... а си едва на 17.
От 3 месеца знам за нея. Научих съвсем случайно. /Нашите не спят заедно, понеже малкият ми брат спи с мама. Водят полов живот, ако е от значение./
Та моята стая е срещу стаята, в която спи баща ми и една вечер го чух да говори по телефона, а уж беше "много изморен". Телефонът му беше на високоговорител, говореше с жена .. Не помня как регирах. Опитах се да изтрия от съзнанието си това, което бях чула и да не се меся. Обаче, това продължи. Редовното му оправдание е "хайде лягайте си, изморен съм" и след това следват дълги разговори с тази жена, дори научих нейното име.
Бях успяла да преодолея това, до колкото е възможно. Но вчера баща ми побесня. Скараха се с майка ми, защото той заминава за морето по работа "и тя се била сетила в 10 часа да му оправя багажа" Започна да крещи като побъркан, удряше по масата /можеби, за да не удари мама/ аз от страх изпуснах една чаша.. Майка ми се защити и започна да му опонира, а той още повече побесня, посегна й. Повтаряше как се скъсвал от работа, а НИЕ само сме му вдигали нервите. След това започна да нарежда и мен. Била съм неблагодарница и сякакви такива от този род. Заповяда ми "Като заминавам на някъде ще ми гладиш дрехите и ако изгориш нещо ще работиш, за да ми го платиш".Каза на майка ми като не й харесва тук да сме се изнесли при баба и , че ако ни остави един месец без него сме щели да "потънем". Това е наистина така, защото той ни издържа. Майка ми работи в неговата фирма .. След скандала те се помириха, аз не спрях да плача в моята стая. Бях толкова разочарована от него, през цялото време си мислех, че е луд и се чудех как може това да е баща ми.
Естествено вечерта проведе разговор с онази. Няма да ви описвам какво е чувството да чуеш как баща ти казва на някаква ку*ва, че я обича, как й вика злато, съкровище. Как описва с подробности колко невероятно ще си изкарат на морето, а в съседната стая майка ти чете приказки на малкия ти брат.
Незнам какво да правя, чувствам се съсипана. Чувствам, че започвам да го мразя, дори не искам да говоря с него. Ако не бяхме зависими финансово до сега щях да съм казала на майка ми 100 пъти. Мисля си, че ако му кажа, че знам за тази нещастница/която ненавиждам/ ще ме пребие.
Мислех си да взема номера й от телефона му и да говоря с нея, но какво ли бих могла да й кажа?
От 3 месеца знам за нея. Научих съвсем случайно. /Нашите не спят заедно, понеже малкият ми брат спи с мама. Водят полов живот, ако е от значение./
Та моята стая е срещу стаята, в която спи баща ми и една вечер го чух да говори по телефона, а уж беше "много изморен". Телефонът му беше на високоговорител, говореше с жена .. Не помня как регирах. Опитах се да изтрия от съзнанието си това, което бях чула и да не се меся. Обаче, това продължи. Редовното му оправдание е "хайде лягайте си, изморен съм" и след това следват дълги разговори с тази жена, дори научих нейното име.
Бях успяла да преодолея това, до колкото е възможно. Но вчера баща ми побесня. Скараха се с майка ми, защото той заминава за морето по работа "и тя се била сетила в 10 часа да му оправя багажа" Започна да крещи като побъркан, удряше по масата /можеби, за да не удари мама/ аз от страх изпуснах една чаша.. Майка ми се защити и започна да му опонира, а той още повече побесня, посегна й. Повтаряше как се скъсвал от работа, а НИЕ само сме му вдигали нервите. След това започна да нарежда и мен. Била съм неблагодарница и сякакви такива от този род. Заповяда ми "Като заминавам на някъде ще ми гладиш дрехите и ако изгориш нещо ще работиш, за да ми го платиш".Каза на майка ми като не й харесва тук да сме се изнесли при баба и , че ако ни остави един месец без него сме щели да "потънем". Това е наистина така, защото той ни издържа. Майка ми работи в неговата фирма .. След скандала те се помириха, аз не спрях да плача в моята стая. Бях толкова разочарована от него, през цялото време си мислех, че е луд и се чудех как може това да е баща ми.
Естествено вечерта проведе разговор с онази. Няма да ви описвам какво е чувството да чуеш как баща ти казва на някаква ку*ва, че я обича, как й вика злато, съкровище. Как описва с подробности колко невероятно ще си изкарат на морето, а в съседната стая майка ти чете приказки на малкия ти брат.
Незнам какво да правя, чувствам се съсипана. Чувствам, че започвам да го мразя, дори не искам да говоря с него. Ако не бяхме зависими финансово до сега щях да съм казала на майка ми 100 пъти. Мисля си, че ако му кажа, че знам за тази нещастница/която ненавиждам/ ще ме пребие.
Мислех си да взема номера й от телефона му и да говоря с нея, но какво ли бих могла да й кажа?
съжалявам за това което ти се случва 
