Мили мами, предварително се извинявам, но с търсачката нещо не успях да се справя и да намеря теми по този въпрос. За това отваеям нова темичка и после ще я ликвидирам. Мами много ми е притеснено...и от два дена се въртя на шиш и не знам аз ли сбърках някъде. Значи миналата седмица от понеделник Дани беше с лека хрема - почти прозрачни сополки и кашлица с чисти гърдички, предполагам от секрета, който се стичаше назад. Та
- понеделник - сополки с кашлица, ама от дъжд на вятър.
-вторник - пак същото, но вечета ми се стори по-топъл. премерих температурата -38 градуса. Но преди това беше вилнял из апартамента. Не се притесних особено - детето беше жизнено,с добур апетит и бушуваше из стаите. На сутринта -36,4. Повече не е вдигал температура и до сега.
-в сряда - същото.
-в четвъртък - като го взимам от яслите, решавам, че ще се справя с хремата и го напарвам в банята. Един два пъти ми спомена, че си е ударил ухото на някаква маса. ( Този детайл после си го припомних като се чудех и дамгосвах как съм пропуснала, че детето ми страда.) Обаче Дани непрекъснато пада и все е ожулен, и аз все мажа с един магически крем, дето лекува всичко ( кремът е Бочко - и от немай къде, поради големие брой травми,невидими с просто око, съм му обяснила че това е вълшебното кремче на Дани ), та и сега само мацнах ушето по мидичката , ама да ме утрепете не съм сигурна кое ухо намазах.
-в петък сутринта - ушето, лявото, пълно с полузасъхнал секрет с кехлибарен цвят. То не е задължително да си лекар, за да разбереш, че е гной - какво друго да е. Грабнах го и при педиатърката - доктор Калайджиева ( от Пловдив сме). Тя е ни даде направление за УНГ и каза, че подобно развитие на отит е характерно за вирусния отит и сега имало някакъв аденовирус, а хремата, леката кашлица и секрета от очичките я карал да мисли, че повсяка вероятност нещо такова ни се е случило. Отидохме в Каспела, защото докторката каза, че там имало трима ушни лекари. През това време Дани е спокоен, казва ( доколкото го разбирам ) , че не го боли и секретът в ушето не го притеснява особено.В Каспелата ни пращат в 308 кабинет - влизаме, един млад лекар, много любезен, прегледа ни и изсмука от ушето на Дани три-четири капки бял секретбез да ни дупчи. Каза - това не е ушна кал и потвърди диагнозата на педиатърката. Изписа ни далацин ц 3х5мл, капки олинт. За ушето каза само каквото прелее да с почиства. Гледам рецептата - пише доктор Дойков, излизаме с Дани - на вратата пак пише доктор Дойков. И аз решавам, че докторът, който ни е преглеждал е доктор Дойков и спокойна записвам час за контролен преглед при него.
-събота, неделя, понеделник - няма секрет от ушето, кашлицата е от време на време и аз вече почвам да влизам в релси. Да кажа само, че детенце беше при майка ми през тези дни,а аз го взимах вечер. Нещо като семейни ясли. Лекарствата на Дани излезоха близо 50 лева, а ако не ходя на работа, няма да взема пари. Не съм на заплата и за това не мога да си остана в къщи с мишлето. През това време майка ми е в отпуска и така се случи.
- във вторник- аз спокойна тръгвам с Дани на контролен преглед. Не казва да го боли, няма секрет. Влизаме в кабинета ( а аз вече закъснявам за работа - от 9 съм, а докторът дойде в 9 без 15) и гледам този лекар е по-възрастен. Стъписах се и питам - извинете вие ли сте доктор Дойков и той ми потвърди. Оказа се, че миналата седмица седмица друг доктор е бил в кабинета - някой доктор Димитров. Как майчета аз трябваше да преположа, че името на рецептата еднакво с името на кабинета, не е на доктора вътре. С това не искам да обвиня доктор Димитров - беше много внимателен с нас. Но аз какво трябваше да направя...Това всичкото ми минава през главата, докато скляпам на парцали пред истинския доктор Дойков, но си казвам - айде нали сме за контролен преглед, а и на Дани изглежда вече ми е минало, а и съм безумно закъсняла за работа, давайте да се преглеждаме. Докторът извика една сестра за държи на Дани главичката, а аз му държах крачетата ( и сега плача като пиша...само вие мами че ме разберете, как се чувства майката,докато натиска детенцето си, което не разбира защо ми се прави нещо, което го боли и защо мама помага... ). И докторът каза да затворила се е перфорацията, но отзад се вижда още гной и ме попита - Разрешавате ли ми да го боцна. Какво мами трябваше да кажа...майка ми и мъжа ми ме попиляха после...може ли да кажа -не докторе я дайте и аз да погледна на микроскопа, дали аджеба има нещо. Господ да ме накаже - казах , направете каквото е нужно. Докторът взе една дебела игла, боцна в ушето на Дани и изсмука каквото е имало. Всичко трая не повече от 5 секунди. След това си тръгнахме и ни казаха да дойдем в петък за преглед. Този доктор също беше внимателен към Дани , но без да се церемони много-много. Бързо си свърши работата и айде.
През този ден от ушето не беше текло нищо повече, само в ушния канал се виждаше малко кафеникави люспички.
- в сряда пак нищо от ушето -междувременно продължаваме с АБ.
-в четвъртък - тоест днеска, от ушето пак е изтекъл кафникав,гъст секрет. По малко от предния излив в петък. Почистих внимателно мидичката. Питах го - каза че не го боли ушето. Може би наистина не го боли, иначе може би нямаше да ми позволи да го пипам. Но от друга страна аз съм неговата мамииии, и той ми има доверие както на никой друг - би ми позволил всичко.
Мами, знам, че стана много дълго, но моля ви кажете - това нормално развитие ли е за такъв отит. Така да няма, а после да има секрет. ( може би ви се струва, че съм леко разстроена и това си е истина...майка ми е медицинска сестра в кабинет унг , но както написах е в отпуска и не можа да ми помогне. Но ми вкара едни притеснния от типа - от къде съм била сигурна, че е било гной, как така имало възпаление без симптоми, защо ако действително имало обилен излив в следващите дни нямало нищо, защо съм била при двама различни доктора, че без прична съм била изпаднала в истерия и съм го помъкнала по доктори, че доктора нарочно боцкал Дани, за да отчете дейност по касата...и това всичкото след като няма и десет минути от както съм натискала Дали, за да го боцка доктора. Еми ревнах като магаре. Като капак на всичко , мъжът ми ми се обажда да пита как е минало и вместо да ме успокои ми вика - ама ти защо все криеш че си доктор и аз капитулирах...пак ревнах.И ей в такова насипно състояние тичах на работа - как са ме гледали хората, нама да ви казвам. Сбърках ли някъде мамички, кажете ми...нали не мъчих Дани напразно...това ли трябваше да направя. Това нормално ли е за такъв отит...какво ли не прочетох в нета...
-
- понеделник - сополки с кашлица, ама от дъжд на вятър.
-вторник - пак същото, но вечета ми се стори по-топъл. премерих температурата -38 градуса. Но преди това беше вилнял из апартамента. Не се притесних особено - детето беше жизнено,с добур апетит и бушуваше из стаите. На сутринта -36,4. Повече не е вдигал температура и до сега.
-в сряда - същото.
-в четвъртък - като го взимам от яслите, решавам, че ще се справя с хремата и го напарвам в банята. Един два пъти ми спомена, че си е ударил ухото на някаква маса. ( Този детайл после си го припомних като се чудех и дамгосвах как съм пропуснала, че детето ми страда.) Обаче Дани непрекъснато пада и все е ожулен, и аз все мажа с един магически крем, дето лекува всичко ( кремът е Бочко - и от немай къде, поради големие брой травми,невидими с просто око, съм му обяснила че това е вълшебното кремче на Дани ), та и сега само мацнах ушето по мидичката , ама да ме утрепете не съм сигурна кое ухо намазах.
-в петък сутринта - ушето, лявото, пълно с полузасъхнал секрет с кехлибарен цвят. То не е задължително да си лекар, за да разбереш, че е гной - какво друго да е. Грабнах го и при педиатърката - доктор Калайджиева ( от Пловдив сме). Тя е ни даде направление за УНГ и каза, че подобно развитие на отит е характерно за вирусния отит и сега имало някакъв аденовирус, а хремата, леката кашлица и секрета от очичките я карал да мисли, че повсяка вероятност нещо такова ни се е случило. Отидохме в Каспела, защото докторката каза, че там имало трима ушни лекари. През това време Дани е спокоен, казва ( доколкото го разбирам ) , че не го боли и секретът в ушето не го притеснява особено.В Каспелата ни пращат в 308 кабинет - влизаме, един млад лекар, много любезен, прегледа ни и изсмука от ушето на Дани три-четири капки бял секретбез да ни дупчи. Каза - това не е ушна кал и потвърди диагнозата на педиатърката. Изписа ни далацин ц 3х5мл, капки олинт. За ушето каза само каквото прелее да с почиства. Гледам рецептата - пише доктор Дойков, излизаме с Дани - на вратата пак пише доктор Дойков. И аз решавам, че докторът, който ни е преглеждал е доктор Дойков и спокойна записвам час за контролен преглед при него.
-събота, неделя, понеделник - няма секрет от ушето, кашлицата е от време на време и аз вече почвам да влизам в релси. Да кажа само, че детенце беше при майка ми през тези дни,а аз го взимах вечер. Нещо като семейни ясли. Лекарствата на Дани излезоха близо 50 лева, а ако не ходя на работа, няма да взема пари. Не съм на заплата и за това не мога да си остана в къщи с мишлето. През това време майка ми е в отпуска и така се случи.
- във вторник- аз спокойна тръгвам с Дани на контролен преглед. Не казва да го боли, няма секрет. Влизаме в кабинета ( а аз вече закъснявам за работа - от 9 съм, а докторът дойде в 9 без 15) и гледам този лекар е по-възрастен. Стъписах се и питам - извинете вие ли сте доктор Дойков и той ми потвърди. Оказа се, че миналата седмица седмица друг доктор е бил в кабинета - някой доктор Димитров. Как майчета аз трябваше да преположа, че името на рецептата еднакво с името на кабинета, не е на доктора вътре. С това не искам да обвиня доктор Димитров - беше много внимателен с нас. Но аз какво трябваше да направя...Това всичкото ми минава през главата, докато скляпам на парцали пред истинския доктор Дойков, но си казвам - айде нали сме за контролен преглед, а и на Дани изглежда вече ми е минало, а и съм безумно закъсняла за работа, давайте да се преглеждаме. Докторът извика една сестра за държи на Дани главичката, а аз му държах крачетата ( и сега плача като пиша...само вие мами че ме разберете, как се чувства майката,докато натиска детенцето си, което не разбира защо ми се прави нещо, което го боли и защо мама помага... ). И докторът каза да затворила се е перфорацията, но отзад се вижда още гной и ме попита - Разрешавате ли ми да го боцна. Какво мами трябваше да кажа...майка ми и мъжа ми ме попиляха после...може ли да кажа -не докторе я дайте и аз да погледна на микроскопа, дали аджеба има нещо. Господ да ме накаже - казах , направете каквото е нужно. Докторът взе една дебела игла, боцна в ушето на Дани и изсмука каквото е имало. Всичко трая не повече от 5 секунди. След това си тръгнахме и ни казаха да дойдем в петък за преглед. Този доктор също беше внимателен към Дани , но без да се церемони много-много. Бързо си свърши работата и айде.
През този ден от ушето не беше текло нищо повече, само в ушния канал се виждаше малко кафеникави люспички.
- в сряда пак нищо от ушето -междувременно продължаваме с АБ.
-в четвъртък - тоест днеска, от ушето пак е изтекъл кафникав,гъст секрет. По малко от предния излив в петък. Почистих внимателно мидичката. Питах го - каза че не го боли ушето. Може би наистина не го боли, иначе може би нямаше да ми позволи да го пипам. Но от друга страна аз съм неговата мамииии, и той ми има доверие както на никой друг - би ми позволил всичко.
Мами, знам, че стана много дълго, но моля ви кажете - това нормално развитие ли е за такъв отит. Така да няма, а после да има секрет. ( може би ви се струва, че съм леко разстроена и това си е истина...майка ми е медицинска сестра в кабинет унг , но както написах е в отпуска и не можа да ми помогне. Но ми вкара едни притеснния от типа - от къде съм била сигурна, че е било гной, как така имало възпаление без симптоми, защо ако действително имало обилен излив в следващите дни нямало нищо, защо съм била при двама различни доктора, че без прична съм била изпаднала в истерия и съм го помъкнала по доктори, че доктора нарочно боцкал Дани, за да отчете дейност по касата...и това всичкото след като няма и десет минути от както съм натискала Дали, за да го боцка доктора. Еми ревнах като магаре. Като капак на всичко , мъжът ми ми се обажда да пита как е минало и вместо да ме успокои ми вика - ама ти защо все криеш че си доктор и аз капитулирах...пак ревнах.И ей в такова насипно състояние тичах на работа - как са ме гледали хората, нама да ви казвам. Сбърках ли някъде мамички, кажете ми...нали не мъчих Дани напразно...това ли трябваше да направя. Това нормално ли е за такъв отит...какво ли не прочетох в нета...
-
) и не мога да го забележа или не знам какво. Въпреки това се радвам, че каквото има е навънка...толкова старшни неща прочетох. Още една параноя се прибавя към списъка ми с детски болести - не стига сливици, а сега и ушичките. Не са ми казали нищо да капя в ушетата - тези капки за какво са били.Ако е за обезболяване - ами май не го боли...вече не знам - две минути си мисля, че само ми сее сторило и съм завела детето да го ръчкат с шишове и от това сега се е възпалило, а следващите две минути си мисля че кой ще се занимава да мъчи две годишно детенце, ако няма нужда.... 