Винаги,случва се често...
- Публикувана: 18 юни 2009, 15:01 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 10:34 ч.
Усещате ли когато ви гледат?
Усещам, и обикновено знам защо. Има всякакви видове погледи и притежатели на погледи и това как реагирам е строго индивидуално и зависимо от ситуацията. Само много ми е странно като заковат поглед в корема ми. Не виждам нищо интересно там, разбирам да ми беше някъде между циците, но нито е станал толкова голям, нито пък са ми увиснали толкоз гърдите, та обикновено ми иде да го глътна на мига, а то кой знае накъде си блеят хората та да вперят празен поглед в шкембето ми.
Усещам, да, и се обръщам. Странно е.
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат 
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат
То малко като щрауса това, заравя глава и никой не го вижда.
Аз усещам само мисли.
Ето днес, точно около три следобед гледах едно дърво.
След половин минута си помислих - гледам го така, щото е дърво.
Обаче, ако след няколко минути гледане видя малката хралупка в него и там - две оцъклени в сянката й очи да ме наблюдават, ще го гледам по друг начин, нали.
Помислих си - никой не е пускал тема за това още в онзи форум
:
Що така се стягат хората, когато ги гледат очи?
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Обаче, ако очите мигнат - "о, шок!".
Да не говорим, че може да те гледа паяк, плъх и пр., а ти да не подозираш.
И като ви се срещнат погледите, пак "шок"
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
Ето днес, точно около три следобед гледах едно дърво.
След половин минута си помислих - гледам го така, щото е дърво.
Обаче, ако след няколко минути гледане видя малката хралупка в него и там - две оцъклени в сянката й очи да ме наблюдават, ще го гледам по друг начин, нали.
Помислих си - никой не е пускал тема за това още в онзи форум
:Що така се стягат хората, когато ги гледат очи?
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Обаче, ако очите мигнат - "о, шок!".
Да не говорим, че може да те гледа паяк, плъх и пр., а ти да не подозираш.
И като ви се срещнат погледите, пак "шок"
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Случвало ли ви се е да усетите кога някой ви гледа без да го виждате?
Едно такова странно усещане ...
Едно такова странно усещане ...
Да.
Виси портрет на стената, икона, нещо... Ти - ОК, да си виси, спокоен си.
Ми да де.
То е пак, защото погледът й го възприемаш като истински, а не като нарисуван.
Това е явлението: Съзнанието, което съзнава чуждо съзнание, насочено към себе си, застава нащрек.
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат
А аз нося тъмни очила, не за да гледам хората, а за да не могат те да ме виждат
То малко като щрауса това, заравя глава и никой не го вижда.
Извинете...споменах ли, че очилата ми са невидимки
За очите иде реч, нали са прозорец към душата
Като си затвориш прозорците на къщата, тя се вижда, но само отвън; вътре нямам как да надникнеш 
Та това в три си го мисля. И хоп, гледам сега - в три Лабрадор пуснал тема.
Ти ли усети нещо, Лабрадор?
Или аз?
да ти кажа нещо сякаш ме глождеше, улавях едни мисли пълни с колебание дали да пуснат тема за поглед от едно дърво, и тъй като много бяха колебливи реших да им помогна ....
Случвало ли ви се е да усетите кога някой ви гледа без да го виждате?
Едно такова странно усещане ...
Едно такова странно усещане ...
Да, и то не само с периферното зрение, ами и като съм била в гръб и изведнъж необходимостта да се обърна.