И при нас мъжа ми е шаш и паника. Аз съм по-спокойна. 
- Публикувана: 1 юни 2009, 13:34 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2009, 15:31 ч.
"Треперят" ли съпрузите ви над децата?
При нас е обратно, аз съм по-страхлива. Напоследък почнах да получавам обвинения, че съм създавала излишни страхове на детето, във връзка с разходките ни навън. Непрекъснато съм го държала за ръка, в подлеза не съм му давала да слиза сам по стълбите ( разбирай да върви по онези улей за количките, които са "опасани" с едни железа и шанса да падне и да си надъни главата е доста голям). Например даже бях и обвинена, че не съм го пуснала на ралито в неделя, при което пострадаха трима от зрителите.
Казвам, че аз съм непрекъснато с него по разходки и съм се нагледала на какво ли не по отношение на движението на автомобилите, а и поведение на кучетата улични/домашни, а и в крайна сметка отговорността в тези моменти си е само моя и предпочитам да го прибера жив и здрав.
Казвам, че аз съм непрекъснато с него по разходки и съм се нагледала на какво ли не по отношение на движението на автомобилите, а и поведение на кучетата улични/домашни, а и в крайна сметка отговорността в тези моменти си е само моя и предпочитам да го прибера жив и здрав.
Моят мъж трепери, направо да не му падне косъм от главата. Аз си го обяснявам с това, че аз съм с детето по цял ден и му знам всички номера, знам как и къде се качва, как слиза, а баща му го вижда за малко и само да го види качен някъде и скача да го хване, да го премести, все едно е от порцелан. А ако се удари ( да го вържа ли това дете не знам) и какви погледи упрекващи получавам! Навън е същото, на площадката баща му е в пъти по-изморен от детето, защото не се отделя от него.
Аз съм треперушката. Той е непукист. По точно не усеща опасностите и ги пренебрегва. Освен това има прекалено доверие на децата, което е напълно БЕЗоснователно. Примерно най редовно му бутат чаша с вино, която тъпо и упорито продължава да оставя на земята или на малката масичка около която непрекъснато се гонят и е толкова очевидно, че ще бутнат в един момент. За него не е очевидно, както и фактът, че всеки път се случва не стига да си вземе поука. Не усеща кога и за какво може да се има доверие на децата.
Това, което съпругът ти прави не е лошо, нека си пази детето. Ама поне да не те обвинява теб, това е дразнещото в случая.
Това, което съпругът ти прави не е лошо, нека си пази детето. Ама поне да не те обвинява теб, това е дразнещото в случая.
При нас аз съм паниката.На моменти чак се мразя.Особено с дъщеричката.Вървях постоянно след нея и пазех косъм да не падне от главата й,стана доста страхливо дете,очакващо всичко от мама.Като излезем рядко се отделя от мен.Срамежлива е и плаха.Страхува се от кучета,без да е имала реална заплаха,просто знае,че се пазим от кучетата(за което съм виновна аз 
).Естествено това го отчетам като изцяло моя грешка,добре,че почна да се поотраква напоследък.
Сега на малкия давам повече свобода.Оставям го да се катери,стига да знам,че дори да падне няма да се удари сериозно.Махам всички опасни предмети и го оставям да се вихри.Тай расте буйно и жизнено дете,вече надвива кака си.
Мъжът ми е малко разсеян по отношение на децата.Като ги гледа той,винаги поразиите са значителни,но пък децата са се набесняли качествено,без мамините ограничения
.
).Естествено това го отчетам като изцяло моя грешка,добре,че почна да се поотраква напоследък.Сега на малкия давам повече свобода.Оставям го да се катери,стига да знам,че дори да падне няма да се удари сериозно.Махам всички опасни предмети и го оставям да се вихри.Тай расте буйно и жизнено дете,вече надвива кака си.
Мъжът ми е малко разсеян по отношение на децата.Като ги гледа той,винаги поразиите са значителни,но пък децата са се набесняли качествено,без мамините ограничения
.
Особено като се роди, много трепереше. дежурната реплика беше : Нещо не го гледаме това дете правилно.
Малката имаше зверски колики и рефлукс. И всяка вечер в 19 я свиваше корема и се носехме на ръце до 21. рез цялото време тя пищеше, а таткото подскачаше около нас или викаше лекар. Накрая жената ни мразеше и кат ни засечеще случайно из квартала, ни заобикаляше.
Всяка вечер биваше викана, и всяка вечер казваше колики. Но мъжо упорит, накрая и рекна, като ти плащам ще идваш, след като сме те викнали така сем преценили
Сега вече е по-спокоен, разбира се като се разболее детето и той винаги заявява, това става защото я обличаш много леко, или защото я извеждаш като е студено. Ама аз му свикнах.
Преди десетина дена, детето падна от пързалката и си разби брадата, аз го приех доста спокойно, макар че съм ужасна паника, а той като почна ти знаеш ли, че така може да си счупи врата или гръбнака, и подобни мрачни прогнози.
Малката имаше зверски колики и рефлукс. И всяка вечер в 19 я свиваше корема и се носехме на ръце до 21. рез цялото време тя пищеше, а таткото подскачаше около нас или викаше лекар. Накрая жената ни мразеше и кат ни засечеще случайно из квартала, ни заобикаляше.
Всяка вечер биваше викана, и всяка вечер казваше колики. Но мъжо упорит, накрая и рекна, като ти плащам ще идваш, след като сме те викнали така сем преценили
Сега вече е по-спокоен, разбира се като се разболее детето и той винаги заявява, това става защото я обличаш много леко, или защото я извеждаш като е студено. Ама аз му свикнах.
Преди десетина дена, детето падна от пързалката и си разби брадата, аз го приех доста спокойно, макар че съм ужасна паника, а той като почна ти знаеш ли, че така може да си счупи врата или гръбнака, и подобни мрачни прогнози.
И двамата се притесняваме за детето, но определено съпругът ми е по-смелият или по-скоро този, който по-малко показва чувствата си. Например ако детето падне и се удари лошо аз веднага скачам и се паникьосвам, а той запазва спокойствие.
Нормално е един родител да се притеснява за детето си, но не бива и да прекалява.
Нормално е един родител да се притеснява за детето си, но не бива и да прекалява.
