!!! Моля помогнете !!! Проблем с опърничево и непослушно дете

# 30 15 юни 2009, 16:05 ч.

Мнения: 1 212

Скъпа Inka , да обясняваш надълго и нашироко на 2 г. дете, на което му се играе , та играе Hug

има смисъл колкото да говориш на парче дърво или стена Simple Smile

По лошо - показваш, с поведението , че се включваш доброволно в играта му, която то ти предлага и
винаги ще излезе победител в нея .
На тази възраст , в описаните от теб ситуации най-добра работа върши принципа "отклони вниманието"
Нещо от сорта : " Я чу ли този шум ?" или " Виж , виж ... какво е това на тавана" .
Може и просто някаква увлекателна история, която ще му грабне интереса и ще го накара да се включи във "вашата игра" .

Спокойно, стискай зъби .... съвсем скоро това отшумява и идва етапа на "Искам сам/а !!!!" Wink

# 31 15 юни 2009, 16:42 ч.

София
Мнения: 1 735

О, опитвам и игри и обяснявам,че ще играе с приятелчета и навън с играчките,не иска да се облича и това е.При смяната на памперса си говорим за картинките и се опитвам да и отвличам вниманието-давам и любими неща да се заиграва/кремчета,капачки,играчки/,но ми е трудно.А етапа "Искам сама" го преживявам с храненето.Там аз се забавлявам на невероятни гледки от петна. Mr. Green

# 32 15 юни 2009, 23:56 ч.

Мнения: 8 246

Ами честит ви бебешки пубертет Laughing

Нали си имам и аз един такъв вкъщи. И бебето хич не е виновно, големият стана инатест на около 1г и 2м. А беше такова спокойно и усмихнато бебе... Та значи кризата го държи вече година и половина и не знам кога ще го отпусне. Сменя настроението си за секунди. От усмихнато, сговорчиво хлапе изведнъж се превръща в пищяш звяр и ни приема, ни предава. Като се нареве хубаво, пак започва да ти се хили насреща дяволито - ни лук ял, ни лук мирисал. Все едно е две различни деца.
Ще отмине, няма страшно. Понякога и аз се ядосвам, но след това си казвам: "Какво толкова искам, ами че той е на 2г и половина и наистина си се държи като на 2 години и половина. Как мога да се искам да се дъжи като възрастен?" Просто понякога забравяме, че децата са си абсолютно първични и искрени в желанията си. Когато искат нещо, те го искат веднага. Когато аз искам нещо, но не мога да го получа, мога да се муся, да се нервирам, ама се примирявам, въпреки че ми е криво. А детето в същата ситуация какво може да се направи - да се тръшне и да изрази по някакъв бурен начин яростта си.
А и всичко си е до дете. Има някои са по-спокойни и сдържани. Синът ми обаче не е такъв. Той е в крайностите. Радостта си я изразява бурно - докато тича например ръкомаха, скача, хили се като побъркан... Като не стане на неговата съответно пищи и се тръшка сякаш света е свършил.

Причина:

Причина: