Свят широк-хора всякакви.
Подкрепям.
Ако има желание и от двете страни, всичко е възможно...
- Публикувана: 23 юни 2009, 11:33 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2009, 20:16 ч.
въпрос към силните
Ние сме заедно от близо 16 г. От 7 г. сме семейство и имаме дете. Кризи сме имали не малко, къде малки, къде големи. Повечето след като заживяхме заедно и след като се роди детето. При нас специално с преминавамето през всяка криза нещата стават по-стабилни. Колкото и да съм бясна тогава си давам сметка, че май кризите заздравяват отношенията ни. Нито той, нито аз се променяме драстично. Не искам да казвам изобщо не се променяме, защото това не е така.. но промяната като че ли е постепенна. В по-големите кризи е ставало сума за спасяване на връзката дори. Е, засега успяваме да я спасим 
как се различава съзидателната криза от деструктивната? някой?
как се различава съзидателната криза от деструктивната? някой?
Различава се по изхода. Ако ти помогне да видиш отсрещната страна в по добра светлина и да я оцениш повече, отколкото преди и да видиш качества, които не си забелязвал, или ако отключи по други чувства, значи е съзидателна, ако е обратното, то е ясно. Или пък каква промяна отключва в двамата, може да се променят така, че са се окажат по близо един до друг, отколкото са били, а може и промените да се окажат неприемливи за другата страна или взаимно.
Знам ли 
зависи какво разбирате под дълбока криза.
След като се роди детето и малко по-късно бяхме зверски уморени и изнервени, което разбира се се отрази и на отношенията ни, не е имало нищо крайно, но за мен беше нещо ново и непознато, и при положение, че до сега не бяхме дори спорили, нещото ми се видя като дълбока криза. Това, което си мисля, че ни спаси е, че видяхме проблема навреме и започнахме работата от самото начало, двустранно, което доста улесни излизането. В този смисъл - отрази се сравнително добре.
Деструктивни за мен са тези, при които едната или и двете страни нямат желание да положат усилие, оставя се по течението и му е през ... дали ще оцелее семейството му, чака другия да се бори, но и да се бори, той пасува и намесва трети неща, които да отпуснат напрежението - бой, хазарт, наркотици, алкохол, секс, лъжи. След подобни кризи се губи доверието, това за мен е краят, без значение дали като му опре яйцето го г*за ще се сети, по постат причина, че не след дълго всичко ще се повтори.
зависи какво разбирате под дълбока криза. След като се роди детето и малко по-късно бяхме зверски уморени и изнервени, което разбира се се отрази и на отношенията ни, не е имало нищо крайно, но за мен беше нещо ново и непознато, и при положение, че до сега не бяхме дори спорили, нещото ми се видя като дълбока криза. Това, което си мисля, че ни спаси е, че видяхме проблема навреме и започнахме работата от самото начало, двустранно, което доста улесни излизането. В този смисъл - отрази се сравнително добре.
как се различава съзидателната криза от деструктивната? някой?
Деструктивни за мен са тези, при които едната или и двете страни нямат желание да положат усилие, оставя се по течението и му е през ... дали ще оцелее семейството му, чака другия да се бори, но и да се бори, той пасува и намесва трети неща, които да отпуснат напрежението - бой, хазарт, наркотици, алкохол, секс, лъжи. След подобни кризи се губи доверието, това за мен е краят, без значение дали като му опре яйцето го г*за ще се сети, по постат причина, че не след дълго всичко ще се повтори.
Знам ли зависи какво разбирате под дълбока криза.
зависи какво разбирате под дълбока криза. Ами аз разбирам когато единият каже "Край, разделяме се!" или поне му мине идеята да се разделя... Ние сме имали 2 такива кризи. Едната в началото на връзката и една когато детето беше на около година и половина.
Ами аз разбирам когато единият каже "Край, разделяме се!" или поне му мине идеята да се разделя...
Ясно, значи такива не сме имали.
Но никога не е късно
Ами аз разбирам когато единият каже "Край, разделяме се!" или поне му мине идеята да се разделя...
Ясно, значи такива не сме имали.
Но никога не е късно
аз "край - разделяме се" не го приемам като криза, а край на връзката. при мен като се стигне до края, значи е край и няма какво да му умувам - продължавам напред. под криза разбира, зазляване в отношенията в различна степен и поради различна причина/причини. ако съм на фаза "разделяме се", нещата са ясни. примерно обмисляне на временна раздяла е криза. решение за фактическа раздяла завинаги не е.
Ние май сме в криза нон-стоп, че чак не й обръщам вече внимание.Прекалено различни характери сме.Имам чувството,че не сме един за друг, но и по- хубав не виждам. Така и не свикнах с нещата, който ме дразнеха преди 10-12 год. сега пак ме дразнят.
Вариантът е изобщо да не му обръщам внимание- такъв идеален брак става.
Вариантът е изобщо да не му обръщам внимание- такъв идеален брак става.
Ами аз разбирам когато единият каже "Край, разделяме се!" или поне му мине идеята да се разделя...
Ясно, значи такива не сме имали.
Но никога не е късно
аз "край - разделяме се" не го приемам като криза, а край на връзката. при мен като се стигне до края, значи е край и няма какво да му умувам - продължавам напред. под криза разбира, зазляване в отношенията в различна степен и поради различна причина/причини. ако съм на фаза "разделяме се", нещата са ясни. примерно обмисляне на временна раздяла е криза. решение за фактическа раздяла завинаги не е.
Еее, зависи от хората... аз съм помисляла край и после съм се усещала, че съм преувеличила нещата. Абе истината е, че когато има и деца много по-трудно се казва край. И за двамата важи. Пак не говоря за изчерпана изцяло връзка когато краят е неизбежен. Все някога идва момента когато ти писва и си помисляш и/или го казваш... но ако партньора направи усилия няма да приключи връзката. Ето например аз съм по-импулсивната по-лесно го казвам.. всъщност май досега само аз съм го казвала
Но той е по-спокоен и уравновесен и е успявал да избалансира нещата. Ама то аз по презумпция приемам в тия кризи, че като се каже край, въпроса е отворен. Или поне аз съм го оставяла такъв... Не съм се сблъсквала непреодолими разриви във връзката и няма идея как бих реагирала тогава.
ама vache, аз в никакъв случай не исках да кажа, че щом си си го помислил (или просто си блъфирал, или де да знам), това наистина води към край. това за мен е криза в отношенията. ако вече е решено съас сигурност, че тези отношения се прекратяват, то това е край на връзката. нямах предвид, че щом на човек му мине през акъла, значи няма смисъл да продължава 