Нормално е.
- Публикувана: 5 юли 2009, 15:22 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2009, 23:54 ч.
Нормално ли е да се отглеждат деца заедно с котки или кучета?
За мен е нормално другите не ме интересуват.
Израснала съм с всякакви домашни животни, но не в панелка, а в тухлен блок, но няма значение.
Сега нямам животно, защото няма да мога да полагам необходимите грижи и внимание за него. Но пораснат ли децата, може и да си взема.
Децата ми, когато са при майка ми, се радват на двете котки и кучето й. Съжителстват прекрасно(децата и животните).
Израснала съм с всякакви домашни животни, но не в панелка, а в тухлен блок, но няма значение.
Сега нямам животно, защото няма да мога да полагам необходимите грижи и внимание за него. Но пораснат ли децата, може и да си взема.
Децата ми, когато са при майка ми, се радват на двете котки и кучето й. Съжителстват прекрасно(децата и животните).
Със сигурност не е нормално, но кое е нормално в живота на всеки.
Нека говорим от собствена гледна точка, а не така категорично да правим заключения.
Нека говорим от собствена гледна точка, а не така категорично да правим заключения.
Трудно ли ви е да се досещате, че човек изразява личната си гледна точка ако няма специално написано "според мен"? Явно да.
С две котки, заек, хамстер и костенурка, хайде и аз да се наредя сред ненормалниците. Чистя косми, сменям тоалетна, мия панички, дезинфекцирам клетки, чистя косми, къпя, прахосмуча, мия пода с препарат, чистя косми, тупам, пера чаршафи през 3 дни, чистя косми, гушкам, целувам, изритвам от леглото си, пак гушкам... Всеки ден.
Имам алергия към доста неща, но животните не са сред тях. А дъщеря ми е здрава като камъче, нищо че сутрин плюе котешки косми
Домът ми никога не би се появил в "Идеален дом". Не ми пука - щастлива съм!
Никога, ама никога не бих се разменила с Янечек и себеподобните и.
Имам алергия към доста неща, но животните не са сред тях. А дъщеря ми е здрава като камъче, нищо че сутрин плюе котешки косми
Домът ми никога не би се появил в "Идеален дом". Не ми пука - щастлива съм!
Никога, ама никога не бих се разменила с Янечек и себеподобните и.
Нека говорим от собствена гледна точка, а не така категорично да правим заключения.
Трудно ли ви е да се досещате, че човек изразява личната си гледна точка ако няма специално написано "според мен"? Явно да.
"Със сигурност", как ти звучи? Защото на мен не само от нейна гледна точка, а по принцип.
Няма нужда от зядливи постове, Янечек.
За едни е нормално, за други - не. Нито едните, нито другите ще приемат чуждата гледна точка.
Фактът обаче е, че който гледа животно трябва да полага повече усилия, за да поддържа дома си чист и да се грижи така за кучето(котката), че те да не застрашават здравето на детето.
Оценявам го едва сега, когато Кара си отиде.
Както казва една приятелка:"Животът започва когато децата се изпоженят и кучето умре".
Фактът обаче е, че който гледа животно трябва да полага повече усилия, за да поддържа дома си чист и да се грижи така за кучето(котката), че те да не застрашават здравето на детето.
Оценявам го едва сега, когато Кара си отиде.
Както казва една приятелка:"Животът започва когато децата се изпоженят и кучето умре".
С две котки, заек, хамстер и костенурка, хайде и аз да се наредя сред ненормалниците. Чистя косми, сменям тоалетна, мия панички, дезинфекцирам клетки, чистя косми, къпя, прахосмуча, мия пода с препарат, чистя косми, тупам, пера чаршафи през 3 дни, чистя косми, гушкам, целувам, изритвам от леглото си, пак гушкам... Всеки ден.
Имам алергия към доста неща, но животните не са сред тях. А дъщеря ми е здрава като камъче, нищо че сутрин плюе котешки косми
Домът ми никога не би се появил в "Идеален дом". Не ми пука - щастлива съм!
Никога, ама никога не бих се разменила с Янечек и себеподобните и.
Имам алергия към доста неща, но животните не са сред тях. А дъщеря ми е здрава като камъче, нищо че сутрин плюе котешки косми
Домът ми никога не би се появил в "Идеален дом". Не ми пука - щастлива съм!
Никога, ама никога не бих се разменила с Янечек и себеподобните и.
и не бих го допуснала 
колкото и да обичам котките 
Мен пък честно казано повече би ме отвратил човешки косъм в яденето, отколкото котешки. Нямам представа защо е така, но е факт.
Родена към в панелка, живея в панелка и предполагам, че ще си умра в такава и според мен не е ненормално да имаш домашен любимец вкъщи, щом си поел отговорността - израстнала съм с всевъзможни животни и именно защото сега не мога да отделя достатъчно време за къщата не съм си взела някаква гадинка (изключвам рибките).
Когато дъщеря ми се роди имахме куче (пит бул), но се разболя и когато детето беше на около 2 години то умря - не сме имали какъвто и да е проблем от това, че детето беше отглеждано заедно с куче.
Единствената вреда, според мен възникна от това, че детето няма никакъв страх и респект от другите кучета и ми се изправя косата, защото до ден днешен види ли куче му иска да го целува и му бърка в устата...
Майка ми и баща ми продължават да отглеждат куче и нито в къщата им е мръсно, нито животното се мъчи, даже се чувства отлично - винаги е разходено, нахранено и гледано с много любов.
Определено по-нататък ще си взема нещо, когато малката порасне достатъчно, за да ми помага.
Когато дъщеря ми се роди имахме куче (пит бул), но се разболя и когато детето беше на около 2 години то умря - не сме имали какъвто и да е проблем от това, че детето беше отглеждано заедно с куче.
Единствената вреда, според мен възникна от това, че детето няма никакъв страх и респект от другите кучета и ми се изправя косата, защото до ден днешен види ли куче му иска да го целува и му бърка в устата...
Майка ми и баща ми продължават да отглеждат куче и нито в къщата им е мръсно, нито животното се мъчи, даже се чувства отлично - винаги е разходено, нахранено и гледано с много любов.
Определено по-нататък ще си взема нещо, когато малката порасне достатъчно, за да ми помага.
Честно казано, това ме отврати и не бих го допуснала колкото и да обичам котките
и не бих го допуснала колкото и да обичам котките Никога, ама никога не бих се разменила с Янечек и себеподобните и.
