това-също.
- Публикувана: 29 май 2009, 16:58 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2009, 14:26 ч.
Дали още има любов?
Когато гледах децата си вкъщи и ми липсваха контактите с приятели,социалния ми живот никакъв го нямаше,а нервите ми бяха опънати до крайност.Като се върнеше мъжа ми се улавях ,че го атакувам,без да имам право...
Ами то точно по този начин започват скандалите за битовизмите . И когато и мъжът е изнервен поради някаква причина и скандала за това кой е трябвало да изхвърли боклука, например, се превръща в скандал кой какво прави в къщата, кой от какво не е доволен, кой дава повече, кой по-малко, кой изкарва парите, кой си почива вкъщи докато гледа детето и т.н. и т.н. И понякога дори без да се усетиш това се превръща в ежедневие и след това ( особено ако продължи много дълго време) нека някой ми каже, че още има любов между тези двама души.
Напълно разбирам авторката и точно затова я посъветвах, ако може да се опита да не се изнервя толкова и да прави скандали за глупости, защото ще дойде един момент, в който вече ще е късно за съживяване на любовта и семейството. Искрено се надявам нещата между тях да се оправят докато не е станало прекалено късно.
Ако битовизмите убиваха любовта,нямаше да съществува нито едно семейство.Защото всяко семейство в даден момент се сблъсква с чистене,готвене,гладене,пране,деца,боклук и прочие...
А факта,че голяма част от семействата оцеляват въпреки битовизма,за мен е показателен,че не той е причината.А способността на човека да се справи с това.
Ако за всеки чорап извън коша,или неизмита чиния,или неоправено легло ставаха скандали...
Ето това съсипва брака.Стремежът на двамата да се доказват един на друг кой е по-по-най.
А точно това не би трябвало да го има в един брак.Той е доброволно съжителство,което предполага разбирателство и подкрепа.Конкуренцията би трябвало да остане за офиса и колегите.Тя няма място в брака,ако искаме той да оцелее...
А на авторката:Според мен част от проблема е това,че се справяте с две малки деца,няма много време за почивка и време само за вас двамата.Ако имате начин, оставяйте ги поне веднъж в месеца на баба ,за да можете да отдъхнете и да се видите отново.И по-малко викания и скандали.Те не са променили към добро никого,и на вас няма да помогнат.
А факта,че голяма част от семействата оцеляват въпреки битовизма,за мен е показателен,че не той е причината.А способността на човека да се справи с това.
Ако за всеки чорап извън коша,или неизмита чиния,или неоправено легло ставаха скандали...
Цитат
и скандала за това кой е трябвало да изхвърли боклука, например, се превръща в скандал кой какво прави в къщата, кой от какво не е доволен, кой дава повече, кой по-малко, кой изкарва парите, кой си почива вкъщи докато гледа детето и т.н. и т.н.
А точно това не би трябвало да го има в един брак.Той е доброволно съжителство,което предполага разбирателство и подкрепа.Конкуренцията би трябвало да остане за офиса и колегите.Тя няма място в брака,ако искаме той да оцелее...
А на авторката:Според мен част от проблема е това,че се справяте с две малки деца,няма много време за почивка и време само за вас двамата.Ако имате начин, оставяйте ги поне веднъж в месеца на баба ,за да можете да отдъхнете и да се видите отново.И по-малко викания и скандали.Те не са променили към добро никого,и на вас няма да помогнат.
Любовта е като живо същество - важно е да я срещнеш, но и да я обгрижваш всеки ден. Инъче...приемеш ли като даденост всичко, което получаваш от партньора, не си ли даваш сметка и да благодариш и за най-дребните жестове, нещата тръгват в нежелана посока.
И не съм съгласна, че любовта си отива - по-точно е - ние я убиваме!
И не съм съгласна, че любовта си отива - по-точно е - ние я убиваме!
Да, не е както в началото - може да угасне, но може и да стане по-силна.
Появата на децата, общи грижи - според мен това може по-скоро да ви сближи, отколкото да ви отдалечи един от друг.
Може би караниците ви са плод на напрежението и имате нужда от почивка.
Хубавото е, че не сте спрели да комуникирате, а говорите (макар и на по-висок глас), и се стремите да разрешите проблемите.
Много по-лошо би било ако си мълчахте и трупахте напрежението в себе си.
Мисля, че има любов между вас, дано да съм права!
Успех!
Появата на децата, общи грижи - според мен това може по-скоро да ви сближи, отколкото да ви отдалечи един от друг.
Може би караниците ви са плод на напрежението и имате нужда от почивка.
Хубавото е, че не сте спрели да комуникирате, а говорите (макар и на по-висок глас), и се стремите да разрешите проблемите.
Много по-лошо би било ако си мълчахте и трупахте напрежението в себе си.
Мисля, че има любов между вас, дано да съм права!
Успех!
Много съм благодарна на всички,които ми писаха,но за съжаление положението не се оправя а по-зле става.Снощ след ния спор чух,че щом не ми харесва положението знам къде е вратата и знам какво да направя.Страхувам,се че бракът ми се крепи само на децата и аз не означавам много за съпругът си.Не-знам много съм объркана.
Понякога казваме думи,които не мислим...Или защото знаем,че другия няма да ни послуша...
На мен например ми се е случвало два пъти досега да кажа ,че ще си събера багажа и ще си тръгна /когато съм била бясна/, без да съм имала реалното желание или намерение да го направя.
Може би най -правилното е да го попиташ направо /колкото и да те е страх от отговора/ какво точно мисли,дали все още има чувства между вас,защо е толкова гневен и избухлив...
Може и наистина любовта да я няма вече,но може причината съвсем да не е в теб и децата...
От гатанки няма нужда,само изострят обстановката.
Не искам да звуча поучително,но от моя брак съм разбрала ,че мълчанието никому не е помогнало.
Трябва да се говори,да се комуникира.И нещата да се изясняват ,а не да се премълчават и да се трупат...и в един момент нещата излизат извън контрол,като лавина...
Просто го хвани в момент ,когато не е ядосан и го попитай-спокойно и без ултиматуми.
Няма друг начин...
На мен например ми се е случвало два пъти досега да кажа ,че ще си събера багажа и ще си тръгна /когато съм била бясна/, без да съм имала реалното желание или намерение да го направя.
Може би най -правилното е да го попиташ направо /колкото и да те е страх от отговора/ какво точно мисли,дали все още има чувства между вас,защо е толкова гневен и избухлив...
Може и наистина любовта да я няма вече,но може причината съвсем да не е в теб и децата...
От гатанки няма нужда,само изострят обстановката.
Не искам да звуча поучително,но от моя брак съм разбрала ,че мълчанието никому не е помогнало.
Трябва да се говори,да се комуникира.И нещата да се изясняват ,а не да се премълчават и да се трупат...и в един момент нещата излизат извън контрол,като лавина...
Просто го хвани в момент ,когато не е ядосан и го попитай-спокойно и без ултиматуми.
Няма друг начин...