- Публикувана: 16 май 2009, 19:39 ч.
- Последно мнение: 20 май 2009, 22:21 ч.
кой доминира?
Аз, но го оставям да мисли, че е той. Така и двамата сме доволни.
Точно това тръгвах да пиша
Мъжът е глава на семейството.Жената-шията...накъдето я завърти,натам ...
Така и двамата са доволни.
Така и двамата са доволни.
Зависи от ситуацията, смятам че по равно, защото единият е силен в една насока, а другият в друга, така че при нас главен доминиращ няма 
Мъжът е глава на семейството.Жената-шията...накъдето я завърти,натам ...
Така и двамата са доволни.
Така и двамата са доволни.
но задоволява капризите ми.
Ако не доминираше мъжът ми, вероятно не бих се омъжила за него или бих го зарязала много отдавна.
Аз не понасям слабаци.
Аз не понасям слабаци.
Това е и моят отговор, не се оплаквам 
Отговорих със според зависи...
Но истината е, че аз доминирам въпреки изключително силния му и на моменти инатлив характер. Няма решение, което да съм смятала за важно и да не е станало моето. Може да не е веднага, но винаги намирам начин, като се стремя да му оставям усещането, че съм го убедила. За сметка на това дори да не ми харесва гледам да не се бъркам в неща, които са важни за него, колкото и да не ги разбирам за момента.
Между впрочем той си дава сметка за това и няколко пъти ми е подхвърлял с усмивка, че го въртя на малкия си пръст
Но истината е, че аз доминирам
въпреки изключително силния му и на моменти инатлив характер. Няма решение, което да съм смятала за важно и да не е станало моето. Може да не е веднага, но винаги намирам начин, като се стремя да му оставям усещането, че съм го убедила. За сметка на това дори да не ми харесва гледам да не се бъркам в неща, които са важни за него, колкото и да не ги разбирам за момента. Между впрочем той си дава сметка за това и няколко пъти ми е подхвърлял с усмивка, че го въртя на малкия си пръст
Жените поемат водещата роля, ако мъжът го допусне.
Ако е доминантен, няма как жената да го доминира.
Никога не съм искала да съм водеща, не уважавам мъже, които го позволяват. А те го позволяват от незаинтересованост и незнание. Еми какво ще диря при незаинтересован и незнаещ.
За протокола - с партньорът ми в момента още си ги мерим. Та отговорът е : според зависи. Понеже сме високоинтелигентни и двамата... /малиии ама съм скромна/ - отвреме навреме си признаваме, че другият е по-прав, както някой беше написал - за обзавеждане - аз, за техника -той.
Ако е доминантен, няма как жената да го доминира.
Никога не съм искала да съм водеща, не уважавам мъже, които го позволяват. А те го позволяват от незаинтересованост и незнание. Еми какво ще диря при незаинтересован и незнаещ.
За протокола - с партньорът ми в момента още си ги мерим. Та отговорът е : според зависи. Понеже сме високоинтелигентни и двамата... /малиии ама съм скромна/ - отвреме навреме си признаваме, че другият е по-прав, както някой беше написал - за обзавеждане - аз, за техника -той.
Никой. Не играя тази игра. Той решава еднолично за себе си, но за неща, засягащи само него. И при мен е така.
За всичко друго имаме равноправие, никой не е привилегирован.
За всичко друго имаме равноправие, никой не е привилегирован.
Абсолютно споделям.
Много рядко липсва разбирателство по важни въпроси.
Но не мога да си кривя душата, че на мен ми е по-трудно да се извиня, когато сгреша
