- Публикувана: 23 юни 2009, 13:41 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2009, 15:53 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9
http://www.all-drugs-online.com/Drugs/Antipsychotic/5087.aspx
немога да си представя причината това да се изпише на малко дете....
а колко токсини има в него ...нещо хич не ми се връзва с опити за правилно хранене примерно за да се изчисти организма на детето от токсините и пиене на подобно "нещо"
И определено ако ще го пие е било правилно да ви хоспитализират. Боже, такава отрова още не бях срещала....
немога да си представя причината това да се изпише на малко дете....
а колко токсини има в него ...нещо хич не ми се връзва с опити за правилно хранене примерно за да се изчисти организма на детето от токсините и пиене на подобно "нещо"
И определено ако ще го пие е било правилно да ви хоспитализират. Боже, такава отрова още не бях срещала....
Авиком - ето ти повече мнения на възрастни хора пили Рисполепт.Описват как им се е отразило
http://www.puls.bg/forum/search.php?fid[]=21 - оказва се, че не мога да дам директен линк - но му дай да търси търсачката в този форум рисполепт и ще ти излезе.
http://www.puls.bg/forum/search.php?fid[]=21 - оказва се, че не мога да дам директен линк - но му дай да търси търсачката в този форум рисполепт и ще ти излезе.
Искам да кажа че бяхме в болницата когато започнахме да го пие под наблюдение.Първо пробвахме с концерта но направи 24 часа хи пер активност.Лекарите бяха се побъркали покрай него не знаеха как да го укротят.Заради това решиха да пробваме с този медикамент.Що се отнася за уврежданията на всеки шест месеца се правят изследвания на кръвта.Също така то се пие на курсове.Също така пием КЛАРИЖИЛ.
Благодаря ви за скоростния отговор.
След като видях съставките , схванах че ние сме го пробвали под формата на рисперидон.
Преди да стигнем максималната доза , детето не спря да тича и да се катери.
Мдаа, помня тази седмица - тичахме пред блока и през нощта.
Психиатърът ни каза , че се е получил " парадокс на мозъка ".
Аз го попитах защо , когато пием стимуланти си нямаме "парадокс ", а се превъзбужда както се очаква.
Той искрено се смя .
Тъй че , жалко - няма светлина в тунела.
След като видях съставките , схванах че ние сме го пробвали под формата на рисперидон.
Преди да стигнем максималната доза , детето не спря да тича и да се катери.
Мдаа, помня тази седмица - тичахме пред блока и през нощта.
Психиатърът ни каза , че се е получил " парадокс на мозъка ".
Аз го попитах защо , когато пием стимуланти си нямаме "парадокс ", а се превъзбужда както се очаква.
Той искрено се смя .
Тъй че , жалко - няма светлина в тунела.
avicom, ти какъв точно ефект търсиш? Успокотелен, Временен, постоянен, докато е на лекарството или нещо временно "да си починете", искаш ли го "концентриран и спокоен" за да може да учи или по скоро да се успокои примерно да може да заспива?
А това за парадокса не го схванах - нали на децата с хипер активност им дават стимуланти /примерно концерта/ точно за да им даде "фалшивото чувство за изгаряне на енергия"от която се нуждаят. Все едно мозъка им "вибрира" за да не "вибрират" те самите....
Честно тея медикаменти дето бъркат химията на мозъка са ми направо такава ненавист....
Обаче ако търсиш временен ефект примерно да го успокоиш вечер да спинкате, или през деня да е по кротък мога да ти дам някои идеи които да ползваш за кратко и да не са чак толкова отровни... Ама определено няма да е по концентриран.... А, и ще е хубаво да питаш понеаптекаря преди да ги дадеш...
А това за парадокса не го схванах - нали на децата с хипер активност им дават стимуланти /примерно концерта/ точно за да им даде "фалшивото чувство за изгаряне на енергия"от която се нуждаят. Все едно мозъка им "вибрира" за да не "вибрират" те самите....
Честно тея медикаменти дето бъркат химията на мозъка са ми направо такава ненавист....
Обаче ако търсиш временен ефект примерно да го успокоиш вечер да спинкате, или през деня да е по кротък мога да ти дам някои идеи които да ползваш за кратко и да не са чак толкова отровни... Ама определено няма да е по концентриран.... А, и ще е хубаво да питаш понеаптекаря преди да ги дадеш...
Ще се включа като чула нещо за Респолепт. Когато бях на консултация при доц. Стамболова телефона и позвъня и тя разговаря в колежка психиатърка явно по неопитна от нея.... та доцентката каза "Ами ние тези много неспокойните ги успокояваме с Респолепт но ги вземаме в стационара" След това изкоментира пред мен сякаш бях запозната "еми при тези психози не е възможно трябва да се взема това но само под наблюдение а и не искат да го дават на деца от касата" не схванах твърде какво каза но кимнах и продължих по моята тема ...
апропо днес някой гледа ти предаването Тази сутрин в която показаха жена майка на три деца която получила някакъв мускулен спазъм след посещение при психиатърка тъй като тя не преценила тавана на лекарството ...................
апропо днес някой гледа ти предаването Тази сутрин в която показаха жена майка на три деца която получила някакъв мускулен спазъм след посещение при психиатърка тъй като тя не преценила тавана на лекарството ...................
Момичета по информация на Kezaja ,че делфинариума във Варна имат идея да се обучи терапевт за делфинотерапия аз също се свързах и говорих с тях.Все още това е невъзможно,защото освен терапевт трябва и специално обучен делфин за целта,а и от сайта им разбрах,че започва строеж на нови пристройки,защото семейството делфини се увеличило,ще има и тюленчета и т.н. На този етап може обаче да се слушат звуците,които издават делфините,а знаем,че те имат положителен ефект върху нашите деца.Не става въпрос за лечение,но всеки родител с дете с проблеми,който мисли,че слушането на звуци би могло да повлияе на детето е добре дошъл при тях и не биха върнали никого.Пиша го като информация за родители от Варна и не само,дори и някой да идвате тук за няколко дни може да посетите делфинариума.Дори и да няма осезаеми резултати сигурна съм,че на децата ни ще им хареса.А ето и цитат от официалния сайт на Делфинариума:Най-вярната публика на шоуто са децата, а делфините им отговарят със специално внимание. Феста Делфинариум не забравя и тези от тях, които са ощетени от съдбата и те винаги се радват на безплатен достъп и специално отношение.
Понеже всичките лекарства, дето сме ги пробвали през годините, съм ги пробвала и аз, за да усетя това, което чувства детето, единствено от Брейн Бустера чувстах, че става нещо в главата ми. Всичко бъка при приема му, имаш чувство, че всичко в главата ти се разрежда и после се намества, започваш да усещаш една силна бодрост и желание за поглъщане на наука- поне аз това чувствах..и подчертавам, много силно бъкане в главата и активност. Но то по никакъв начин не повишаваше двигателната му активност, което водеше до добър резултат. При първия активен прием на Брейн Бустер, започанхме за първи път да работим активно с книжките по Моливко, основно разкази по картинки, звукови анализи и плетеници с букви. Тогава беше на почти 5 годинки, а започнахме от книжките за 3, като наваксвахме.
Но моят съвет към родители на по- малко дечица, които скоро са разбрали за проблема, е да се насочат по- скоро към китайската медицина, съпътсваща работата с логопед и арт терапия, монтесори.
Но моят съвет към родители на по- малко дечица, които скоро са разбрали за проблема, е да се насочат по- скоро към китайската медицина, съпътсваща работата с логопед и арт терапия, монтесори.
Ето още за делфинотерапията:
Доказано е, че общуването с животни, не само домашни, подпомага лечението на различни заболявания. Но едни от най-поразителните резултати се наблюдават при общуването на човека с делфините.
За пионер в делфинотерапията се смята доктор Дейвид Натансън, който започва да се занимава с това през 1978 г. в аквариума във Флорида. Той забелязал, че деца с отклонения в развитието получават подобряване и се научават по-бързо на различни навици, след като са общували с делфините. Някои деца, болни от синдрома на Даун, които не са говорили до онзи момент, започнали да произнасят думички и скоро комуникацията с тях била съвсем улеснена. Обучението им се извършвало четири пъти по-бързо, ако наградата за усилията им е среща с делфини.
Днес в много страни се практикува делфинотерапия, включително и в Русия и Турция. Общуването с тези уникални животни се извършва както в басейни, така и в специално преградени участъци в морето. Има и две страни в света, Мексико и Израел, където делфините живеят на свобода и при желание могат да избегнат контакт с хората, но те винаги се връщат на съответното място, за да дадат своята помощ. Всъщност делфините не могат да бъдат заставени да направят нещо против волята си, тези дружелюбни създания сякаш осъзнават, че хората имат нужда от тях и доброволно предлагат помощта си. А може би наистина осъзнават и усещат нещата, но ние хората не сме способни да го проумеем.
Какво лекуват
Делфинотерапията не може да бъде основно средство за лечение на сериозни психически разстройства. Но като допълнителен метод е чудесен начин, който дава много добри резултати и подпомага основното лечение. Делфинотерапията се използва при синдром на Даун, при детски аутизъм, при поражения на главния и гръбначния мозък, депресия, синдром на хроничната умора, мускулна астения, нервна анорексия и пост травматичен синдром. Много добре се повлияват и пациентите, които страдат от неврози.
При всички случаи тази терапия не вреди, напротив децата стават по-общителни, отворени, разговорливи, емоциите им се провокират, намалява тревожността, страховете, някои дори изчезват така. Постепенно те започват по-добре да възприемат обкръжаващата ги среда, започват да различават различни чувства и емоционални нюанси. Подобрява се координацията, ориентацията в пространството и концентрацията на вниманието, зрителната координация и моториката.
А понякога делфинотерапията отключва и творчески способности.
Често животните превръщат агресивните и неконтактни деца в мили и общителни същества. И така тези, от които са вдигнали ръце много доктори, намират утеха при делфините.
Как се провеждат занятията
По начало протичането на терапията се определя след щателен преглед на детето и се съобразява с неговото състояние и възраст, със специфичните му страхове и желания.
В началото детето се запознава с делфините. То стои на малко мостче или на ръба на басейна, а делфините обикалят близо до него и при желание детето може да ги погали. Първата задача е да се преодолеят страховете на детето, то може да се уплаши от животните или от водата. Едва след като свикне с обстановката и делфините, може да се пристъпи към следващия етап, когато малкия пациент си играе с делфините посредством топка. След това се набляга на физическия контакт, детето може да гледа играта им, да ги докосва и гали, да им говори или да слуша прекрасните песни на тези чудни бозайници. Постепенно, след като детето се отпусне, то може да бъде пуснато във водата, да поплува с тях или просто да се носи над водата с помощта на пояс. Важното е да е сред делфините, да ги докосва и да ги усеща до себе си. Докосването до тях прави чудеса.
Според треньорите им, делфините усещат състоянието на децата и коригират поведението си според него. Например с деца, които нямат сили, животните не играят буйно, а само нежно го побутват и докосват с муцуната си. Ако пък то е буйно и посяга да ги удря, те не му отвръщат, а просто отплават.
По време на терапията задължително присъства техният треньор, делфинотерапевт (който е лекар или психолог) и някой от родителите на детето. Присъствието на поне един от двамата е задължително, защото често децата с психични проблеми имат нарушен контакт с външния свят. Точно родителят ще му помогне малкото да се адаптира по-бързо и да се отпусне в чуждата среда. А понякога терапията е нужна и на родителите, върху които също се пада голямо психическо натоварване.
Съвместната работа с психолога и делфините може да помогне на родителите да осъзнаят много нови възможности за комуникация със собствените им деца. Често присъствието на делфините подобрява взаимоотношенията родители-деца, появяват се нови чувства и емоции с положителен заряд.
Делфините ни подсказват, че всяко дете, независимо от състоянието му, е уникална ценност, крехко създание, което има нужда от любов. Те ни показват как може да се обича едно болно дете, нещо на което са неспособни много хора.
Доказано е, че общуването с животни, не само домашни, подпомага лечението на различни заболявания. Но едни от най-поразителните резултати се наблюдават при общуването на човека с делфините.
За пионер в делфинотерапията се смята доктор Дейвид Натансън, който започва да се занимава с това през 1978 г. в аквариума във Флорида. Той забелязал, че деца с отклонения в развитието получават подобряване и се научават по-бързо на различни навици, след като са общували с делфините. Някои деца, болни от синдрома на Даун, които не са говорили до онзи момент, започнали да произнасят думички и скоро комуникацията с тях била съвсем улеснена. Обучението им се извършвало четири пъти по-бързо, ако наградата за усилията им е среща с делфини.
Днес в много страни се практикува делфинотерапия, включително и в Русия и Турция. Общуването с тези уникални животни се извършва както в басейни, така и в специално преградени участъци в морето. Има и две страни в света, Мексико и Израел, където делфините живеят на свобода и при желание могат да избегнат контакт с хората, но те винаги се връщат на съответното място, за да дадат своята помощ. Всъщност делфините не могат да бъдат заставени да направят нещо против волята си, тези дружелюбни създания сякаш осъзнават, че хората имат нужда от тях и доброволно предлагат помощта си. А може би наистина осъзнават и усещат нещата, но ние хората не сме способни да го проумеем.
Какво лекуват
Делфинотерапията не може да бъде основно средство за лечение на сериозни психически разстройства. Но като допълнителен метод е чудесен начин, който дава много добри резултати и подпомага основното лечение. Делфинотерапията се използва при синдром на Даун, при детски аутизъм, при поражения на главния и гръбначния мозък, депресия, синдром на хроничната умора, мускулна астения, нервна анорексия и пост травматичен синдром. Много добре се повлияват и пациентите, които страдат от неврози.
При всички случаи тази терапия не вреди, напротив децата стават по-общителни, отворени, разговорливи, емоциите им се провокират, намалява тревожността, страховете, някои дори изчезват така. Постепенно те започват по-добре да възприемат обкръжаващата ги среда, започват да различават различни чувства и емоционални нюанси. Подобрява се координацията, ориентацията в пространството и концентрацията на вниманието, зрителната координация и моториката.
А понякога делфинотерапията отключва и творчески способности.
Често животните превръщат агресивните и неконтактни деца в мили и общителни същества. И така тези, от които са вдигнали ръце много доктори, намират утеха при делфините.
Как се провеждат занятията
По начало протичането на терапията се определя след щателен преглед на детето и се съобразява с неговото състояние и възраст, със специфичните му страхове и желания.
В началото детето се запознава с делфините. То стои на малко мостче или на ръба на басейна, а делфините обикалят близо до него и при желание детето може да ги погали. Първата задача е да се преодолеят страховете на детето, то може да се уплаши от животните или от водата. Едва след като свикне с обстановката и делфините, може да се пристъпи към следващия етап, когато малкия пациент си играе с делфините посредством топка. След това се набляга на физическия контакт, детето може да гледа играта им, да ги докосва и гали, да им говори или да слуша прекрасните песни на тези чудни бозайници. Постепенно, след като детето се отпусне, то може да бъде пуснато във водата, да поплува с тях или просто да се носи над водата с помощта на пояс. Важното е да е сред делфините, да ги докосва и да ги усеща до себе си. Докосването до тях прави чудеса.
Според треньорите им, делфините усещат състоянието на децата и коригират поведението си според него. Например с деца, които нямат сили, животните не играят буйно, а само нежно го побутват и докосват с муцуната си. Ако пък то е буйно и посяга да ги удря, те не му отвръщат, а просто отплават.
По време на терапията задължително присъства техният треньор, делфинотерапевт (който е лекар или психолог) и някой от родителите на детето. Присъствието на поне един от двамата е задължително, защото често децата с психични проблеми имат нарушен контакт с външния свят. Точно родителят ще му помогне малкото да се адаптира по-бързо и да се отпусне в чуждата среда. А понякога терапията е нужна и на родителите, върху които също се пада голямо психическо натоварване.
Съвместната работа с психолога и делфините може да помогне на родителите да осъзнаят много нови възможности за комуникация със собствените им деца. Често присъствието на делфините подобрява взаимоотношенията родители-деца, появяват се нови чувства и емоции с положителен заряд.
Делфините ни подсказват, че всяко дете, независимо от състоянието му, е уникална ценност, крехко създание, което има нужда от любов. Те ни показват как може да се обича едно болно дете, нещо на което са неспособни много хора.
Ето тук има и няколко клипчета на делфинотерапия http://www.youtube.com/watch?v=Xnq3dABeiTU&feature=PlayList& … ADE78&index=1 Изглежда много интересно.Ние още тази събота или неделя ще отидем на представлението и се надявам след това да може да поостанем малко.Аз споделих и с Kezaja ,че до сега не сме водили детето,но той не издържаше да стои дори на някакво детско тържество.От тази година обаче направо се влюби в театъра било с кукли или артисти.Водехме го няколко пъти и постоянно ме пита кога ще отидем пак.Ходили сме само в сладкарницата към делфинариума от кадето се виждат делфините,но Мишо ги поглеждаше за не повече от минута-две.Надявам се вече делфин шоуто да му хареса,ще направя снимки и ще разкажа.
Мечта,поддържам те в решението ти да водиш детето при делфините.Дори и да не показва външно(по общоочакваните представи) признаци на радост,нека просто да наблюдава,а ако имате възможност да докосне делфин.В тукашният делфинариум съм виждала деца и с проблеми и без,които на края на шоуто ги канят треньорките да докоснат делфините ,които като че ли излизат от кожите си в стремежа си да се харесат.Аз много вярвам в енергиите между животните,хората...При нашата Хубавица проговарянето започна към 5-тата година и като че ли съвпадна с хипотерапията.Кончето Бастарт като че ли най-добре разбираше какво става в нейната главица-тя го галеше(а ръцете са "свещенна зона"),рисуваше го,бърбореше му...Такава една мълчалива любов и преданност от негова страна,която детето едва ли получаваше от хората наоколо.Вярно,че имаше 3 годишна логопедична помощ преди това.
А за детските шоута мисля,че е много полезно,когато е шоу с един актьор,мим,който ползва и марионетки както и езикът на жестовете и мимиката.При мен двете големи деца се хипнотизират от музиката и страшно се впечатляват от такива представления.Дори и понякога да не гледат с развълнувани очи към актьора.
Деси-аз си мислех защо не добавят проблема с неспането към един от характерните признаци на А-ма.Ами,че той най-страшно афектира живота на цялото семейство.При мен с двете големи деца са пробвани-"бял шум"(статичното пръщене на радиостанция,вентилатор,водопад,дори звука на взривяваща се каменоломна..писала съм ),създаване на рутинна вечерна процедура под график-с албумчета,тоалет,приказка;с по-тежка завивка;с антихистамин;с прегръдка,без прегръдка,със завески над леглото; с СД-тата от музикотерапията;с мелатонин.Като че ли действат до създаването на рутина.И после спират да действат.Особено по пълнолуние.Четох наскоро една тъжна книга-"A boy in the window:A journey through an unexpected tragedy.",Barbara Coppo.
Ако опишем повече "трикове" си мисля,че ще бъдем полезни на много семейства.
А за детските шоута мисля,че е много полезно,когато е шоу с един актьор,мим,който ползва и марионетки както и езикът на жестовете и мимиката.При мен двете големи деца се хипнотизират от музиката и страшно се впечатляват от такива представления.Дори и понякога да не гледат с развълнувани очи към актьора.
Деси-аз си мислех защо не добавят проблема с неспането към един от характерните признаци на А-ма.Ами,че той най-страшно афектира живота на цялото семейство.При мен с двете големи деца са пробвани-"бял шум"(статичното пръщене на радиостанция,вентилатор,водопад,дори звука на взривяваща се каменоломна..писала съм ),създаване на рутинна вечерна процедура под график-с албумчета,тоалет,приказка;с по-тежка завивка;с антихистамин;с прегръдка,без прегръдка,със завески над леглото; с СД-тата от музикотерапията;с мелатонин.Като че ли действат до създаването на рутина.И после спират да действат.Особено по пълнолуние.Четох наскоро една тъжна книга-"A boy in the window:A journey through an unexpected tragedy.",Barbara Coppo.
Ако опишем повече "трикове" си мисля,че ще бъдем полезни на много семейства.
ама то неспането си е симптом /поне за нашата психоложка де/ и то точно това което се случваше при нас - не трудното заспиване а точно неспането - да заспиват късно,д а спят по 30 минути, после се будят за 1 час, послед пак спят 40 минути и т.н... или като при авиком - да не заспи въобще - и къде 5 сутринта да заспи....обаче със същия резултат - почивката е в рамките на 2-3-4 час дневно...
това има много обеснения - от нивото на различните му там вещества в мозъка до невъзможността мозъка да се изключи. Според мен е реакция при децата със изразен СИД.
това има много обеснения - от нивото на различните му там вещества в мозъка до невъзможността мозъка да се изключи. Според мен е реакция при децата със изразен СИД.
Това със неспането - мисля, че се поизчиства след структуриране на поведението като цяло.След създаване на някакъв поносим дневен режим.Поне при нас беше така.Не е имал такива драстични проблеми, но все пак имаше.Когато дневния режим влезе в някакви рамки, и успяхме да наложим някакви правила на принципа - ти ли ще ми се налагаш на мене бре 
.Ние ги наложихме на принципа на лигаво дете в норма и стандартните при това методи - по простата причина, че не бяхме изчели това, което сега знам за СИД и общо взето от незнание.Май не винаги е добре да си ограмотен по въпроса 
.
.Ние ги наложихме на принципа на лигаво дете в норма и стандартните при това методи - по простата причина, че не бяхме изчели това, което сега знам за СИД и общо взето от незнание.Май не винаги е добре да си ограмотен по въпроса .
Здравейте и от мен.Тъй като аз малко късно се включвам в темата да ви кажа как беше при нас.Ние Дани го диагностицирахме на 4год.Диагнозата му е ГРР.Но с логопед работихме още от 3год.Пил е ноотропил една година и половина,вярно че го превъзбуждаше,но първия му осезателен напредък беше след него.След това опитахме от прословутите аминокиселини на Интермед Прима.И тях пихме близо година.От тях също имаше напредък всъщност тогава започна да казва първите думи.След тях пихме Брейн Бустер.Аз лично мисля че той много му помогна,всмисъл че не го превъзбужда,а повишава концентрацията.Докато пиехме лекарства той не е преставал работа с логопед,психолог и спец,педагог.За тях само мога да благодаря на Господ-много му помогнаха.Дани тръгна на детска градина на 3год.Няма да навлизам в подробности относно интеграцията и моята борба в тази посока,но мисля че това му подейства особено добре.Освен това постоянно прилагам и до днес мама терапия-много помага.Ходили сме и при свещенници и на Кръстова гора.Мисля че нищо друго не помага по-добре от искрената майчина молитва.Тя върши чудеса.
По въпроса за интеграцията.Всички знаем че не всяко дете може да се интегрира.Моето е от първата група.Аз съм го записала в общообразователно училище с интегрирано обучение.Аз също се включвам най-горещо в борбата за интеграция на децата в масови училища и детски градини-затези който могат разбира се и ще продължа да се боря за това поне в нашия град.
По въпроса за интеграцията.Всички знаем че не всяко дете може да се интегрира.Моето е от първата група.Аз съм го записала в общообразователно училище с интегрирано обучение.Аз също се включвам най-горещо в борбата за интеграция на децата в масови училища и детски градини-затези който могат разбира се и ще продължа да се боря за това поне в нашия град.