Здравейте!!!
Относно Вихрен искам да споделя моите преживявания. Ходили сме с мъжът ми и приятели ето така - с кола до хижа Вихрен, там преспахме и на следващата сутрин тръгнахме нагоре. Стигнахме до самия връх с доста големи усилия, защото не сме редовни планинари и се поозорихме. Особено накрая е бая стръмно и доста изтощаващо. Но пък горе е уникално!!! Ако имаш късмет да няма облаци гледката и чувството, което поражда тя е неописуемо! Лично аз имах чувството, че съм се качила на върха на света
Връх Вихрен не е като Черни връх например. Аз на Черни връх нямам чувството,ч е съм на "връх", а на "поляна", докато на Вихрен е съвсем различно. Там е тясно, високо и имаш видимост на 360 градуса от една точка. За мен беше уникално. За мъжът ми малко стряскащо, защото има страх от височини и бързо, бързо побягна надолу. Аз останах още малко да се полюбувам на всичко, което ми предлагаше планината. направо забравих колко съм уморена от изкачването. Стоях, мълчах и гледах на всички посоки...
Но след това планината ни оредложи ново предизвикателство. Спускането! За да не повтаряме маршрута се спуснахме от другата страна. Оказа се доста сложно начинание за пишман туристи
Накрая на деня със сетни сили се добрахме до колата.
Вярно че много се уморихме, но и двамата бяхме страшно доволни от преживяното. Но определено всички бяхме единодушни, че е доста път. Не помня колко часа ни отне, защото беше преди няколко години, но тръгнахме доста рано сутринта от хижа Вихрен и се върнахме привечер.
Пожелавам наслада и леко изкачване на всеки, който е решил да покори тази красива планина!!!
Относно Вихрен искам да споделя моите преживявания. Ходили сме с мъжът ми и приятели ето така - с кола до хижа Вихрен, там преспахме и на следващата сутрин тръгнахме нагоре. Стигнахме до самия връх с доста големи усилия, защото не сме редовни планинари и се поозорихме. Особено накрая е бая стръмно и доста изтощаващо. Но пък горе е уникално!!! Ако имаш късмет да няма облаци гледката и чувството, което поражда тя е неописуемо! Лично аз имах чувството, че съм се качила на върха на света
Връх Вихрен не е като Черни връх например. Аз на Черни връх нямам чувството,ч е съм на "връх", а на "поляна", докато на Вихрен е съвсем различно. Там е тясно, високо и имаш видимост на 360 градуса от една точка. За мен беше уникално. За мъжът ми малко стряскащо, защото има страх от височини и бързо, бързо побягна надолу. Аз останах още малко да се полюбувам на всичко, което ми предлагаше планината. направо забравих колко съм уморена от изкачването. Стоях, мълчах и гледах на всички посоки...Но след това планината ни оредложи ново предизвикателство. Спускането! За да не повтаряме маршрута се спуснахме от другата страна. Оказа се доста сложно начинание за пишман туристи
Накрая на деня със сетни сили се добрахме до колата. Вярно че много се уморихме, но и двамата бяхме страшно доволни от преживяното. Но определено всички бяхме единодушни, че е доста път. Не помня колко часа ни отне, защото беше преди няколко години, но тръгнахме доста рано сутринта от хижа Вихрен и се върнахме привечер.
Пожелавам наслада и леко изкачване на всеки, който е решил да покори тази красива планина!!!
