По вашата логика осиновените дечица до едно трябва да "помнят и познават" истиснките си родители.
Това просто е несериозно, съжалявам.
ако първите 3-4 години са живяли с тях - защо не....
а иначе..съмнявам се, че всички тези спомени ще останат за в бъдеще....след 10-20-30 години може и нищо да не помни....
това не значи, че ако вижда баба си веднъж на месец-два-три за по няколко дни на 8-9-12 месечна възръст няма да я разпознава...все повече да я познава и помни с всяко следващо виждане...особено ако я усеща като човек, който го обтражда с любов, нежност, внимание,сигурност, на който родителите му имат доверие и обичат и т.н....
и съвсем съм сериозна като казвам, че помни как на 10-12 месеца еди кой си му е подарил тази количка например....без да имам разбира се илюзията, че изобщо като стане на 10 ще си спомня, че е имал такава количка дори...