Отново за агресията при децата

Според мен основният проблем на родителите с неовладени деца е липсата на умения у самите тях за справяне с гнева. Какъв е механизмът: майката е нервна, защото всичко й е на главата, леко ограничена е /не чете, не гледа европейско кино , не говори с повече от 1000 ежедневни думи/, освен това е и леко незаинтересована от упражняването на контрол върху бебето или малкото дете, защото това ще наруши фризурата и ноктопластиката й, а и ще и отнеме време. Взаимоотношенията й с детето и от най-ранна възраст са на плоскостта "ако ти дам, ти какво ще ми аддеш" и "аз съм по-силна, ти си по-слаб и ще се подчиняваш - пляс един шамар през лицето". Децата нямат какво да дадат. Т.е. майката също не отдава /чувства, време, умения, интелект, защото ги няма/. Така детето расте в ограничена среда - рамките за начини за справяне са силно свити - физическа саморазправа и насилническо задоволяване на инстинктите /между 1-3 годинки/. По-късно, когато детето попие още някои "ефективни методи за справяне" като хвърляне на камъни по минаващи коли, ритане на паднал възрастен човек, тормоз над невинни животинки пред блока - детето оформя личност, която е абсолютно убедена в силата и правотата си /4-6годинки/. Кризата на седмата година ви е ясна - от движение -  в обездвижване - за тези които не са влизали скоро в начално училище ще е много полезно да отидат и да постоят в голямото междучасие на двора или в някой коридор. На 7-10 години детето не просто се справя добре - то е "лидер" и умее да увлича /с насилнически методи/, умее да манипулира ситуацията /също както майка му го манипулира и постига своето ежедневно/. Такова дете Е дете/, но начините му за справяне са директно привнесени от живота на възрастните. Децата обаче нямат жизнения опит да прикриват следите си, но се научават /между 10 и 15 година/ и то доста ефективно. На 16 вече са велики, на 18 се качват по колите и тръгват по магистралите - минават през трупове /Какво от това?!"/: "предпочитам да съм красив труп, отколкото да съм избъхтен старец". Картинката ви е ясна и тук. В Клюкарника има тема "Чия е вината?". Виновна е тъпата, ограничена майка с ноктопластиката и фризурата.

Не съм съгласна.Познавам тъпи и ограничени родителки без ноктопластика, с черно под ноктите и обратно-изключително поддържана и Красиво изглеждаща Жена, която възпитава освен Красота у дъщеря си и други ценности...не обобщавайте, моля!Все пак детето ми навъртя първите 7 , имам наблюдение и по коридорите на училището какво става.Добре изглеждащите млади дами не забелязвам да са агресивни, за разлика от "повлеканите" които освен да тресат телеса, защото и у дома се хранят нездравословно и да издават нечленоразделни звуци, търчейки и бутайки се така, сякаш целят да бутнат сградата-друго не съм видяла...

И аз не съм съгласна с Мишона обичам косата и маникюра ми да изрядни и облеклото и грима .....определно майката ,която се усмихна на сина си след като удари моя изглеждаше по-неглиже от мен , а и не ми се видя да е изнервена.
Колкото за интелекта също не мисля ,че е в основата не е задължително да си умен и да си добър родител и човек както и обратното.
Същото така не мисля ,че децата се бият защото копират родителите със сигурност реакция трябва да има и то в никакъв случай агресивна .

От изложението ми не излиза, че който е с ноктопластика и фризура е ограничен и незаинтересоват, нали? Защо се засягате? Описвам ситуация между майка и дете, като се набляга на взаимоотношенията им и начинът, по който се трансформират те при социализацията на детето. Говоря ви от професионален опит при работа с агресивно настроени деца.


А как точно формират агресивното справяне като единствен модел на поведение? Какви са твоите наблюдения по конкретни случаи.

Мишона, а защо реши, че се засягаме? Аз нямам ноктопластика, но Уважавам Жените, които имат Красив външен вид и това включва Ноктопластика, фризура, чистоплътност...цялостно поведение.От твоето изложение по-горе не става ама въобще ясно какво имаш предвид, не наблягаш толкова на взаимоотношения-родител-дете, колкото на външния вид на родителката.
Аз също имам опит и от моят опит агресивните деца са по-често на родитека, нехаеща за външния си вид, а не увлечена дотолкова по него, че да забрави детето си.

ПП. ето ти конкретен случай и за горния казус-познавам семейството твърде отблизо, майката е най-спокойната родителка, която имам в обкръжението си.Здрави основи поколение назад, възпитание, образование, поведение, имат финанси и съответно-спокойно ежедневие, имат развитие и кариера-както казах в поколение назад даже.Първородното дете е доста агресивно, без да бъде прилаган такъв модел към него.Години наред майката ходи като квачка и до премала тушира, говори, даже на психолог ходеше с детето.Детето до ден днешен е доста рязко и неконтролируемо.Изпада в истерия за нереални неща, необуздано изглежда, агресивно подхожда.ППП-Майката не е с ноктопластика  Т.е.-моето обобщение-изключително контролирана е средата на това дете, за да копира.Изключително добра е семейната обстановка, за да рефлектира.И въреки това, детето е агресорче.

Хич не се засягам просто си изказвам наблюденията..Щом съм пуснала темата определено съм заинтересована .
На въпроса ти нямам отговор просто съм виждала агресивни дечица ,чийто родители не са такива .Нямам никакъв професионален опит просто си разсъждавам /без претенции за компетентност/

Агресията е част от човешката природа, не се възпитават хората в агресия, възпитават се да я обуздават. Изобщо не е нужно татко да плеска майка, за да и посегне едногодишното отроче  .
Децата на около година и нещо стават агресивни, почти всички минават през този период и тогава се включва родителя и започва да ги възпитава - как да се справят без насилие, как да се държат в обществото, как с думи да постигат целите си и т.н. Процеса е различно дълъг и зависи от темперамента и на детето и на родителите.
Но и тук във форума съм чела теми - "детето ми посяга" и отговора - "период е ще мине". Ами ще мине, но е важно какво ще научи детето през този период, дали ще излезе от него уравновесено или невъзпитан нахалник не приемащ отказ от никого готов за саморазправа.

Изобщо проблема с агресията е доста сложен, според мен. Обществото колкото и да я заклеймява в някои случаи в други я толерира. Всяка майка на момче си задава въпроса, "а да не го направя страхливец", "а къде е границата между агресията и правото да се защитиш" и т.н. И колкото по-големи стават децата толкова по-трудно е да си отговориш и да ги възпитаваш, а и света им излиза от черно-белите нюанси и става като на възрастните сив. Всичко е въпрос на гледна точка и конкретна ситуация.

Много точно казано. Според мен, големият проблем идва от масовото разбиране на агресивното поведение като вина на родителите. Родителите се чувстват виновни и провалени, и за да избегната вината не забелязват това поведение у децата си или отвръщат с агресия. Това се задълбочава и под укорителните погледи на останалите родители. На мен ми е смешно, но често ми казват "Фаза ли?! Моето дете не имало такава фаза." Не обяснявам повече. Нямам нищо против да ме мислят за една от майките с ноктопластика и не знам- какво- си. Важно ми е само детето ми да се развива в здравословна посока. С времето и с обяснения вярвам, че ще успее да овладее импулсите си и да ги претвори в нещо човеколюбиво.

Съгласна съм с 1. -  агресията е част от човешката природа, обаче тя се И формира като модел за справяне, ако няма адекватни възпитателни похвати за трансформирането и ограничаването й.
Съгласна съм и с 2. - когато майката-кухолейка не полага усилия и познания /просто, защото и липсват/ детето стеснява границите на методите си за справяне до един - единстван - агресивен метод за справяне /физически, психически...всякакъв, но налагащ, подчиняващ, тормозещ, с цел задоволяване на инстинктите и желанията/.
Съгласна съм и с 3. - Определено обществото толерира агресията - агресивната политика обаче търси и агресивни жертви.
4. Границата е детето да НЕ посяга, да не бие, да не започва първо, да не обижда, да не тормози другите деца. Ето това е границата - никога не започвай първи.

Хм, къде тук се вмества поддържаната майка?
пп.лееек пример-дъщеря ми/голямата/ е на около година и половина.вкъщи следобяд сме, навън е пек и чакаме да стане време да излизаме.тя , вместо да вилнее , докато аз се лакирам, за да изглеждам доволна от себе си на разходката, а не някоя запусната тетка-учи цветовете примерно.не всяка лакирана жена е куха лейка. за това даже не се искат особени познания, цветовете ги знаем всички.иска се желание, умение ..друг е въпросът, че и при лакираните и при нелакираните желание може да липсва еднакво силно, същото е и при начетените и не толкова всестранно -развити, умни с много познания в различни области родител.

Пенелопа, не всяка кухолейка е лакирана, но и не всяка лакирана е кухолейка. Примерът с ноктопластиката и фризурата е само дапълнение към безхаберието и тъпотията.
Струва ми се, че ноктопластиката пречи на нежния физически контакт с детето в пясъчника и на люлката. Тези нокти могат да одраскат, а фризурата определено се разваля от пясъка и праха на площадката.

Съгласна съм с много от нещата, които сте написали.

Само бих искала да помоля да не се влиза в спорове за поддържаните и неподдържаните майки. ))) Всеки има мнение и разбиране по въпроса, но не това е същността на темата.

Относно периодите при децата, свързани с възрастта.....не мисля, че това трябва да е оправдание на родителите да ги оставят да правят каквото си искат.
Някой деца вечно минават през разни периоди....на тръшкане, истерия, на посягане срещу майка, баща и т.н....и родителите се успокояват с мисълта - "това ще мине", успокояват ги и околните.
Какво правят те обаче? Стоят и чакат периода да мине....без изобщо да говорят, или говорят, говорят, а накрая вдигат ръце?

Другият проблем струва ми се е след връщането на майката на работа и детето на ясла, градина.
Родителите очакват там да възпитават децата им, а по-скоро се сблъскват с много други проблеми.
Накрая взимат детето към 17ч, изморени и изнервени от работа....и хем се радват, че са заедно, хем започват да викат по детето и да се карат и за най-дребните неща.
Това е доста често срещано явление поне по моите наблюдения, тъй като времето ни на излизане доста съвпада с времето на прибиране на малките деца от ясли, градини.

А ти какво различно от говорене и отстраняване от сблъсъка предлагаш да направим? Факт е, че има периоди, и то научен факт. Има и техники за реагиране на съответните периоди. Прилагам тези, които са ми известни, но ако знаеш други, моля, сподели ги.

Бояна Ламбер, не твърдя, че има други методи за справяне с тези периоди. Просто казвам, че много родители в даден момент се отказват, вдигат ръце и оставят детето да се държи както му харесва.

Тъй, по първи абзац-именно на това исках да кацентирам, че поддържана или не една майка-това няма особено отношение към възпитанието.
По абзаца  за яслите...и да и не.Принципно яслените деца има т.нар следяслено поведение-да се поглезят повече именно в този един час след взимане от яслата.И няма какво да се лъжем-не всеки съумява да "озапти" този глад за налагане и тръшканията.Само след около час едно такова дете се успокоява, и дори да са си повикали с майката-всичко влиза в релси.Казвам го от опита си на майка, хвърлила децата си от много малки на ясла.