Как възпитаваме децата?В какви ценности?

Mishel_, не допускаш ли, че повечето хора, които пишат може би са прави, а ти грешиш?
И още нещо. Синът ми е пълен отличник, не пуши, не се бие и не псува, въпреки че не си играя на затворнически надзирател вкъщи. И не видях някъде някой да те съветва да " насметеш" учителката... Ти така ли смяташ, че се решават проблемите свързани с деца? С " насмитане"?
Пък и ми е малко чудно как второкласник три дни разнася тест по математика в джоба си и по някаква случайност той съвпада 85 % с този, които са правили впоследствие.
Силно се надявам, че това е някаква шега, или просто опит да провокираш майките да изразят мнение как биха постъпили в подобна ситуация, а не истинският начин, по който се отнасяш с детето си.

Мишел, имаш крещяща нужда от консултация с психолог!
Моля те, потърси спешно такъв и то психолог, работещ с деца! Рискуваш да смачкаш безвъзвратно детето си, а смачкана в детството душа много трудно се изправя. И точно такива деца стават това, от което се страхуваш - прекършените, смазаните, унижените, неразбраните...
Явно си яхнала метлата и каквото и да ти напишем, ти ще си знаеш своето. Но фанатизма и категоричността ти ме плашат и то сериозно!
Моля те, потърси помощ за себе си, ако ти е мило детето! Имаш нужда да си изясниш доста неща относно човешката психика и приоритетите в живота. Не знам колко деца са се превърнали в престъпници, защото родителите им са ги защитавали, но знам колко деца имат противообществени прояви именно защото родителите им са ги смачкали и предали.
Когато си натиснала детето си, най-естествено е да те излъже. Така правят 100% от децата. Прост инстинкт за самосъхранение. Да го преодолее човек и да си признае вината не става с жестоки наказания и обиди, а с разбиране и печелене на доверие. В случая не се ядосвай на детето си за твоите грешки като майка. Поеми твоята част от вината и работи върху проблема двустранно.
Очаквам да скочиш пак да се защитаваш и да обвиняваш другите родители за въображаемите престъпления на децата им, но въпреки това, моля те, вслушай се в думите ми и потърси компетентна помощ! Поне ще свериш дали си права в реакциите си или не.
Ако психологът потвърди действията ти, обещавам веднага да ти се извиня! 

Кака Сийка!
Аз това за психолога си го помислих още в първия пост, ама си викам, дай да видя какво ще стане.
Но със всеки следващ пост се затвърждава мнението ми, че Мишел има собствени проблеми с психиката, които пренася върху детето си и преписването е само повод!

Струва ми се, че Мишел изобщо не се замисля, защо 9-годишното й дете е прибягнало до лъжа. Децата не се раждат лъжци, те се превръщат в такива, принудени от някакви обстоятелства (съвсем не твърдя, че нейният син е лъжец). А да унижиш едно дете е много по-голямо прегрешение от невинната лъжа, целяща да го предпази от скандал заради оценка. Всъщност какво значение имат оценките? Нали е важно какво имат децата ни в главите си.
Мишел, не осакатявай детето си! Обясни му, че е сгрешил и нека пререши всички задачи, провери ги, убеди се, че всичко му е ясно. Но не го лишавай от ваканция, от почивка, от удоволствия. Защото следващия път, за да се предпази от теб, той ще те излъже за нещо много по-важно и сериозно. И в края на крайщата ще потънете в едно блато от лъжи.

Мишел, ако за теб наистина е важно да възпиташ добре сина си, потърси професионална помощ - за себе си. Гнева ти е несъответен на "прегрешението" на детето ти. Още веднъж - това не са "нормални" родителски чувства.
Самата ти твърдиш че искаш детето ти да не бъде агресивно с другите (не цитирам точно), как ще постигнеш това като демонстрираш нагледен урок по насилие?
Никой не твърди че за детето не трябва да има никакви последствия, но нека наказанието му да е съответно на постъпката му, възрастта му и да съхрани достойнството му.
Поведението ти е в абсолютно противоречие с заявената от теб ценностна система.
Успех ти желая!

думи нямам ако майка ми се изкаже така за мен ще ми е много мъчно и никога повече няма да споделям с нея грешките си,и каквото и да било. Детето е имало причина да излъже на теста<може би го е страх да не те разочарова,причините могат да са милион,а не само 'мързела' да учи>,много деца го правят,познати хлапета си вадят телефоните и смятат с тях,това прави ли ги . Задай си въпроса защо детето е скрило от теб и и задай въпроса ще сподели ли следващия път с теб. Да излъгал те е,да заслужава си наказанието,но заслужава ли да го изложиш пред класа,заслужава ли си госпожата му да гледа на него с недоверие? Не знам какво е моето възпитание,но ако имам проблем отивам при майка ми и го казвам,проблема се решава семейно<майка ми го разрешава> и толкова,дори баба ми с която живеем заедно не разбира,какво остава за трето лице,но това е постигнато с годините,доказала ми е от малка ,че мога да разчитам на нея,била съм наказвана,осъзнавам всяка своя грешка,нищо че не усещам винаги последиците,но знам че каквито и да са грешките ми,майка ми освен че ще ме смъмри<то вече съм голяма> ще ме подкрепи и разбере,а няма да тръгне да ме обижда пред чужди хора и да ми вади кирливите ризи. Помисли си с какви очи детето ти ще отиде следващия път на училище,с какви очи ще го гледат децата и какво ще им наговорят родители им,какво ще е отношението на учителите ти-заслужава ли го това детето ти? Мисля,че наказанието и това,че е предал доверие му е достатъчно,че да го подлагаш на всичко останало.
 
Нямам право да ти се бъркам,но с такова мислене и отношение,не очаквай детето ти да стане ангел и да е най-послушното,най-доброто и т.н.<като не говоря за наказанието,а за всичко извън него в това число и начина по който мислиш за собственото си дете,че е чудовище и т.н.>.

Друг път няма да пускам теми в този форум, защото установих, че се чете през пръсти и се тълкува така както на всеки му е изгодно и според настроението. Наложи се три пъти да обяснявам ситуацията и пак ми се вменяват неща, които не съм написала.
Това говори, че всеки си прави на дървен философ и дори не се старае да изчете другия.
Жалко за такива първосигнални хора.

Нямам намерение да  излагам сина си пред класа, ще поговорим само с учителката по въпроса, как и какво трябва да направи през ваканцията, за да си заслужи шестицата.
Много ми стана смешни изказвания от сорта- това не можело да е така, онова също- чакайте бе, да не сте въздесъщи, че да правите такива изказвания. Няма невъзможни неща. От 10-15 реда информация ме направиха луда, не ми били здравословни реакциите, да съм отишла на психолог. А вие кои сте, че да давате "компетентни мнения"....."големите специалисти". Само професионалист може да каже чия реакция е правилна и коя не, а останалите да си запазят мнението за себе си, защото нищо чудно те самите да се нуждаят от професионална помощ.


За малка госпожица - госпожице, когато станеш родител, тогава можеш да прецениш, кое е правилно или не. Нямаш необходимия житейски опит, за да ми пишеш такива дълги постове.

Именно де, аз нали това написах? 

Странно, не се ли замисляш защо всички се опитват да ти обяснят пресилеността на реакцията ти, само ти се инатиш и отказваш да се вслушаш в думите ни? Ей-така, поне малко от малко да се позамислиш?
Отпусни малко пружината, да не се скъса. И не параноясвай. Никой не е срещу теб, освен ти самата. Агресията, която демонстрираш, плаши.

Мишел, мисля че си права относно лъжата. Не е приятно когато децата ни лъжат и крият от нас някои неща. Вярно е че доста от децата преписват и послъгват, но това не значи че трябва да си казваме че щом другите правят така,то и моето е извинено.....
Права си да се притесняваш, защото лъжата не трябва да се поощрява... нека отгледаме стойностни хора и личности, а не мижитурки ...

И искам само да допълня .... децата ни ще станат такива, каквито ние ги направим.... ако само ги извиняваме защото са деца, им правим лоша услуга която някой ден ще се обърне с/у нас... 

Мишел,
С риск да възмутя много от пишещите, особено теб ще кажа, че аз изобщо не бих се обадила на учителката, нито бих говорила с нея какво детето да направи, че да си заслужи шестицата. Това, което е направило детето ти е част от живота. Не че е хубаво, но не е някакъв кръстопът. Да, аз мога да му се скарам жестоко за това, че ме лъже, да го насоля здраво, че друг път да си опича акъла, но няма да тръгна да се разправям с учителката и допълнително да го набутвам между шамарите. С две думи, щом не са го хванали в училище, трябва да съм луда, че да се обаждам на учителката и да го топя какво е направил. Може да не е много морално откъм вселенската справедливост, но в живота стават и такива неща - каквито и да ги дроби човек е важно дали са го хванали, кой го е хванал и каква е вероятността да му се размине. Много по-страшни неща има от едно преписване. Явно детето е умно, но все пак достатъчно наивно, че да не съобрази как да прикрие гафа. Покажи ми един възрастен, който винаги да постъпва правилно, никога да не лъже или шмекерува и да е доволен най-близките му хора да го натопят! Няма нужда да търсиш, защото такъв няма!

Благодаря ти за разбирането. Аз толкова му вярвах, че поставях под съмнение думите на баща му, но не и неговите. Така неприятно ме изненада, но никой не е застрахован.

Ти да не пишеш сценарии за сапунки? Направо усещам патоса в гласа ти. Горкото дете.

Ако нещо не е по вкуса ти, не пиши. Никой не те кара.
Няма да е голяма загуба, някоя друга грубост.

Добре де, излъгал те. Преписал. Ама защо? Защото се опитва да покрие твоите изисквания към него,така, както ги е разбрал той. Може да си се скъсала да приказваш колко не е важно колко ще изкара, ама в действителност като донесе ниска оценка, да му става нанагорно. И той  просто се опитва да е успешен по реално зададените критерии. Ще го накажеш за това, че ти не си му преподала правилно ценностите си.
Не те нападам. Просто погледни нещата от този ъгъл.