Зелено селище

Страхотна тема. Прочетох обаче частта с валдорфската детска градина и не мога да се сдържа.
Живея на Лешникова гора, където се намира и валдорфската детска градина.
Толкова мръсна нашата улица (и по-точно частта пред вратата на въпросната градина) не съм виждала.
Напоследък закъсняват с изхвърлянето на кофите за боклук. Няколко дни се радвахме на гледката на преливащите, незатворени кофи пред градината. Днес сутринта кофите за боклук са изхвърлени, но част от от отпадъците се въргалят по улицата.
Живееща на близо съседка тази вечер почисти пред детската градина.
Педагозите в нея обаче изглежда не смятат за нужно да поддържат чистота пред самия вход на градината. Дали децата и техните родители, минаващи през боклуците не могат да усетят разминаването между прекрасната философия за природосъобразен начин на живот и действителността?
Ще кажете общината е виновна, че не изхвърля буклука на време.
Това, което ние и нашите съседи правим в такива случаи е когато кофите се напълнят достатъчно (но могат да се затварят) си качваме торбите с боклук на колите и ги изхвръляме в контейнерите, които се намират 200 метра по-надолу по улицата.
Защо от Валдорфската детска градина не могат да правят същото?

Поздравления за хубавата тема 
Аз виждам нещата по средата- уютна светла къща в покрайнините на големия град. В момента обаче ситуацията ни е малко градче  Толкова е спокойно, че чак е скучно и също толкова е малък процента на хората, които са на зелена вълна. От една страна е добре за децата- свободни места в ясли и градини, чист въздух..., но от друга, какво можеш да му предложиш за развитие, какъв избор може да има 
Зелената идея се изразява в тук там сложените контейнери за разделно събиране. Има замисъл за екопътеки, които се отъпкват от "братята" само по време на гъби.
Човек трябва да извади везната и портфейла, да претегли + и - и да е на място (град, село, махала), на което се чувства добре 

Попитай тях. Тук мисля, че няма представител на градината, за да отговори.


Кое е градчето?

Алегрина Мактубиан, за Берковица става дума.

прекрасна тема!
размечтах се 

ето едно кратко ръководство (на английски) за технологията на строене с кал (глина)
http://www.thenaturalhouse.co.uk/CBT_Guide.pdf

 

Много интересна тема. А мислите ли, че такова селище ще просперира в България?

А, ето и един архитект с почти готова къща изцяло от естествени материали! Ако вече сте го срещали като инфо, сори за загубеното време, но звучи мнооого добре, особено факта, че къщата ще се вписва в пейзажа така, че да не се забелязва. Жалко, че няма снимки!
http://dom.dir.bg/2009/08/26/news4975548.html

Май за тази става дума... http://picasaweb.google.com/eli.georgi/Shcola#5144889853555499874  http://www.glinata.dir.bg/

Не знам защо не съм отваряла темата досега.... Тези неща ни занимават отдавна и все още бистрим концепциите си по въпроса.
Ще се включа по-късно като ви изчета по-внимателно:)
А какво значи да просперира? Според стандартните разбирания, най-вероятно няма да просперира:) Според мен, там ще живеят здрави, щастливи и уравновесени хора-  какво повече?!

Прекрасна тема , наистина !
Прочетох няколко страници , но ще се върна да изчета всичко внимателно .
Това , което искам да кажа е , че такива селца в България преди 10-20 години имаше доста . Сега също има , но с известни промени в не толкова добра посока .
Например замърсяването на реките , безотговорността , дори бих казала глупостта или наглостта на промененият човек - предприемач . Аз помня от преди ,  онези кристално бистри селски рекички , в които имаше по няколко вида речна риба , Селските стада се водеха на водопой там , а сега се случва един ден реката да тече кафява , друг ден сива и т.н. ,като в онази приказка ....

По повод на това , което беше споменато ,  ширещо се  мнение , че без пръскане и торене зеленчуците не ставали ,  ще споделя нещо от личен опит . Имах възможност да направя градинка в един двор , който не беше виждал торене близо 15-20 години , нито оборски тор , нито химически !
Посадих разсад домати , който ми даде / от собствения си произведен / една жена специалист агроном . Само съм поливала водичка и съм чистила от плевели . При все това нямам голям опит като градинарка , въпреки ,че съм грижовен човек .Станаха домати за чудо и приказ - много големи и вкусни ! Предполагам , че сорта е бил хубав !

   За сега зеленото селище за нас ни е по далечна перспектива, но според мен не е нереална и чак толкова далечна.
Сега се борим да възстанивим еко къщата и да запазим колкото се може потъналия в дървета двор.
Имаме съмишленици в селото, както и приятели, които мислят като нас и имат такв поглед за бъдещето.
Стаите за живеене, измазахме с кал и варосахме.Отвън също варосваме и запазваме и изваждаме където има камък и дърво.
За съжаление имаме само по десетина дена на месец, в които работим там, но всички са изумени от резултатите.
Малката ни зеленчукова градина снабдява с домати и чушки, без никаква изкуствена тор или препарати.

Здравейте, малко късно откривам темата, и тъй като прочетох цялата на един дъх да се включа с някоклко неща.

Първи си мислех доколко наистина искаме( или трябва) това селище да е едно- т.е. по скоро съм привърженик на разпръснати еко-общоности в различни села из България.(Вече има няколко такива,  някои в близост до София, а и още няколко са в проект). Това да клоня повече към втората  идея е че първо от една страна  си мисля че диаспората на подобни еко-зрънца е по- смислена едно такова селище в България ще срещне доста по-голям обществен...хъм....отпор ли да го нарека(да не се лъжем- доста хора не са узрели за такива идеи), все пак не всеки е готов да се премести 200-300 км от досегашния си град, и не на последно място е вярно че на повече места  и повече вече хора е по-възможно да се увлекат и последват една такава идея.

 И така  да споделя:
опита - живея в къща в покрайнините на София. Къщата определено не е строена еко ( бетон, арамтура и пак бетон), правили сме няккави подобрения през последните години, но не са достатъчни.   Имаме двор, в който си отглеждаме всички зеленчуци, плодни дръвчета, отглеждаме пъдпъдъци за яйца. Компостираме органичните отпадъци, имаме и кладенец от който ползваме водата за поливане. Все още нямаме слънчеви батерии, но се надявам в близките години това да се промени, както и да почнем да ползваме дъждовната вода. Обмисляли сме и вариант да купим къща по-далече - поне на 50- ина км, но все още съм свръзани със София с работата ни.

идеите - наистина е хубаво общоността да не е свързана с различни религиозни или духовни общоности.
Земеделието, животновъдството( ако има такова), гледането на пчели  пр. са мисля по-лесно осъществимите идеи, докато училищата, или нещо от рода на детски център е идея, която се нуждае от доста избистряне.

въпросите - наистина е хубаво че говорим за това в сегашно време. Мисля че съвсем не толкова трудно е да се осъществи и на практика. По скоро си мисля колко малко ни трябва да стане на пракитка това, за което говорим. 

     За това мисль, че е добре всеки да споделя докъде е стигнал и какви идеи има, колкото и далече да ни се струва целта

супер тема
първо ще ви прочета, а при наличие на време и ще опиша моите мечти