Аз вече казах, че с моето дете знам как да постъпя, въпросът беше с другото 
Не се бях замисляла, че има и вариант въобще да не се обаждам...Редно ли е да подмина случката, сякаш не е било и да се погрижа само за моето си дете, а другото да го оставя да ръси глупости на кило пред него 
Не се бях замисляла, че има и вариант въобще да не се обаждам...Редно ли е да подмина случката, сякаш не е било и да се погрижа само за моето си дете, а другото да го оставя да ръси глупости на кило пред него Не мисля, че е редно
Аз бих говорила с майката, но не пред детето. Децата плещят глупости, особено в тази възраст. Няма нужда това дете от подобно публично разискване на въпроса. Та, бих говорила с майката първо. После зависи.. ако детето продължи с подобни неща пред моето дете ще намеря начин да го хвана в крачка и тогава ще направя директна забележка. А честно казано ти можеш да прецениш какви са родителите и детето. Ако са свестни хора и това да временни изпълнения няма проблем. Но ако се окаже, че това си е кофти възпитание аз лично не бих позволила контакти с въпросното дете. Това е една от причините, поради които рядко извеждам детето си на площадката зад блока. Децата, които нон-стоп псуват. Дъщеря ми е на 6 г. и е попивателна. Мисля да я задържа колкото се може по-дълго далече от такава среда, а после.. после по-може да се обяснява.
Категорично подкрепям постинга на Мама Цоцоланка. И понеже споменах площадката зад блока.. ще кажете, ма те децата навсякъде са еднакви. Да, обаче зад блока излизат сами и съответно изобщо не си мерят приказките. А в парка примерно ходят обикновено с родители и там вероятността да те напсува 10 г. е доста по-малка. Така че отстрани когато няма родители лъсват доста неща. Аз също бих предпочела да ми казват хората за изцепки на шерката.
Някак сърце не ми дава да му кажа - седи сега ти тука до мене в пясъчника с бебешорите, че онези са големи 
понякога няма нужда от строги маказания и караници, просто един разумен разговор въздейства повече. 
("Леля ти Белинда ми каза..."). 
