Рев, тръшкане, истерия

  • 10 383
  • 191
  •   2
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Ами да приемем нещата така- има деца, които могат да бъдат гледани под строг режим- техният характер и темперамент позволяват това. Има и такива обаче, които не могат да бъдат вкарани в релси кога да ядат, спят и пр.
Съгласна съм с това. Не се мъчете да "напъхате" детето си в общоприети рамки. То е още малко и не е необходимо такъв спартански подход. Намерете компромисно решение. Не го оствяйте да плаче, но и не го взимайте във вашето легло. Нека майка му да го гушне, да го успокои, да го полюлее на ръце ако трябва, след това да го остави в неговото легло, да си легне на вашето и да го остави да се опита сам да заспи. Ако се налага 5 пъти да става да го успокоява, но да не го взима от леглото му. Така то ще разбере, че мама е близо, но няма да легне с нея на голямото легло. Да оставите малкото си бебе да плаче неистово, а вие да се скатавате в хола е глупаво и жестоко.
Успех и здрави нерви ви пожелавам! Simple Smile

# 31
  • Мнения: 1 800
децата са най-добри и послушни, когато имат режим, който е без изклю4ения  и постоянност.
грешка сте направили, когато за първи път сте му позволили да спи при вас. не ме разбирайте погрешно, много ми се иска да си гушкам детето в леглото, но знам какви последици може да има след това. това въобще не е липса на оби4 или проява на коравосърде4ие, препоръ4ва се от педиатри, професионални детегледа4ки и също наблюдения от личен опит.
сина ми се е будил през нощта, но сме се опитвали да го успокояваме в леглото му или го гушкаме докато се поуспокои и го слагаме обратно, но не го изнасяме от стаята му.

автора, според мен ти си прав, но трябва да решите със жена ти, да действате по един и същи на4ин, иначе ще продължават цирковете и манипулирането.


Децата НЕ СА машини, които да се третират еди как-си, че и без изключения... Shocked Те са човешки същества, при това незрели.

Какви последици, че ми стана интересно.

Педиатрите, които предлагат това, предлагам да си изядят дипломите, а детегледачките незабавно да си сменят работата

чакай сега, защо се нахвърли срещу мен. аз споделям моето мнение, ти ако имаш друго не трябва да го налагаш, а автора сам да реши кое е най-добрия вариант за семейството му.
---
кой говори за машини, аз казах, че когато имат режим да не се прави изключение при него. ти ставаш по едно и също време за работа, сигурно се храниш около едно и също време, лягаш си по едно и също време и тн, тялото се настройва и функционира по-добре. Ако детето ляга когато реши, ако се буди всяка нощ за определен период и т.н, целия му биологичен часовник се обърква, става раздразнително, чувства се несигурно, всеки път когато мама не е в стаята...

за последствията- вижда, че може да манипулира, научи ли се от сега, няма отказване; разбива съня си, нервите си, когато не е на неговот;, нямате място с мъжа ви за само двамата...

имам едно дете, но  20 племенника, така, че съм видяла доста сценарии Wink




Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 11:59 от benson10

# 32
Ако проявиш малко повече любов и нежност, няма да си по-малко глава на семейство и мъж, напротив. Ще убедиш и жена си , че си грижовен и добър. Освен това - признай си поне мъничко ревностчица - нормално е, поговорете с жена ти, тя сигурно също се е вторачила в проблема и не ти обръща толкова внимание , както на детето.
Дайте на детето половиния час спокойствие и си дарете времето след това един на друг. ( Тези изречения са и за нея.)

Ревност има  Grinning но не идва от мен. По никакъв начин не се чувствам пренебрегнат. Жена ми ми дава всичко от което имам нужда. Детето, обаче яко ревнува и изразява явно недоволство когато види "мама да прегръща тати". А при целувка - лелеле. Разбира се и той получава и прегръдка и целувка или само от майка си(и аз нямам нищо против) или и от 2мата.

Проблема "танцуваща с вълци" не е м/у мен и жена ми.(извинявай за реакцията ми вчера) Нямаме много разногласия относно възпитанието на детето и в общи линии дискутираме всичко и гледаме да се съобразяваме с редица неща и най-вече с нуждите и проблемите на детето.

Същинския проблем е че детето не оставя майка си за 2 минути "на спокойствие". Тя прави всичко за него и понякога е като линейка.

Аз давам на детето ни достатъчно любов, нежност, игра и никога не е бил лишаван от нищо.

Не мога да приема това, че когато види майка си да легне на леглото - почва да плаче. Стане ли - млъква. Просто когато майка му е около него трябва на 100% да се занимава с него за да няма плач и рев. Ако не я вижда - няма проблем. Е да, ама и тя е човек. Нека е 70/30 в негова полза..ок...ама другото е просто невъзможно. И тук не става дума за ревност от моя страна. Имал съм и имам достатъчно време "на съме" с жена ми. Просто тя не може да си почине адекватно. Що се отнася до термина "манипулация" не съм го измислил аз. Това отдавна е доказано. Рева на едно дете на година и половина с цел да постигне конкретна цел не е нищо ново под слънцето. Въпроса тук е как да контролираме това. Казах че това се случва от 20тина дена насам. Нима мислите че 19 от тях не е взиман при нас. напротив! Естествено че сме го взимали, гушкали, успокоявали,час, два игра докато заспи.(сега обаче се научи и може би точно затова се буди в 1...биологичния му часовник си работи перфектно и му казва времето за "голямото легло") И в повечето случай местенето му отново в креватчето му е трудно защото се буди или ако успеем да го преместим при първото пробуждане (обикновено след 30тина минути)- пак същото. Ако в месеца има 2-3 такива дни - ок, но когато са 20 поредни? Жена ми цял ден да няма мира и после от 1-3 също.

# 33
  • Мнения: 419
Същинския проблем е че детето не оставя майка си за 2 минути "на спокойствие". Тя прави всичко за него и понякога е като линейка.
До към 3-годишна възраст майката е центърът на вселената за детето. Това, което описваш не е проблем, а най-нормалното нещо, което може да се случи между дете /на тази възраст/ и майката.
Когато стане на 10, положението няма да е същото, нали ти е ясно  Peace.

# 34
Не се мъчете да "напъхате" детето си в общоприети рамки. То е още малко и не е необходимо такъв спартански подход. Намерете компромисно решение. Не го оствяйте да плаче, но и не го взимайте във вашето легло. Нека майка му да го гушне, да го успокои, да го полюлее на ръце ако трябва, след това да го остави в неговото легло, да си легне на вашето и да го остави да се опита сам да заспи. Ако се налага 5 пъти да става да го успокоява, но да не го взима от леглото му. Така то ще разбере, че мама е близо, но няма да легне с нея на голямото легло.

Правели сме го - не помога. Почнахме точно от тук. Като го гушка - не плаче, но няма оставяне в легото. Само щом усети, че майка му се обръща към леглото - почва да плаче преди да е тръгнала.

Да оставите малкото си бебе да плаче неистово, а вие да се скатавате в хола е глупаво и жестоко.
Успех и здрави нерви ви пожелавам! Simple Smile

Може да е жестоко, но вчера даде резелтат. Спа като къпан след 20минутния рев а на сутринта - весел и усмихнат

# 35
  • Мнения: 627
Не ти се нахвърлям, benson10, и не си налагам мнението, споделям го...
И на мен, като на ИраМира ми стана мъчно за детенцето.

Това, което описваш е отношение към машина. Биологичния часовник затова е биологичен, за да го определя биологията, а не родителя.

Да възприемаш детето си като манипулатор е като да го възприемаш като враг. Виж Селтакис какво казва, много е точно.

Децата не са сценаристи, а хора, които трябва да възпитаме с любов. Това е моето мнение. Дано да ти бъде полезно, както на мен са ми полезни много от мненията във форума

# 36
Същинския проблем е че детето не оставя майка си за 2 минути "на спокойствие". Тя прави всичко за него и понякога е като линейка.
До към 3-годишна възраст майката е центърът на вселената за детето. Това, което описваш не е проблем, а най-нормалното нещо, което може да се случи между дете /на тази възраст/ и майката.
Когато стане на 10, положението няма да е същото, нали ти е ясно  Peace.

Добре де, ама аз не го разбирам това. До 3 години всички майки - линейки. Освен това имам наблюдения и над други деца...по градинките...приятели...това си го има при всички но не е чак в така степен. Ясно е че връзката м/у майкта и детето е много голяма и няма нищо лошо в това...аз и не искам да я късам. Но всяко нещо трябва да е с мярка.

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 12:23 от lafs

# 37
  • София
  • Мнения: 17 310
lafs , определено съм на твоето мнение.
Детето ми винаги е било много гушкано и гушкащо, щастливо и обичливо дете, но - с режим и граници.
Мисля, че живота и щастието на родителя е толкова важен, колкото и живота и щастието на детето и ако ще ме изяжте, но аз страшно много държа на личното си време и пространство и смятам, че имам право на това, след като дечко си легне.
Детето ми никога не е спало в нашето легло. Дори когато се разделихме с баща му, изкушението да го взема да спи при мен на спалнята беше голямо, но не позволих това да се случи и сега съм доволна, че не се поддадох на самотата и слабостта си тогава.

# 38
Не ти се нахвърлям, benson10, и не си налагам мнението, споделям го...
И на мен, като на ИраМира ми стана мъчно за детенцето.

Това, което описваш е отношение към машина. Биологичния часовник затова е биологичен, за да го определя биологията, а не родителя.

Да възприемаш детето си като манипулатор е като да го възприемаш като враг. Виж Селтакис какво казва, много е точно.

Децата не са сценаристи, а хора, които трябва да възпитаме с любов. Това е моето мнение. Дано да ти бъде полезно, както на мен са ми полезни много от мненията във форума

Манипулатор и враг са 2 коренно различни думи още повече когато са в контекста на конкретно нещо. Също така виждам голяма разлика м/у "лигльо" и "женчо"....може би някой възприеха използваната от мен дума не точно по начина по който съм искал да я употреба. Имах предвид, че ако се научи да реве за всяко нещо което майка му отказва да изпълни....какво правим?....ами какво ще стане когато на 4 години поиска сладолед, който жена ми не иска да му купи. Че той щом сега при отказ от майка си постъпва по подобен начин...какво ще стане след време?...той сега да се научи па после като проговори ходи го убеждавай

# 39
  • Мнения: 9 814
lafs, имате дете, не робот, не машина, не куче, а дете.
И да, децата имат недостатъци, много недостатъци- плачат, тръшкат се, искат мама, искат и сладолед, искат и разни други по-големи неща. Минават през различни периоди и доста кризи на растежа.
Има написани много хубави книги за развитието и възпитанието на децата, възползвай се от тях.

# 40
  • Мнения: 419
....ами какво ще стане когато на 4 години поиска сладолед, който жена ми не иска да му купи. Че той щом сега при отказ от майка си постъпва по подобен начин...какво ще стане след време?...той сега да се научи па после като проговори ходи го убеждавай
Когато на 4 поиска сладолед, ще може да разбере защо майка му няма да му разреши - точно защото ще може да говори, следователно, да разбира. Ще бъде по-самостоятелно, най-малкото, докато сега е изцяло зависимо от вас.
Сега едва ли разбира защо отказва да го гушка.
Най-хубавото, на което може да го научите е, че мама и тати винаги ще го обичат, а средството за това е безусловната любов  Peace.

# 41
lafs, имате дете, не робот, не машина, не куче, а дете.
И да, децата имат недостатъци, много недостатъци- плачат, тръшкат се, искат мама, искат и сладолед, искат и разни други по-големи неща. Минават през различни периоди и доста кризи на растежа.
Има написани много хубави книги за развитието и възпитанието на децата, възползвай се от тях.

Напълно съм съгласен. Но всяко нещо има мярка, както вече споменах...едно е да прохленчи за едно или друго някой път, друго е да плаче всеки път когато не стане неговото. Аз съм намерил баланса в общуването си с него...луд фен ми е и аз на него...всичко при нас е ок...Майка му обаче (като повечето майки) "сърце не и дава" да му откаже и не го и прави, затова пък всичките си искания ги отправя към нея. Казвате "жестоко е" да не ги удовлетворим, а не е ли жестоко това което детето прави спрямо майка си, като разбере че всичко може да постигне с плач. Чел съм доста книги и форуми и знам не малко за възпитанието на едно дете.

Може би това ще ви обеди, че нашето слънце не е подложено на домашен терор Laughing, а по скоро от месец насам е обратното  Laughing
http://picasaweb.google.com/lubolafs/Alex#

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 2 518
А не е ли възможно да го тормозят зъби  newsm78 Възрастта е съвсем като за излизане на гадните широкоплощни зъби. Ако ги прави тези истерии преди да е заспал-ок, ама вижда ми се малко странно да се буди всяка вечер в 1 часа, точно за да ви тормози. Аз имам 2 хлапета- на 3,7 и на 1,2 г. И двамата от бебета спят в детската стая, без проблем спят и заспиват сами, обаче малкото сега вади зъби, а спомените от големия някак си не могат да ми се изтрият... Та от опит да кажа- обикновените истерии не минават нито пред баща им, нито пред мен. Обаче, ако нещо го/я боли се гушкаме, докато мине  Peace В тяхната си стая или в хола, за да не пречим на другите, но не и в нашето легло. Оценявам себе си като нещо средно- гледам да не ги глезя, но и не съм от онези "хард" майки, които не отстъпват никога и за нищо на света. Между другото мъжът ми реагира точно като теб- остави я да се нареве, нищо й няма. Има сигнали обаче, които някак си само майките усещат, че нещо не е наред и детето има нужда от гушкане. И пак да кажа, не ме разбирай погрешно- против съм да се оставя детето да ни се налага, защото малките могат да бъдат големи "терористи" понякога, ако има кой да им позволи, разбира се.
п.с. темата не е ли за друг подфорум?

# 43
  • София
  • Мнения: 17 310
Може би това ще ви обеди, че нашето слънце не е подложено на домашен терор Laughing, а по скоро от месец насам е обратното  Laughing
http://picasaweb.google.com/lubolafs/Alex#

Ох, какво е слънчице лъчезарно, пу-пу  Heart Eyes

# 44
  • Мнения: 9 814
lafs , лично аз не съм употребила нито веднъж думата "жестоко". За мен също не е нормално на едно дете да не се казва никога НЕ. Но остави жена ти сама да намери баланса в общуването с малкия. Вие и двамата сте негови родители и трябва да има единство в действията ви и възпитанието, но в същото време всеки сам трябва да намери свои "език" за общуване с него. Не искай от майка му да действа точно като теб.
Моето дете знае, че има неща, за които може да се обърне към баща си, а за други към мен.
Не очаквай и от едно дете да не бъде поне малко егоист, особено в тази възраст, пък и по-късно.
Едва ли сега осъзнава, че "мъчи" майка си, просто има нужди и потребности.
Пак казвам децата преминават през различни периоди. Утре може да си ти този, от който ще иска всичко и на всяка цена.

П.П. Да ви е живо и здраво детето. Много е красиво!  Peace

Общи условия

Активация на акаунт