Забелязала съм ,че хора с образование и езици,трябват да имат връзки за да започнат добра работа.Защо така .......?Ако някои не ти удари едно рамо не става.....Мъкааааааааааа голяма е това,особено за хора които са учили и имат желание да се реализират.Вие имате ли такива познати?Аз имам и ми е много мъчно за тях....,а пък и за самата мен.
- Публикувана: 21 май 2009, 18:15 ч.
- Последно мнение: 25 май 2009, 15:55 ч.
Имаш образование,знаеш езици-а за да си намериш добра работа трябват връзки.Защо
Сега ще се изредят добре познатите съфорумки ( които са дежурни в такива теми) и ще те опровергаят на 100 %.
п.п. Не знам защо така се получава, но "шуро-баджанащината" съществува. Абсолютно е вярно, че без рамо е невъзможно веднага да започнеш добра работа - сигурно визираш добре платена. Но имаш шанс да започнеш и на не толкова добра позиция и да се само изграждаш и само доказваш. Не всичко в този живот става на мига, нали?
п.п. Не знам защо така се получава, но "шуро-баджанащината" съществува. Абсолютно е вярно, че без рамо е невъзможно веднага да започнеш добра работа - сигурно визираш добре платена. Но имаш шанс да започнеш и на не толкова добра позиция и да се само изграждаш и само доказваш. Не всичко в този живот става на мига, нали?
Има голяма разлика между шуробаджанащината и това да те препоръча човек, с който си работил преди и който знае какво можеш, нали?
Моето наблюдение е, че напоследък тази тенденция (препоръката) се засилва - и намирам това за напълно нормално.
Когато наемам хора, ще предпочета да взема тези, с които съм се сработвала добре преди и знам, че ще ми свършат работа.
Това се отнася предимно за по-високите позиции. За по-ниските мисля, че със СиВи-та и интервюта се получават нещата - аз поне винаги съм започвала така, до сегашната ми работа, където ме "дръпна" бивша бизнес-партньорка, която ми знае възможностите.
Моето наблюдение е, че напоследък тази тенденция (препоръката) се засилва - и намирам това за напълно нормално.
Когато наемам хора, ще предпочета да взема тези, с които съм се сработвала добре преди и знам, че ще ми свършат работа.
Това се отнася предимно за по-високите позиции. За по-ниските мисля, че със СиВи-та и интервюта се получават нещата - аз поне винаги съм започвала така, до сегашната ми работа, където ме "дръпна" бивша бизнес-партньорка, която ми знае възможностите.
И е така, и не е съвсем така.Образованието не ти гарантира нищо- по простата причина, че сега всеки втори е завършил някакво висше, без значение какво.Пълно е със специалности, които нямат приложение, но тези специалности бълват кадри, които видиш ли нямало къде да работят 
Защо ли става така?
И не опира само до връзки, има и късмет. А способният винаги ще си намери работа, независимо от това дали има гръб или не.
Защо ли става така? И не опира само до връзки, има и късмет. А способният винаги ще си намери работа, независимо от това дали има гръб или не.
... хора с образование и езици ...
За какво образование и какво ниво на език/езици става дума? Това е важен въпрос, особено след като едва ли не всеки днес "знае" английски, да кажем. Давам ти веднага пример - нашата фирма 2 години търси упорито хора с много добър английски и италиански, най-накрая намерихме. Без връзки, без рамо.
Наистина, не може да се започне направо от върха, първо е добре да се натрупа някакъв опит.
В общия случай не споря, че винаги е по-добре да имаш "рамо", обаче тази дума май има различни значения за различните хора. На последната ми работа ме извикаха на интервю след препоръка от служител, моя приятелка. Тъй като фирмата е много голяма, въпросната препоръка ми помогна единствено с това, че ме извикаха на интервю. Оттам нататък сама се оправях.
ПП Бърди го е казала много добре.
На мен ми трябваха връзки, за да стигне молбата ми до директора, съответно интервю, започване на работа, доказване, повишаване.
Подавам молба без връзки - никой не ми се обажда. Използвам връзки - оказва се, че молбата ми изобщо я няма. Подавам пак - вече е при молбите, които ще бъдат "допуснати" до директора. Връзките бяха до там, всичко останало сама си извоювах.
Как е на други места не знам, не мога да обощавам, казвам какво се случи на мен.
Подавам молба без връзки - никой не ми се обажда. Използвам връзки - оказва се, че молбата ми изобщо я няма. Подавам пак - вече е при молбите, които ще бъдат "допуснати" до директора. Връзките бяха до там, всичко останало сама си извоювах.
Как е на други места не знам, не мога да обощавам, казвам какво се случи на мен.
Аз мисля, че ти сама знаеш отговора на въпроса си.
Няма работеща икономика в България.
Малка страна. Един град - София, функциониора що-годе добре. При това с напъни. Да прибавим още три: Варна, Бургас, Пловдив. И приключихме.
Малка страна, няма индустрия, няма големи бизнеси. Откъде да се появят възможностите?! Изцяло зависима от чужди инвестиции. От европейски пари.
Ония, дето се уредили в последните 20 да са 'отгоре', обясняват на другите, че не били 'способни'.
Да не вземеш да повярваш на тая легенда...Дори не си го помисляй!
Дано да има светлина в тунела и за теб. Прегръдка от мен
Няма работеща икономика в България.
Малка страна. Един град - София, функциониора що-годе добре. При това с напъни. Да прибавим още три: Варна, Бургас, Пловдив. И приключихме.
Малка страна, няма индустрия, няма големи бизнеси. Откъде да се появят възможностите?! Изцяло зависима от чужди инвестиции. От европейски пари.
Ония, дето се уредили в последните 20 да са 'отгоре', обясняват на другите, че не били 'способни'.
Да не вземеш да повярваш на тая легенда...Дори не си го помисляй!
Дано да има светлина в тунела и за теб. Прегръдка от мен
Образованието и езиците са базата, а за "добрата работа" се искат база и опит. През живота си не съм кандидатствала някъде по обява, винаги по-доброто предложение е идвало от познати или клиенти, докато работя някъде.
Ама аз започнах да работя още от втори курс, а имах колеги от университета, които изпаднаха в криза след като с чисто нова диплома в джоба и нито един ден стаж не ги взеха от раз в най-престижните компании.
Някои от тях бързо се ориентираха и започнаха нещо по-непретенциозно, други се юрнаха да търсят връзки, трети се самосъжаляваха с години на разноски на мама и тате...
По лични наблюдения до сега (близо 10 години след завършването), най-далече стигнаха първите.
Ама аз започнах да работя още от втори курс, а имах колеги от университета, които изпаднаха в криза след като с чисто нова диплома в джоба и нито един ден стаж не ги взеха от раз в най-престижните компании.
Някои от тях бързо се ориентираха и започнаха нещо по-непретенциозно, други се юрнаха да търсят връзки, трети се самосъжаляваха с години на разноски на мама и тате...
По лични наблюдения до сега (близо 10 години след завършването), най-далече стигнаха първите.
Не съм съгласна..
Сигурно го има, но не може да се обобщава..
Няма как ако търсиш наистина квалифициран кадър (за добра позиция и пари) - да вземеш "препоръчания", а не този който ще върши работата..
Постоянно се движа в кръг на хора с позиции и възможности - знам отношението им за тези "ситуации"
Сигурно го има, но не може да се обобщава..
Няма как ако търсиш наистина квалифициран кадър (за добра позиция и пари) - да вземеш "препоръчания", а не този който ще върши работата..
Постоянно се движа в кръг на хора с позиции и възможности - знам отношението им за тези "ситуации"
НИщо ново под слънцето. И връзки не означава непременно вариант роднини или любовник, които да издействат назначение. Връзките всъщност са познанствата и отношенията, които човек е създал на места, където е работил, с приятели, познати, състуденти и т.н. Защо една компания да пуска обяви, ако може да каже на подчинените си, че търси човек за определена позиция и така да стане по-лесно и човекът да е относително по-познат, отколкото някой от улицата?
Аз не виждам нищо лошо във връзките, стига човек да ги има.
Аз не виждам нищо лошо във връзките, стига човек да ги има.
