КРИЗАТА - от един друг ъгъл .

Нищо положително не виждам да продаваш на себестойност/стоки и услуги/ или на минимална печалба води до занижаване на качеството, по-ниски заплати за персонала и плащане на по- малко данъци.
Хората работещи в туризма едва ли се "кефят" на празните хотели.

Положителният ефект го виждам в това, че много неща си идват на мястото.
Кризата удари онези потребители, които теглиха кредити над разумната граница ( примерно 30% от доходите ) Не е нормално да работиш за 500 лева и да караш кола с месечна лизингова вноска 400 лева, да си купувш вещи и услуги (имоти, телевизори, ваканции), които надхвърлят нивото ти и да финансираш безкрайно с кредити. Е, оказа се, че не е безкрайно ( трябва и да се връща).
Не може да имаш малък бизнес и вместо да работиш или да инвестираш в развитие, да теглиш фирмен заем за джип.  Нормално е при криза първо твоя бизнес да се задъха, този джип не генерира приходи, каквито би генерирала нова машина, технология, генерира разходи. "Бизнесмените", които си крепяха бизнеса на заеми и не влагаха друга мисъл, освен как да угодят на себе си, са си на мястото - пред фалит.
Дойдоха си на местата и отношенията работник - работодател. Преди две години ми се е случвало млад човек без опит да ми задава на интервю въпроса "Ще имам ли лек автомобил за лично ползване?" ??? В компанията,  в която аз работя, дори шефът в събота и неделя си кара личната кола. Сега не чуам подобни въпроси на интервютата за работа.

С две думи, позитивният ефект е в отрезвяването.

И така да е, не виждам престъпление.
За кризата, знам ли, толкова се дъвка и предъвква вече, че и да отмине надали ще забележим, НО си права за това, че дори когато нещата изглеждат от черни по-черни трябва да търсим положителната страна и да не губим оптимизма си. Аз например си мисля, че след първоначалното отчаяние и овълчване, хората може би ще станат по-сплотени и съпричастни един към друг. И онези, които ги мързи да дишат няма да забравят да ти казват " добър ден ", когато се наложи да те обслужат, защото по време на криза хората стават още по-взискателни към качеството на услугите, които им се предлагат.
Ходила съм на почивка и в Гърция, и в Турция, хората наистина много се стараят, но съм попадала като у нас и на темерути, които гледат всячески да те прекарат. Абсолютно си е до това, как се поставиш. В Турция преди 4-5 години някакъв животновъд беше предложил на един познат да купи дъщеря му срещу две овци,  затова не припадам по стандарта и мисленето им, явно навсякъде си има хора и хора.

.... Хайдутке, твоя оптимизъм надминава и моя . Ама дано пък  ... 


Виж например .... една ми ти Ивонска, можеше тук да мине с едно просто : С-сссс 
Пък то едно съпричастническо радване настана  ...
Добре, де .... ще си седя вкъщи, няма да ходя по Българско, дорде не отмине кризата , убеди ме 

До тук като ви чета, все повече си мисля , че всичко тепърва предстои ...
Нищо не сме усетили, нищо .

 

Криза намества пластовете, първо. Ще поразчисти боклука и спекулацията, за жалост, не само там ще се прояви, защото бизнесите са взаимно свързани, все пак.

Второ, ще накара доста хора да излезнат от черупката си и да потърсят друг начин за реализация. Тежко е, но не можеш да очакваш 25-30 години, като едно време, да работиш едно и също и там да се пенсионираш.Апропо, вчера гледах някакво предаване, по ББТ, мисля, в което се спомена, че , независимо от кризата, има около 9000 свободни и трайно незаети места  на борсите по труда??? Еми не ставаше въпрос само за чистачки, уверявам ви, и камерата показа доста заплати от по 1000 и дори 2000 лева, за които....не се намират кандидати?

Никол-евалата , жена, най-сетне го призна това.

Единственото положително нещо, което виждам е, че в такива моменти разбираш кои са хората, които държат на теб. Разбирате, че има и други, по-важни неща от парите. Ходите по-малко по заведения и повече на здравословни разходки да речем. Откривате нови и различни забавления, може да наблегнете на спорта. Мен мъката на кебапчиите не може да ме зарадва, защото не се казвам Вуте,но ме радва като виждам, че с някои хора ни свързват и други неща освен бирата и кюфтетата. 

Донякъде съм съгласна с това... Но ще е положително, ако е осъзнато и има дълготраен ефект. В случая май водеща е принудата... Остава да се надяваме, че лишенията наистина дават възможност на хората да филтрират истинските неща в живота си и да преоткрият реалната им стойност...

Най-сетне? Никога не съм имала друга позиция 
Пазарната цена е цената, на която се срещат интересите на купувач и продавач, никой не може да я определи, докато не се стигне, ако продължават да скачат, значи не е достигната. Тя зависи от търсенето, а търсенето от кредитите, кредитите от обстановката в света, съответно кризите и не мисля, че някога съм твърдяла нещо различно 

21.01.2008:

23.05.2008:


21.10.2008:

"..Еми не ставаше въпрос само за чистачки, уверявам ви, и камерата показа доста заплати от по 1000 и дори 2000 лева, за които....не се намират кандидати? .."
Рядко някой рискува в рискови времена да си смени работата  със заплата 1000-2000 за същото заплащане на друго място, освен ако има проблеми някакви в работата.За подобни позиции, които дадоха може да дойде прекалено квалифициран и да бъде отпратен или такъв, който не е достатъчно квалифициран.

Намерих си един текст, който писах в началото на декември 2008 г. Чудех се дали и сега мисля така, затова го изрових и прочетох. Ами, мисля и сега така, оказва се. Позволявам си да го пейстна тук, барабар с грешките:-)

 
За кризата... с добро 

Вселенският закон за привличането казва, че подобието привлича подобие. Всяка мисъл вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и всяка мисъл привлича към себе си съответстващ сигнал. Сами градим своето благополучие, първо в съзнанието си, после с вибрациите, на чиято честота се настройваме и пращаме във Вселената.
Напоследък се чудя какво ли точно си причинява целокупното човечество с всичките апокалиптични прогнози за последиците от световната икономическа криза. Старая се да чуя нещо жизнеутвърждаващо по темата, но масовото говорене е в една посока: много сме зле, а и по-зле ще става. И в глобален, и в локален контекст политици, икономисти, журналисти и нетитуловани лаици повтарят като мантра, че  положението е кофти, а пък в началото на следващата година няма начин да не се докараме на ръба на катастрофата.
Едни се тупат по рамото, че предвидливо са скатали „бели пари за черни дни”, други се тюхкат, че не са го направили. А мен ме изкарва от обувките самото словосъчетание „черни дни”.   Каква по-кофти енергия можеш да пратиш във Вселената от идеята, че спестяваш едни пари да ги харчиш, когато останеш  без други източници на доходи? Или пък те сполети нещо лошо, достойно за определението  „черни дни”.  А няма ли човек да се почувства много по-добре, ако, подавайки спестените банкноти през гишето в банката, ги „нарочи” за някакво удоволствие - пътешествие или селска къща? Пък даже и за 200-херцов LCD телевизор, предлагащ се на цената на добра кола на старо?
Макар че, ако има причина някои наши сънародници наистина да усетят кризата тежко,то  тя е, защото твърде много заприличаха на американците в консуматорските си страсти (на които доскоро се подигравахме точно заради тези им мечти и цели в живота).  Никой не може да ме убеди, че харченето за все по-големи телевизори или смяната на черния джип с бял, щото бялото е модния цвят за сезона,  носи щастие при наличието на 8 кредитни карти, 4 лизинга и два кредита! Когато в дивашките задръствания обикаляш банка след банка, месец след месец, за да внасяш пари за неща, които в момента се чудиш дали са ти трябвали наистина, дали притежаването им те радва, прави живота ти по-красив и смислен...
Не, в никакъв случай не повтарям онзи вече забравен министър-председател от началото на 90-те, който искаше да бори инфлацията с призива: „За Бога, братя, не купувайте!”  Напротив, купувайте, харченето на пари е и терапия, и може да носи радост, пък и пак според  универсалните закони би трябвало да ви „връща” още пари. Но за последното не съм сигурна, че важи за виртуалните такива, пластмасовите, от кредитните карти. Тези, които все още нямаш, не си изработил, заслужил, пипнал, не си почувствал свои...
Струва ми се, че първата полза от кризата ще е обуздаването на потребителските ни страсти. Не че световната икономика не разчита точно на тях, но няма начин да няма нещо универсално грешно в идеята да купуваш и купуваш, без да имаш нужда, изхвърляйки малко употребяваното, защото моделът е миналогодишен или има една функция по-малко от новото...  Най-малкото, оставяш все повече „въглероден отпечатък”, допринасяйки за  унищожаването на планетата.   
Задоволяването на нечии потребителски страсти всъщност е последна грижа при изкризването, след като мнозина ще останат без работа и препитание. Може би ще ви прозвучи цинично, но уволнението или загубата на работата в повечето случаи, на които съм била свидетел,  се оказваха в крайна сметка нещо с положителен знак. Необходимият импулс да размърдаш мозъчните си клетки, да концентрираш креативността си  и да осъзнаеш, че можеш да правиш и нещо друго, често по-удовлетворяващо и интересно. Дори само заплахата от загуба на работното място може да има положителен ефект – притиснат до стената, човек започва да действа, влагайки повече от себе си – интелектуално и физически, което няма как да не се отрази положително върху качеството.
Кризата ще се окаже плюс за работодателите –   борсата и банките  вече няма да са предпочитаното работно място за най-умните, а отличниците ще впрегнат  потенциала си в нещо по-смислено за целокупното човечесто.  Ще се случи и с не толкова умните – конкуренцията ще остави тези, които наистина искат да работят както трябва и ще подтикне другите да гонят височината на тяхната летва.
Почти злорадо се сещам и за още една полза – световната икономическа криза се оказа неочаквано добър съюзник на еколозите и, дай Боже,  ще спаси Рила, Странджа и Иракли  от булдозерите. И ще върне цял един самозабравил се отрасъл в рамките на благоприличието, нужно за всяко устойчиво развитие. Имотният балон се пука, което е неизбежна закономерност при балоните.
Дали пък кризата няма да направи и  българските хотелиери малко по-приятелски настроени към българите? След като траторазрядните британски и германски туристи, почиващи на половин цена, вече масово се отказват от ваканции, не е ли логично хотелиерите да погледнат „навътре” и да видят, че трябва да намерят начин да върнат в Созопол и Златни пясъци  хората, които са пораснали там, но сега предпочитат да похарчат парите си в Кушадасъ и Халкидики?  Просто защото в странство там им се усмихват и ги глезят за по-малко пари.
Икономическите кризи за обществата са като депресиите за човешката психика.  Промяната трябва да се случи първо вътре в самите нас. Иначе няма измъкване.
 Вке пак, да поговорим за кризата с добро? 

И за какви професии ставаше въпрос, че ми стана интересно? Със сигурност не за офис-сътрудник или менджърнещоситам...
Друг е въпросът дали реално съществуват тези свободни места, защото съм се опитвала да кандидатствам навремето за обявени в Бюрото по труда места и все се оказваха вече заети или имаше нагласен човек, който трябва да спечели конкурса. Ама иначе си стояха обявите, де...

Няма нещо, което да е лошо за всеки.И във война, и в тежки времена, все е имало хора, на които са се случвали хубави неща.Така предпочитам да гледам аз за себе си  в сегашно време. И не съм от мутрите , или от друга група, която по подразбиране печели в такива моменти. Много е вярно това за енергиите, а наскоро прочетох нещо, което ясно формулира мислите ми: "Мисли бяло, и ще те стигне бяло.Мисли черно и ще те стигне черно". Предните 2-3 години за семейството ми не бяха прекрасни и защо пък точно тази да е черна. Време е за хубави дни! А и предните кризи 1990 и 1997г бях по-зле, сега просто не е чак така.

Кой "играч" на борсата освен Вуте ( много ми хареса това ,  buttinsky) се радва, когато тя тръгва надолу  ?