Не ми е трудно. Правя го и се старая да греша по малко 
.:
.:- Публикувана: 20 май 2009, 11:30 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2009, 12:24 ч.
Трудно ли ви е ...
Да задам и обратния въпрос - приемате ли извинения?
Ох, зависи от провинението.
Ако мъжът ми ме е обвинил за нещо, за което той е виновен и после види, че е сгрешил, ми е по-трудно да приема извиненията, тъй като се чуствам наранена.
В друг случай - не ми е трудно, особено когато децата ми се извиняват
Не ми е трудно. Правя го и се старая да греша по малко .:
.:Похвално, браво
Извинявам се,когато съм сбъркала.Друг е въпросът,че често се мисля за безгрешна и "винаги права",така,че си спестявам някои необходими извинения.
В повечето случаи, такава е и моята реакция ...
Когато не съм права го признавам и се извинявам, дори по няколко пъти, но ако аз съм права, а някой чака да му се извиня - ровя до край, докато разбере че съм права. Нямам навика да се извинявам, за да не ядосам някой или защото така се очаква от мен. Отстоявам си позициите и установявам, че така и на мен ми е по-лесно и хората се съобразяват с това. Знаят си, че ако се опитвам да ми прехвърлят вина - може да бъдат разобличени именно те.
Казвам "извинявай" дори с облекчение, ако го мисля. 
Май понякога дори прекалявам с извиненията. 
Но определено, когато умееш да се извиниш, се живее по-леко.
Извинения приемам, ако не е нещо крайно с което не мога да се примиря. За всичко друго съм готова да заровя томахавката и не дълбая в по-късен етап отново проблема (ако не се повтори).
Май понякога дори прекалявам с извиненията. Но определено, когато умееш да се извиниш, се живее по-леко. Извинения приемам, ако не е нещо крайно с което не мога да се примиря. За всичко друго съм готова да заровя томахавката и не дълбая в по-късен етап отново проблема (ако не се повтори).
, признавам си и всичко е ОК , но когато няма за какво съм като КОТКА 
Лесно ми е, когато го казвам от вежливост. Например, когато неволно настъпя някого.
В служебен план, изкл'чително рядко допускам грешки, но ако се наложи се извинявам. Възпитана съм, че така е редно.
Най-трудно ми е да моля за извинение в личните си отношения. Особено що се касае за много близки до мен хора. Знам, че това ми е голям недостатък, но пък те ме познават толкова добре, че винаги разбират кога съжалявам и търся извинението им, дори да не го казвам с думи.
В служебен план, изкл'чително рядко допускам грешки, но ако се наложи се извинявам. Възпитана съм, че така е редно.
Най-трудно ми е да моля за извинение в личните си отношения. Особено що се касае за много близки до мен хора. Знам, че това ми е голям недостатък, но пък те ме познават толкова добре, че винаги разбират кога съжалявам и търся извинението им, дори да не го казвам с думи.
Да кажеш "Извинявай" не е никак трудно. По-важно е да си осъзнал, защо го правиш и наистина да си усетил вътрешно в себе си че грешиш и че не си постъпил правилно спрямо близък човек. Защото ако си изрекъл тази думичка просто, за да мине кавгата и този път или просто по инерция - няма смисал, защото при следващата сходна ситуация ти отново ще сгрешиш и пак ще трябва да се извиняваш за нещо за което "уж" вече трябваше да си разбрал.