Здравейте пиша защото съм се отчаяла вече, не знам какво да правя. Има ли и други които трябва да оцеляват с 500-600 лв на месец? Разведена съм от 3 години, имам дете на 11 , в момента живеем в жилището на сестра ми. Тя не работи в момента, аз съм на заплата, която хич не е голяма, а бившия плаща смешна издръжка. Става дума за град Варна, където всичко ми се струва ужасно скъпо. Дайте ми съвет моля ви какво да правя от къде да го свия тоз тъпия бюджет, дето си е свит поначало, че да можем да дишаме. Друга работа в момента не мога да намеря то и не съм първа младост, сестра ми в момента има здравословни проблеми и не може да работи. Кажете, ако има и други в тази ситуация как оцелявате, какво правите за да си покриете разходите. Моля и благодаря за помощта ви!
- Публикувана: 2 юни 2009, 13:49 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2009, 10:19 ч.
Трима души с 600 лв на месец??
Ох , скъпа де да беше само ти.Всяко второ сем има такива проблеми.Например моето.Живея на квартира аз,мъжът ми и двете ми деца,които са на 1 год.Аз карам на майчинство,само съпругът ми работи и ни е много трудно.Не-знам какво да те посъветвам или смени работата или си намери нещо допълнително.
Въпрос на организация и много усмивки е. Няколко месеца ми се наложи да се оправям с 500 лева и четирима в къщи, като единия е с пампери още, ясла и градина са ми около 160-180 лева, разходи по апартамента около 150 и ела да видиш нататък .... Но и с това се справихме и е много важно да не се обвиняваш, а да действаш!
Опитай да си намериш и допълнителна работа за свободното време - чистене, гледане на деца или подобни неща, каквато и да е, все са някакви пари. Междувременно търсиш по-платена основна работа и така. Сиването на бюджета не е решение, трябват си доходи. За детето - на всеки 6 месеца имаш право на актуализиране на издръжката за него. Подава се заявление в съда, трябва да говориш и с адвокат или с някой познат, който го е правил, за да ти каже как става, тези дела са освободени от държавна такса. Не се притеснявай да му нарушаваш спокойствието на бившия, щом има дете, да си поема поне за детето разходите.
ако и сестра ти се постарае да си намери работа,нещата ще се улеснят и за трима ви.
не знам какво образование или умения имаш,но можеш да потърсиш по-високоплатена работа-все пак варна е наистина град с възможности,по-скъпо е,но и заплатите са по-големи.още повече че летният сезон предоставя повече варианти за работа по морето.
не знам какво образование или умения имаш,но можеш да потърсиш по-високоплатена работа-все пак варна е наистина град с възможности,по-скъпо е,но и заплатите са по-големи.още повече че летният сезон предоставя повече варианти за работа по морето.
Мила Гостенка,
Позволи ми просто да изразя топла симпатия към трудностите, които изживяваш.
Мъчително е за много хора в България. Трудно е, защото продължи твърде дълго.
Когото трябва да минеш през краткосрочен период на лишения, криза в работата, безработица, безизходица и това продължи година-две, кратковременни действия на отчаяние могат и са (временно) разрешение на проблема.
За съжаление при българската действителност говорим за две десетилетия. И нищо не се вижда на хоризонта.
Моите наблюдения до този момент показват, че ако веднъж изпаднеш под определен минимум, връщането в 'поносимата' част, отново, става много трудно.
Ако имаш някаква квалификация, която не си могъл за определен период от време да прилагаш, предприемал си кратковременни действия като 'миене на входове' например, квалификацията ти започва да се 'стопява'.
Живеем в изключително интензивни времена, когото днешното знание и умение е вече безвъзвратно остаряло утре.
Живеем в страна, в която онези, които имат преимущество във времето и мястото, получават и преимущество в социалната си позиция. Статукво, което трудно се променя впоследствие, заради малкото възможности, които предоставя икономиката.
Заради малките мащаби в почти всяко отношение. Малка страна, ограничени природни ресурси, липса на индустрия, зависимост от чужди инвестиции...
Извини ме за 'философското' отклонение. Просто исках да изразя симпатията си.
Твърдо ще се въздържа от даване на съвети. Не ги знам отговорите. Не мога да формулирам и съветите.
Позволи ми просто да изразя топла симпатия към трудностите, които изживяваш.
Мъчително е за много хора в България. Трудно е, защото продължи твърде дълго.
Когото трябва да минеш през краткосрочен период на лишения, криза в работата, безработица, безизходица и това продължи година-две, кратковременни действия на отчаяние могат и са (временно) разрешение на проблема.
За съжаление при българската действителност говорим за две десетилетия. И нищо не се вижда на хоризонта.
Моите наблюдения до този момент показват, че ако веднъж изпаднеш под определен минимум, връщането в 'поносимата' част, отново, става много трудно.
Ако имаш някаква квалификация, която не си могъл за определен период от време да прилагаш, предприемал си кратковременни действия като 'миене на входове' например, квалификацията ти започва да се 'стопява'.
Живеем в изключително интензивни времена, когото днешното знание и умение е вече безвъзвратно остаряло утре.
Живеем в страна, в която онези, които имат преимущество във времето и мястото, получават и преимущество в социалната си позиция. Статукво, което трудно се променя впоследствие, заради малкото възможности, които предоставя икономиката.
Заради малките мащаби в почти всяко отношение. Малка страна, ограничени природни ресурси, липса на индустрия, зависимост от чужди инвестиции...
Извини ме за 'философското' отклонение. Просто исках да изразя симпатията си.
Твърдо ще се въздържа от даване на съвети. Не ги знам отговорите. Не мога да формулирам и съветите.
Благодаря на всички които са писали.
Сестра ми в момента има тежък здравословен проблем и не може да работи
.
За себе си не знам какво да кажа вероятността за по-добра работа клони към нула, то тази да задържа ще е добре че и тука почват да се приказват разни работи за съкращения и т.н.
Бившия не го знам дори къде е , дали е в града изобщо, не поддържаме контакти.
Живеем в двустайно жилище, което е 48 квадрата, така че и да даваме под наем не става.
Не знам какво да правя, освен да се надявам че ще оцелеем някак си , докато детето порасне и си поеме пътя, това ми е болката, че не можем да й осигурим това, което другите родители дават на децата си. Дано тя има повече късмет в живота от мен.
Сестра ми в момента има тежък здравословен проблем и не може да работи
.За себе си не знам какво да кажа вероятността за по-добра работа клони към нула, то тази да задържа ще е добре че и тука почват да се приказват разни работи за съкращения и т.н.
Бившия не го знам дори къде е , дали е в града изобщо, не поддържаме контакти.
Живеем в двустайно жилище, което е 48 квадрата, така че и да даваме под наем не става.
Не знам какво да правя, освен да се надявам че ще оцелеем някак си , докато детето порасне и си поеме пътя, това ми е болката, че не можем да й осигурим това, което другите родители дават на децата си. Дано тя има повече късмет в живота от мен.