Дайте съвет.Искахме бебе,случи се нещо и той сега не иска,но аз да.

Всичките коментари ще са и от полза,защото ще я накарат да се замисли,а и вижда друга гледна точка.

Да, случва се често някой да съжалява, че е писал във форума. Защото това, поне според мен, не  е мястото да се търсят съвети за такива проблеми. Със сигурност случаят на авторката е по-сложен и объркан, отколкото изглежда, но четящите форума няма как да знаят всички подробности, нито пък ще и кажат това, което и се иска да чуе (както биха направили вероятно приятелките и). Който споделя личните си проблеми със стотици непознати, рискува да чуе всякакви коментари.

Много точно, мисли за себе си, живота е пред теб, още от сега недомлъвки а и изневери.... няма смисъл, ще намериш, има все още достойни мъже.... Успех!!!   

   Извинявам се предварително за грубото изказване, но на Ваше място досега да съм изритала подобен човек.   

От кал да е, мъж да е...

Боже, моето момиче, на 23, в разцвета на живота си, седиш с някакъв мухльо, който нито те уважава, нито желае да те погледне в очите и да ти каже какво иска, отгоре на всичко и изневерява.

Защо оставяш някакво лайно да се подиграва с теб? Защо хабиш времето си?

ПП. А това, че в днешно време почти нямало мъже, които да не изневеряват, не е вярно. И да беше вярно, пак не би значело, че трябва да се задоволиш с който благоволи да легне с теб.

Струва ми се на мен, че този мъж хич не желае да скъса с живота си на ерген, въпреки че имате 5 годишна връзка. Едно дете е страшен ангажимент, а това че той се дърпа, ясно говори че си има причини за това. И е по-добре, поне мисли човекът и не е съвсем безотговорен в случая. Защо си се вкопчила в този мъж така, не го ли виждаш че не е узрял за сериозни отношения? Според мен връзката ви е безперспективна. Освен ако не ти е неприятно да ти изневеряват, и с дете на ръце да чакаш внимание и загриженост. Имай достойнство и малко себеуважение! Всъщност, такива ли са ти представите са семеен живот? Ако е нормално за теб, ок.

Това е женски мазохизъм в чист вид.

Ангажимент или не, щом човека не иска, не ви е време за дете.
Никога не съм питала, правили планове за дете/ца, но винаги съм знаела, че ако се "появи" ще е желано.

А ти , осеменител ли припознаваш в негово лице, или баща на децата ти?

Знаеш ли, ценностната ти система е тотално объркана от живота които си имала като дете.
Едно дете е най-щастливо с двама грижовни родители.
Една майка е длъжна да намери на детето си най-подходящия баща, който ще осигури максимални грижи за детето.
Една майка, трябва да суша разума си, за да защитава децата си, не това което я присвива под корема и да си мисли, че е любов.
Това което говоря го казвам от личния си опит. Човек преди да има дете не може и на ум да му дойде какво е това...
А това да обичаш и да си затваряш очите, не е любов, а безразсъдство. И защо мислиш, че не ни се е случвало? Ние да не живеем по дърветата.
Такава случка имах на 23 и аз така си мислех, че този единствения и незабравимия. Слава на Бога, че си дигна чукалата и си отиде при другата. Ревала съм, боляло ме е, мислела съм, че друг няма... Човек никога не знае какво му готви живота. Сега имам невероятен съпруг, но тогава и да беше ми го казал някой нямаше да повярвам.
Така, че по-леко с обобщенията.
Да повечето мъже изневеряват, а и повечето жени, но това не означава, че свестни хора няма.
На възрастта на авторката, живота е пред нея и тази енергия която я има е по-добре да я вложи в учене или кариера, пред това да гледа деца...
Най-голямото безумие е да раждаш дете без да има баща, без да си осигурена и имаш постоянни доходи. Форума за благотворителност е пълен с молбите за помощ от такива майки!

Губиш, губиш. Време. Ценно време. Защото само веднъж си на 23.


Странно но факт -- това е едно от малкото неща в живота, които си зависят ИЗЦЯЛО от нас. Така че няма как да ни дойде от главата от само себе си, повярвай ми. Както обича да казва баба ми... 'Човек, каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи'. Ама то не става само с ядене, нали знаеш.

Успех в живота ти желая и напред с много разум и вяра в себе си - не знам защо, но ми се струва, че целият ти проблем произтича от ниско самочувствие и комплекси, че едва ли не ако го оставиш, друг няма да те вземе...  Само че това е ама най-грешния подход и манталитет на света. Стягай се, обичай се, харесвай се и бъди самостоятелна и силна жена, която пази достойнството си и не се оставя да я мачкат. Приятен ден ти желая!

Въпрос, и то сериозен към авторката......

Ти как така правиш секс с мъж който си развява байряка на ляво и дясно, че и дете от него искаш без дори за секунда да си помислиш, че може да ти лепне нещо много сериосно, скъпо и  лечимо с месеци?? Ще ги заведеш всички дружно на изследвания ли??
 
Хващай си парцалките и дим да те няма, явно си добро момиче, не се самоунижавай, че става перманентно състояние.

И после - защо има ТАКИВА ТЕМИ и всички в хор - Дайте да дадем, дайте да помогнем... И не ми казвайте, че двете теми нямат нищо общо, защото ИМАТ.

Едно дете не е просто забравения пуловер на любимия, който да гушкаме в самотните нощи, след като той си е отишъл.

Зарязвай го...

Sway със сигурност си права за ниското самочувствие и може би и някакви комплекси,но не ми е идвало на ума че никой няма да ме вземе.Защото като се разделим,аз няма да започвам нова връзка дълго време... просто няма да имам сила да започвам всичко от начало.... Като се разделим,ще си дам време,година,две,три колкото е необходимо.Аз вече на никой нямам доверие,при положение че най-близкия ми човек ме предаде  кво да говорим.Той ми беше хем гадже,хем най-добрия приятел.... За тези 5 години от както сме заедно,не сме се разделяли нито за ден,освен когато беше в Германия за 3 месеца.Може вече да не го обичам,ами просто да е останал навика.Незнам и аз вече какво е.Спрях да се тормозя и да се ядосвам.
Да не говорим че на "оная" и имам телефоните и чат-пат и пиша (за кво ли се чудя) и й казвам да си го взима при нея... а тя пък ми се моли да не се разделяме,казва че няма нищо вече между тях... и ей такива.
Даже в последния смс който и писах, нещо от рода на "ВЕЧЕ С НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ УЧУДИТЕ,ОСВЕН ДА РАЗБЕРА ЧЕ СИ БРЕМЕННА"  и тя ми отговаря "Бременната трябва да си ти,защото се обичате и повярвай ми наистина ще бъда щастлива ако това се случи"
Може да не ме обича както казвате,но винаги се съобразява с мен,казва че не иска да се разделяме,всяка вечер спи в къщи,може да излиза като съм на работа,но когато съм си в къщи  не излиза.... дори и да се караме (по едно време всеки ден) не си грабва шапката и да иде при нея....
Може да е мазохизъм или както искате го наречете но ето тези неща ме карат да вярвам поне малко че може и да се размине.Сигурно ме смятате за наивна и глупава може би но това чувствам.А знам че вие сте много прави ВСИЧКИ!!!
Защо той да търпи да се караме всяка вечер,ами не си вземе багажчето и да си иде при нея....
И тя като се "обичат" толкова..... как да търпи,той всяка вечер да е с мен,на празниците пак да е с мен.... незнам