата загуба на мъжа,когото съм обичала и обичам толкова много,ме води до такива състояния.Съжалявам за загубата ти,знам какво е да се събираш парче по парче,защото има някой,заради който си длъжен да продължиш,да бъдеш и баща, и майка, и цялата Вселена за едно детенце...Не вярвах,че ще погледна друг мъж,но след толкова години не зная как се подведох.Може би имах нужда просто от топлина,омръзна ми да бъда все силната.Какво ми е като остана сама-аз си зная.Та въпросният човек даде индикации,а аз приех интереса му за чувства.
Доста объркано пиша,но такъв "омлет" ми е в главата... Нали съм зодия кантар,здраво съм се разлюляла.

# 25 27 юли 2009, 14:42 ч.

София
Мнения: 3 648

Физическата загуба какво значи?

# 26 28 юли 2009, 19:45 ч.

Мнения: 1 236

Цитат на: КаЛей в пн, 13 юли 2009, 13:31

Напоследък са ме почнали едни черни, гадни мисли. Чувствам се толкова сама и самотна, че чак физически я усещам самотата. Мисля си как годините си минават безмилостно и не чакат аз да живея, живота преминава покрай мен. Питам се какво ми има, защо не успявам да създам една хубава и здрава връзка, има ли я моята половинка изобщо някъде. Оглеждам се около себе си и ме потриса една истина – повечето ми познати разведени жени са сами, дори години след развода си. Това ме обезкуражава страшно. Имам нужда да обичам някого и да бъда обичана, иска ми се заради някой да бързам за вкъщи след работа и той да прави същото заради мен. Иска ми се вечер някой да ме прегърне, да ме изслуша, да ме успокои ако се налага. Иска ми се не просто някой, искам си моя някой. От известно време все съм в някакви депресивни състояния, все съм нервна и тъжна. В един момент се питам защо не мога да създам връзка, в следващия осъзнавам, че аз самата не допускам това да ми се случи.Не знам дори смисъла на тази тема какъв е, може би просто имам нужда от кураж, от споделени истории как вие се измъкнахте от тези настроения. А може би просто трябва да споделя с някого какво се случва в главата и в сърцето ми. Ако някой реши, че има какво да сподели тук е добре дошъл.

Муце, дай си малко време, ще поулегнат нещата. Иди на кинце, виж някоя романтика там, харесай си някой киногерой и си прехвърли любовните терзания към него Laughing

И не стой тука в женските форуми, иди в ония дето са за флиртуване и виртуални свалки, там пада голям купон. Хем току-виж си се запознала с някой готин пич. Ако не друго, поне ще ги поразсееш тия тъмни облаци дето са ти виснали над главата. Laughing

Препоръчани теми

Чувствам се адски самотна!

Известни ли са ви случаи на грешно диагностицирана миома?

23
Искам бебе

Гастрит или колит/ диария

Розово зацапване! ПОМОЩ!

Причина:

Причина: