Да си тръгнеш е последното нещо, което трябва да направиш, не първото. Бракът е отговорност и задължение - не само цветя и рози. Мъжът ти явно го разбира, щом се опитва да преодолее емоциите си. Големите мъжки пороци според мен са да пие, да те бие, да ревнува бясно... По-добре не мисли много надълбоко и много занапред. Грижи се за детето и дома, намери си занимания, независими от мъжа ти, бъди външно спокойна(дето се казва само ти да си знаеш какво ти е отвътре), не се разправяй, не го вини. Дай всички шансове на брака си - да си тръгне може всеки, включително и ти по всяко време. Опитай всичко останало преди това.
- Публикувана: 8 юни 2009, 15:45 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2009, 20:07 ч.
Как бихте постъпили на мое място?
А другата къде е, че не я вижда?
Ако е далече и шанса да се виждат често е малък ще им мине най-вероятно това увлечение.
Но ти трябва да си силна и както сподели някой, напук на него да си готина и намахана, стани даже по-хубава от преди и той най-вероятно ще усети какво може да загуби...
За съжаление хората сме такива, че идва момент в който свикваме с това,което имаме и спираме да го оценяваме, разбираме , колко е важно чак когато започнем да го губим - дано се осъзнае
Ако е далече и шанса да се виждат често е малък ще им мине най-вероятно това увлечение.
Но ти трябва да си силна и както сподели някой, напук на него да си готина и намахана, стани даже по-хубава от преди и той най-вероятно ще усети какво може да загуби...
За съжаление хората сме такива, че идва момент в който свикваме с това,което имаме и спираме да го оценяваме, разбираме , колко е важно чак когато започнем да го губим - дано се осъзнае
С търпение много се постига...но и всеки си усеща най-добре ,като си претеглиш на кантара кое би търпяла и до кога и изобщо ще имали смиъл,живота е кратък за да го пропилява ме... някои каза ..има и вариянт да сте щастливи по отделно,така и детенце ще е по добре,че то усеша фалша най-много...Абе всеки си знае...как,защо,какво! Успех!!!
Не вярвам, че мъжът ти не те обича вече. Любовта има свойството да мимикрира, обръща се в инат и злоба понякога, когато ти пука много за някого. Обръща се и в крайна студенина - форма на самозащита. Ако твоят мъж се чувства виновен, може да се държи кофти по много начини, но отвътре, скрито, под повърхността, да изпитва силна любов към теб. Любовта не е само букет цветя. Любовта може да е и куршум в слепоочието, алкохол, бой и какво ли не. Всички знаем, че трябва да се държим прекрасно с любимия, но някак си в живота постоянно правим грешки - къде от егоизъм, къде от глупост. После мажем и т.н. Обичай го, както и преди. Прости му даже глупостите. Не вярвай на държанието му, вярвай на сърцето си. Не вземай съвет от приятели - ще те побъркат. Ако сърцето ти говори, следвай неговите съвети. Ако мълчи, ти пък изчакай. Всичко ще мине. Трябва време и казват, че най-доброто лечение е почивка в далечни места - освежавало брака. Аз все не мога да се възползвам, пустите пари, но ако вие имате възможност - попътувайте заедно.
Аз бих се вслушала! 
Много е тъжно и болно,за една жена да знае,че съпругът и е с нея само заради детето им.Това много боли и накърнява достойнството.Не бива,което и да е човешко същество да позволява в името на каквото и да е да мачкат човешкото му достойнство.Според мен не бива да го позволяваш и ти.Ако съпругът ти е човек на място(предполагам,че е такъв) говори с него.Недей да криеш нищо от това,което ти тежи.Помоли го и той да бъде честен.Мисля,че когато двама души искрено искат да се разберат,така и става.Не се знае дали ще чуеш това,което искаш или не,но поне ще знаеш накъде отивате и какво да предприемеш.
Уомън,
Не слушай тези, които ти говорят да късаш от днес за утре. И как после "ще намериш друг и ще си щастлива", Случва се, но рядко.
В момента минавам през труден период, на моменти нещата ми се преобръщаха на 180 градуса. Нямам ясни доказателства дали нещо се е случило, всичко са навързани от мен детайли. Отначало нападах.....после преосмислих стратегията си. Живея с труден характер, но иначе стабилен и сериозен мъж. Не искам да се впускам в подробности, но някъде там комуникацията помежду ни се е скъсала. Той не обича да говори и споделя. Никога не е обичал. Дошъл е момент на отчуждение....и така.
Мисля, че самият той е объркан и затова обърнах плочата. Показвам му колко е важен за нас, за мене, но не заради парите, защото аз печеля достатъчно, утре, ако река, мога да се изнеса с детето или да си взема жилище с кредит. Обясних му го това.
В момента се опитвам да съживя романтиката. Знам, че ще е трудно, но аз имам потенциал. Бавно, и полека, защото....го обичам. И той ме обича, по негов си начин.
Това е....сложно е, знам го. Не искам да пиша с ника си по обяснима причина.
Не слушай тези, които ти говорят да късаш от днес за утре. И как после "ще намериш друг и ще си щастлива", Случва се, но рядко.
В момента минавам през труден период, на моменти нещата ми се преобръщаха на 180 градуса. Нямам ясни доказателства дали нещо се е случило, всичко са навързани от мен детайли. Отначало нападах.....после преосмислих стратегията си. Живея с труден характер, но иначе стабилен и сериозен мъж. Не искам да се впускам в подробности, но някъде там комуникацията помежду ни се е скъсала. Той не обича да говори и споделя. Никога не е обичал. Дошъл е момент на отчуждение....и така.
Мисля, че самият той е объркан и затова обърнах плочата. Показвам му колко е важен за нас, за мене, но не заради парите, защото аз печеля достатъчно, утре, ако река, мога да се изнеса с детето или да си взема жилище с кредит. Обясних му го това.
В момента се опитвам да съживя романтиката. Знам, че ще е трудно, но аз имам потенциал. Бавно, и полека, защото....го обичам. И той ме обича, по негов си начин.
Това е....сложно е, знам го. Не искам да пиша с ника си по обяснима причина.
А другата къде е, че не я вижда?
Ако е далече и шанса да се виждат често е малък ще им мине най-вероятно това увлечение.
Но ти трябва да си силна и както сподели някой, напук на него да си готина и намахана, стани даже по-хубава от преди и той най-вероятно ще усети какво може да загуби...
За съжаление хората сме такива, че идва момент в който свикваме с това,което имаме и спираме да го оценяваме, разбираме , колко е важно чак когато започнем да го губим - дано се осъзнае[/quote]
Под тези думи се подписвам. За съжаление, мъжете често разсъждават с едни други глави, дам. А най-често обектът, с който "заменят" половинката си , прилича на нея....или поне търсят подсъзнателно нещо подобно.
Ако е далече и шанса да се виждат често е малък ще им мине най-вероятно това увлечение.
Но ти трябва да си силна и както сподели някой, напук на него да си готина и намахана, стани даже по-хубава от преди и той най-вероятно ще усети какво може да загуби...
За съжаление хората сме такива, че идва момент в който свикваме с това,което имаме и спираме да го оценяваме, разбираме , колко е важно чак когато започнем да го губим - дано се осъзнае
[/quote]Под тези думи се подписвам. За съжаление, мъжете често разсъждават с едни други глави, дам. А най-често обектът, с който "заменят" половинката си , прилича на нея....или поне търсят подсъзнателно нещо подобно.
...
Това е....сложно е, знам го...
Това е....сложно е, знам го...
Да, сложно е. Човеците сме слаби. Не се знае дали и Woman утре няма да я връхлети някоя нова любов. Ей, така, изведнъж да установи, че и на нея може да се случи, и че тя също е безсилна пред чувствата си.
Затова нямаме право да изискваме от другия това, което ние не бихме могли да изпълним.
За да се вземе разумното решение е нужно желание за реална преценка на случващото се и голяма доза откровеност, както между двамата съпрузи, така и към самите себе си.
Уомън, стягай си багажа и заминавай с детето на море. Ама не за ден-два, а за месец.
Без скандали, без разправии, без обяснения. Просто отиваш да си починеш, защото имаш уговорка с приятелка с деца, без мъжа си ще е и тя.Това е добро обяснение. В никакъв случай не разигравай сцени, не му поставяй условия, не го подлагай на изпитания, не се изнасяй, не карай той да го прави и т.п. Просто тръгни на почивка с усмивка. Най-хубавата, която имаш.
Дай му време на твоя човек да осъзнае, че дори когато теб те няма и може да бъде с другата, причината да си стои вкъщи не е задължение, нито детето, а простият факт, че все още за него е по-важно да запази вас, отколкото да бъде с нея. Той самият вероятно не го разбира, а се изживява като жертва. Ми, нека го осъзнае. А ако в това време вземе, че си тръгне, добре, значи е било неспасяемо положението.
Но аз съм сигурна, че това няма да се случи.
Много е важно разбира се, да бъдеш спокойна, щастлива, да се радваш на почивката си, да живееш живот, който да изглежда много пълноценен. Никакви обаждания по телефона, никакви въпроси...нищо. Понякога не му вдигаш, а в по-късен час му пускаш СМС - "Добре сме. Не се притеснявай".
Дай му малко време, в което да разбере, че всъщност иска да те задържи, а не да се изживява като мъченик и герой, потъпкал любовта си заради една жена, която вече не обича, но му е родила дете.
Нека е свободен в чувствата си. ДОкато си около него, ти просто го дразниш в тази ситуация и той дори да сика, не може да види в теб нищо привлекателно, нищо, което да пожелае. Той нито те харесва, нито те иска и това е нормално, защото нали е "влюбен" в друга. Присъствието ти го навива допълнително. Изчезни от погледа му, нека поне за месец има достъп до любовта си, да не е забранена, а ти да си далечната, която нехае и се забавлява. И виж какво ще стане.
Без скандали, без разправии, без обяснения. Просто отиваш да си починеш, защото имаш уговорка с приятелка с деца, без мъжа си ще е и тя.Това е добро обяснение. В никакъв случай не разигравай сцени, не му поставяй условия, не го подлагай на изпитания, не се изнасяй, не карай той да го прави и т.п. Просто тръгни на почивка с усмивка. Най-хубавата, която имаш.
Дай му време на твоя човек да осъзнае, че дори когато теб те няма и може да бъде с другата, причината да си стои вкъщи не е задължение, нито детето, а простият факт, че все още за него е по-важно да запази вас, отколкото да бъде с нея. Той самият вероятно не го разбира, а се изживява като жертва. Ми, нека го осъзнае. А ако в това време вземе, че си тръгне, добре, значи е било неспасяемо положението.
Но аз съм сигурна, че това няма да се случи.
Много е важно разбира се, да бъдеш спокойна, щастлива, да се радваш на почивката си, да живееш живот, който да изглежда много пълноценен. Никакви обаждания по телефона, никакви въпроси...нищо. Понякога не му вдигаш, а в по-късен час му пускаш СМС - "Добре сме. Не се притеснявай".
Дай му малко време, в което да разбере, че всъщност иска да те задържи, а не да се изживява като мъченик и герой, потъпкал любовта си заради една жена, която вече не обича, но му е родила дете.
Нека е свободен в чувствата си. ДОкато си около него, ти просто го дразниш в тази ситуация и той дори да сика, не може да види в теб нищо привлекателно, нищо, което да пожелае. Той нито те харесва, нито те иска и това е нормално, защото нали е "влюбен" в друга. Присъствието ти го навива допълнително. Изчезни от погледа му, нека поне за месец има достъп до любовта си, да не е забранена, а ти да си далечната, която нехае и се забавлява. И виж какво ще стане.
Мда, това е много хубаво предложение, но мацката дали може да си позволи чисто финансово едномесечна почивка на морето? Защото според мен единици са тези, които могат да си го позволят. Вземането на толкова дълга отпуска също може да е проблем. Извън тези възражения съм съгласна, че това е добра линия на поведение.
Има малки курортчета, които няма да погълнат огромни средства. В тях другото хубаво нещо е, че хората се опознават и лесно се намира компания. Абе, село си е - всички се знаят. 
Човек понякога трябва да инвестира. Смелите са винаги красиви.
Вярно, ако погледне трезво, жената трябва да пести, за да се подготви за битието на самотна майка. Аз пък бих пробвала да не стана такава и по-скоро не бих пестила. В края на краищата, една такава почивка ще даде много отговори и на самата нея. Доколко се чувства добре сама, доколко тя го иска, доколко детето се чувства добре.
Изобщо, инвестицията не е за пренебрегване.
Освен платен отпуск, човек може да си вземе и неплатен.
Ако не е възможно или не е желателно, това е друг въпрос. В тази криза не може да се рискува работата, но при всички положения, 20 дена й се полагат и няма кой да й ги откаже.
Човек понякога трябва да инвестира. Смелите са винаги красиви.
Вярно, ако погледне трезво, жената трябва да пести, за да се подготви за битието на самотна майка. Аз пък бих пробвала да не стана такава и по-скоро не бих пестила. В края на краищата, една такава почивка ще даде много отговори и на самата нея. Доколко се чувства добре сама, доколко тя го иска, доколко детето се чувства добре.
Изобщо, инвестицията не е за пренебрегване.
Освен платен отпуск, човек може да си вземе и неплатен.
Ако не е възможно или не е желателно, това е друг въпрос. В тази криза не може да се рискува работата, но при всички положения, 20 дена й се полагат и няма кой да й ги откаже.
Първо, извинете, че пиша анонимно.
Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно. Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!
Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно. Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!
Много се чудя на подобни въпроси.. ами разбира се не бих живяла с него, ако знам , че не ме обича. Едно дете не може да спаси каквито и да било връзки.
А аз да си съсипвам живота като живея с някакъв си ... неее.. никога...
С какво ще ти е трудно ако си трънете с детето от него? На мъжът ти пука ли му ? Явно не, щом не те обича повече ....Трябва да се мисли разумно, а не така че да си било то финансово задоволена, било то физически, било то психически задоволена.....
Ако пък си сигурна, че в главата му ума Жена... направо ти се чудя определено как може да се унижаваш толкова...
И все пак ти желая Успех!
