синдром на даун -кажете майчици

irenaMIHAELA  това е темата, в която пишан родителите на дечица с Даун 
Синдром на Даун

много благодаря за линк-а, но аз се интересувам от един конкретен въпрос -бихте ли направили аборт , ако.. -  затова пуснах нова тема, сбърках като сложих заглавие само синдром на даун... извинявам се

irenaMIHAELA, честно казано, въпросът ти ме изумява. Сама казваш, че сте взели решение със съпруга ти. Не разбирам за какво ти е да питаш подобно нещо???

Аз съм майка на дете със Синдром на Даун и като такава мога да ти кажа едно - нито една от нас /позволявам си да говоря и от името на другите родители/ не съжалява за това, че е родила детето си, нито, че е избрала да се грижи за него и не го е оставила в дом!!!
Искам да ти кажа и още нещо - детето ми не е бреме за мен и цялото ми семейство. То е ОГРОМНА радост, като всяко друго дете. Всеки ден благодаря на БОГ, че ме дари с него и го остави при нас!

Желая ти лека бременност и безпроблемно раждане!

alexa-smile благодаря за отговора! Аз също не смятам , че тези деца са бреме, затова и отказах амниоцентезата .За мен всяко едно дете е уникално и скъпоценно. Зададох въпроса не за мен, а за да пратя линк-а във форума за бъдещи майки, където се води подобна тема. Исках мнението на майки, които имат подобен проблем, защото моето  мнение там не бе много добре прието, тъй като нямам такова дете.

Ти само ни дай линк към темата, ние ще се включим и там както сме се включвали и преди...

всеки ТРЯБВА да решава сам....без натиск
нито натиск да се маха, нито НАТИСКА да се остави детето на всяка цена
всеки трябва да поема само ТОЛКОВА колкото може да носи!
безумно е да се натиска някой да убива, както е БЕЗУМНО да се кара някой да оставя бебе, за което не би могъл да се грижи!

catnadeen, в болшинството случаи хората в действителност не могат да преценят предварително това и се ръководят от обществените нагласи. Най-първата ни тема за СД беше отворена от една приятелка на семейство, в което се родило бебенце-момченце със СД. Цитирам:

"Изследванията ще покажат, до каква степен са увредени органите, но е ясно, че лечение за тази болест няма, а за поддържане на живота на момченцето се изискват денонощни грижи, изискващи много медицински познания, психологически, физически и финансови усилия."

Дрън-дрън, явно думи на лекарите... думи, предназначени да уплашат родителите, за да се откажат от новороденото си бебе със СД... и твърде малко общо с истината... Познавам момченцето, майка му го отглежда (дано не ми се обиди, че давам тяхната история за пример за подвеждане с недостоверна информация), а бащата зачезнал малко след раждането, изоставяйки жена си и бебето... Според теб дали е изчезнал, защото не БИ МОГЪЛ да се грижи за него, или защото е безотговорен? Особено като се има предвид, че едно бебе със СД се отглежда както и обикновено бебе...

Да, отглеждането на деца със СД не е за безотговорни родители... Нито отглеждането на каквито и да е деца е за безотговорни родители... ама какво да се прави... съдба... бебето не може да избере родителите си...

Мисля, че въпросът за решението, за което пита irenaMIHAELA за повечето хора е свързан с въпроса за информираността - дали разбират наистина какво е синдром на Даун и какви са възможностите на тези деца/хора.

Според мен, когато поставиш от едната страна на кантара правото на един човек със СД да живее, да се радва на живота и да има своите постижения и принос, радостите, които носи на близките си, а от друга страна на кантара да поставиш трудностите и разочарованията, които ще съпътстват това... според мен най-малкото, което може да се каже, е че изборът не може да е лесен...

Тези, които решават бързо и веднага, определено не са се задълбочили...

 
номера е обаче да не използваш информацията - каквато и да е тя - като натиск върху човека отсреща
 

На мен ми направи впечатление това което са казали в болницата, понеже го чувам не за първи път, че препоръкте винаги са да се направи аборт и то с обидната квалификация, че детето щяло да бъде бреме и никаква помощ на майката да вземе информирано решение. Явно това е част от цялото антихуманно отношение на нашето здравеопазване, но все пак е възмутително.

Права си... но понякога самата информация сама по себе си е натиск - когато води до определени изводи...  

IrenaMihaela, чела ли си тази тема - точно по повдигнатия въпрос е...

Мария, ето линк към темата:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=410339.new#new

Да ти кажа честно да преди 2години и 10месеца, да сигурно бих направила аборт.
Но сега към днешна дата категорично НЕ . Защото живея с такъв сладък елемент , зашото не е толкова страшно и т.н . Мога да изброявам хиляди причини , но аз съм пристрастна. Преди известно време бях малко бременна (за кратко) , тогава за себе си взех решение никакви амнио  .. на някои може и да звучи сектанско .. и презвето но така си беше . Всеки има право на избор на информация. И никой няма право да натрапва и налага своя мироглед. Просто споделям 

И все пак за съжаление практиката на лекарите тук в Бг е да се вживяват в ролята на ясновидци . Предвиждайки кое дете как ще се развива . И масово не даваики правото на избор на родителите . През  бременноста обявяваики ,че за нищо не стават тези деца . Айде в кофата за боклук . Като се роди пак ясновидстват и вместо на правилното място при мама и тати... в дом за изоставени души

Поздравявам ви за избора        Леко бременеене и едно слако и здраво бебче

Сестра ми е със синдром на Даун. Пояснявам, че тя е на 42 години. Целият ми живот е минал с нея /аз съм по-малката/, всичко което съм е благодарение на нейната диагноза /това калява характера/.  Поставили са й диагнозата в началото на 70 години, била е 2-3 годишна и от тога всякакви социални работници са се опитвали да кажат на родителите ми, че мястото й е в дом.
Те не могат да си представят живота без нея - аз също - тя е най добрия приятел в игрите на децата ми.
Помисли: моите деца ще пораснат и ще заживеят свой живот - може той да не ми харесва, може да вършат престъпления - а мама и татко винаги ще имат до себе си дете, което ги обожава.

извинявам се .... но защо тогава сте си направили скрининг, като не ви интересува каквото и да било....  нали скрининга е за да се предотвратят евентуално намалят точно това за което се изследвате
и понеже майката пита .... аз бих си направила и амнио за да се потвърди и или отхвърли евентуално диагнозата след това след резултата от нея отново бих премислила и тогава ще разпитвам аудиторията и то тази която има такава диагноза и е ясно какво ще отговорят 
разбира се че всяка майка си обича детето такова или онакова / едното ми е с аутизъм и си го обичам най много/ но нали за това е медицината и нали затова сте се изследвали
ако някога реша да си имам и четвърто дете ще си направя всички изследвания скрининг амнио генетичен анализ всичко защото повярвайте ми "бъдеща майка с въпроса" когато си майка на здрави деца и на такива с някакъв проблем се научаваш да се радваш неистово на всяка дума на всичко казано и или направено от децата иска се много сила за да преодолееш да свикнеш с проблема да го погледнеш в очите / проблема/ да се справяш с него ......
докторите са ти казали най песимистичната прогноза защото такива има ..... не питай хората а се вслушай в себе си защото детето ти , вие с мъжа си ще си го гледате а не форума