- Публикувана: 21 юни 2009, 04:44 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2009, 09:55 ч.
майка или свекърва-или кой да помага на родилата?
.Вторият път-и самички се оправихме 
.
Нито едната най-добре. С първото ми дете трябваше да понасям помощници, защото живеехме в една къща с майка ми и баба ми. Няма други такива досадни женици, трябваше да им крещи човек, за да го оставят намира и да не си протягат пипалата към бебето 
Сега никой няма да идва да ми помага, а и не виждам точно с какво ще са ми от полза 100 ръце, които да ми се пречкат. А да остават да спят у нас - трябва наистина да съм тежко болна, за да се случи това.
Сега никой няма да идва да ми помага, а и не виждам точно с какво ще са ми от полза 100 ръце, които да ми се пречкат. А да остават да спят у нас - трябва наистина да съм тежко болна, за да се случи това.
Основно се оправям сама от самото начало. Макар наистина, с ръка на сърцето, мога да кажа, че свекито се оправя доста добре с малката. В това ми помага, когато имам ангажименти. Иначе майка ми основно готви и носи тенджерки. За домакинството просто отказах помощ и от двете, за да няма после " ама аз ти помагах, ти не можеш да се справиш" и други подобни
След първото раждане у нас се събираха и майка ми, и свекърва ми. Стана малка лудница. Колкото и да се разбираме, всеки си има свои виждания и методи, така че се получи нещо като "Много баби - хилаво дете". Изкарах точно пет дни, докато се възстановя малко от епизиотомията, защото много ме болеше, и най-културно посочих вратата на всички. А при второто раждане от момента на изписването се оправяхме сами с мъжа ми. По мое мнение най-добре е да се научите да се справяте сами още от началото.
Първият път и двете идваха да помагат /в един град сме/, но аз като, че ли предпочитах майка ми - беше ми някак по-спокойно, пък и можех всичко да й кажа /ако нещо не ми харесва/ без да ми се обиди....
Вторият път обаче никой не допуснах от двете да помага, пък и имах вече опит
Така, че сега се справяме сами с мъжа ми и то доста добре, а те ни идват само на гости
Вторият път обаче никой не допуснах от двете да помага, пък и имах вече опит
Така, че сега се справяме сами с мъжа ми и то доста добре, а те ни идват само на гости
Не знам,ако раждането мине леко( което ти пожелавам ) и може да се справяте сами - добре .
От друга страна щом имат желание да ти помагат в домакинството защо да ги лишиш от това.
Знаеш ли понякога си мечтая за малко помощ ама няма , така че не бих отказала такава поне в началото.
Понякога се справяме ,друг път се надценяваме - а полза от безсмислени геройства няма.
Успех и дано вземеш правилното решение.
От друга страна щом имат желание да ти помагат в домакинството защо да ги лишиш от това.
Знаеш ли понякога си мечтая за малко помощ ама няма , така че не бих отказала такава поне в началото.
Понякога се справяме ,друг път се надценяваме - а полза от безсмислени геройства няма.
Успех и дано вземеш правилното решение.
здравейте бъдещи и настоящи мами.любопитно ми е да разбера кой ви помага и кой искате да ви помага.аз лично съм в средата на 8-ми месец-свекървата си идва от италия 
специално за да ми помага майка също иска да ми помага.естествено аз избирам втората опция 
и даже до скоро не знаех за пристигането на свекито.ще се радвам да споделите мнение.
специално за да ми помага майка също иска да ми помага.естествено аз избирам втората опция и даже до скоро не знаех за пристигането на свекито.ще се радвам да споделите мнение.Мъжът ми ми помага. И майка. Свекърва ми почина месец, след като родих Кало. Но всичко зависи от ситуацията и самите хора.
Зависи с коя от двете се разбираш по-добре. И това не е задължително да бъде майката, има доста случаи, когато разбирателството със свекито е доста по-удачно от това с родната майка. Аз поне познавам не една и две жени в подобна ситуация.
Конкретно в моя случай - помагаше и продължава да помага майка ми, но ние живеем заедно, така че това е разбираемо. И между другото - да е жива и здрава, че ако не беше тя щяхме да имаме доста трудности. Когато се роди дъщеря ми, се наложи да се върна на работа още във втория й месец плюс да продължа да я кърмя успоредно с това. Просто работата ми беше с такова работно време, че позволяваше това. Но ако нямаше някой у дома, който да я гледа и да дава изцедената кърма в няколкото часа, в които липсвах от дома, незнам как щяхме да се справим. Нямахме друго решение тогава. Тоест нямаше шанс да си остана у дома и да си гледам детето, по ред причини, да не ги изброявам. Синът ми си го гледах сама доста дълго, защото вече имах възможност. Но пак в много моменти, а и след като се върнах на работа, майка ми бе насреща. В този смисъл - съм супер благодарна за помощта.
За свекито - или добро, или нищо. Просто мнооооого я мързи, мързи я дори да се обади да пита как са децата.
Конкретно в моя случай - помагаше и продължава да помага майка ми, но ние живеем заедно, така че това е разбираемо. И между другото - да е жива и здрава, че ако не беше тя щяхме да имаме доста трудности. Когато се роди дъщеря ми, се наложи да се върна на работа още във втория й месец плюс да продължа да я кърмя успоредно с това. Просто работата ми беше с такова работно време, че позволяваше това. Но ако нямаше някой у дома, който да я гледа и да дава изцедената кърма в няколкото часа, в които липсвах от дома, незнам как щяхме да се справим. Нямахме друго решение тогава. Тоест нямаше шанс да си остана у дома и да си гледам детето, по ред причини, да не ги изброявам. Синът ми си го гледах сама доста дълго, защото вече имах възможност. Но пак в много моменти, а и след като се върнах на работа, майка ми бе насреща. В този смисъл - съм супер благодарна за помощта.
За свекито - или добро, или нищо. Просто мнооооого я мързи, мързи я дори да се обади да пита как са децата.
Аз малко необмислено предварително бях казала на свекито ако желае да дойде да помага - имах предвид за няколко дни, колкото да й мине меракът. Но като разбрах че си е взела три седмици отпуска (!!!) направо лошо ми стана!
Много трудно я издържах в къщи бях ужасно раздразнителна и едвам се удържах да не се скараме. Хиляда пъти по-добре бих се чувствала с майка ми, поне нямаше да трябва постоянно да си меря приказките.
Но когато дойде време за второто детенце със сигурност няма да викам никоя от двете.
Много трудно я издържах в къщи бях ужасно раздразнителна и едвам се удържах да не се скараме. Хиляда пъти по-добре бих се чувствала с майка ми, поне нямаше да трябва постоянно да си меря приказките.
Но когато дойде време за второто детенце със сигурност няма да викам никоя от двете.
Майка ми си дойде от чужбина за моето раждане, за да си види първото внуче.
Тъй като не живеехме в един град през седмицата седеше при мен, а уикендите оставахме тримата със съпруга ми и детето. Така 1м. След това сами сме се справяли, няма нищо сложно.
Свекърва ми не е идвала, защото не съм пожелала...аз съм от проклетите снахи, които преди всичко гледат собственото спокойствие, пред това да угаждат на някого.
Сега очакваме 2-то си детенце, пак майка ще дойде за около месец, защото аз искам. Искам да е тук и да обръща внимание на голямото, а и да си имам компания.
След това пак двамата със съпружеството.
Тъй като не живеехме в един град през седмицата седеше при мен, а уикендите оставахме тримата със съпруга ми и детето. Така 1м. След това сами сме се справяли, няма нищо сложно.
Свекърва ми не е идвала, защото не съм пожелала...аз съм от проклетите снахи, които преди всичко гледат собственото спокойствие, пред това да угаждат на някого.Сега очакваме 2-то си детенце, пак майка ще дойде за около месец, защото аз искам. Искам да е тук и да обръща внимание на голямото, а и да си имам компания.
След това пак двамата със съпружеството.