Ах, прекрасно Създание!!!

Изобщо не е по темата,но да си кажа и аз. Нощта преди деня,в който се запознах с моя съпруг сънувах,че си намирам огромна четирилистна детелина

Ех,много сте ми мили,като ви чета  

А само си помислете, какво е сътворила природата!!! - сладко, малко и безпомощно - веднага грабва сърцето!!!

Преди няколко дни леля ми дойде да ми помогне и два-три часа беше долу на двора да го разхожда докато спи и на мен ми липсваше!!! дори от време на време излизах на терасата да видя дали всичко е наред....

А като споменахте да ги оставяме на тяхното си съзерцание, изведнъж си спомних, че като бях малка, когато гледах в празното пространство, всъщност виждах разни неща  дори си спомням някакви градини....
ех, как съжалявам, че съм го загубила това...

живи и здрави!!!

страхотна тема, Bili-san   


два врапиращи случая....

излизаме навън и му обяснявам( всичко му обяснявам де... май нищо не пропускам от ежедневието ни) как трябва да бързаме, и той ме дърпа в посока противоположна на тази, която аз си наумих.  въпреки всичко аз победих .. повлякох го в желаната от мен посока и... едно такси препречи пътя, за да изчака едни старци да се качат. при което трябваше да ги изчакме и загубих "спестенето"време -  чак очите ми се насълзиха от "съвпаданието"

втори случай -  излизаме и детето категорично отказва да си облече якето, при което аз ставам много настоятелна и то се разрева...  аз се усетих, че за едно яке не си струва сълзите му.. излизаме навън... а времето топлоооо, чак аз свалих моето

Аз вярвам, че сина ми е специално дете и се опитвам винаги да се вслушвам в това, което иска да ми каже. Винаги се  вслушвам и се замислям, когато нещо иска да ми покаже или каже.

Ето пример: По време на земетресението влизахме в парка и го пуснахме да ходи сам... а той не искаше... седеше на едно място и протягаше ръчички към мен... аз не знаех какво става... а той не мърдаше и викаше мамоооо... Накрая го гушнах и се носехме през цялата разходка, когато се прибрахме разбрахме, че е имало земетресение...

Всички деца са специални



Прекрасна тема следя я от самото начало

Благодаря 

Лилиан, при едно земетресение на мен ми прилоша много
не съм го усетила, но толкова ми призля, че се наложи да седна на тротоара

някой има ли идея какво точно се случва и защо се появяват такива ефекти?
не е страх, мен не ме е страх от земетресения.
при последното майка също се оплака, че й е много лошо...

съжалявам за оффа...

Хората по цял свят забелязват, че поведението на все повече деца е подчертано по-различно, a приспособимостта им към общоприетите норми е далеч по-ниска от тази на предходните поколения. Ето защо ги кръстиха “новите деца”. Част от тях са децата-индиго.

Някои по-общи личностни характеристики на децата-индиго:

· Те са честни, искрени и независими. Често им липсва усет за собственото им тяло. Петте им сетива са твърде изострени и поради тях лесно се превъзбуждат и изтощават.

· Прекалено чувствителни са по отношение на всичко, което ядат. Може да ядат предимно хляб и вода или малък набор от храни цял живот.

· Пристрастеност към компютри, конструиране (лего) и/или рисуване.

· He позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми.

· Ако родителите и учителите не им позволят да действат според убежденията си, предизвикват у тях сериозна съпротива.

· Дори натискът от страна на обществото не може да ги принуди да им се подчинят.

· He е лесно да им вмениш вина, нито пък - да ги накажеш.

· Трябва да могат да живеят живота си според по-висши принципи - така, както го разбират; в противен случай се депресират, поддават се на саморазрушение и страх.

· Знаят, че съществува нещо повече от това, което виждат очите ни.

· Чувстват, че животът следва да се цени във всичките му форми.

· Те общуват без проблем с животните, растенията, с другите деца и природата като цяло.

· He придават прекалено голямо значение на предметите, а ценят “духа” в тях.

· Трудно изразяват идеите си с думи. В повечето случаи чувстват езика като ограничение.

· Те не гледат на играта, възпитанието, отношенията, работата като на отделни неща. За тях всички тези аспекти на живота се допълват взаимно и представляват цялостно преживяване.

· Те са изключително чувствителни и се разплакват от няма нищо.

· Нуждаят се от съвсем малко сън, колкото да се възстановят физически.

· Склонни са към уединение, защото рядко се чувстват разбрани от другите деца и приети от средата си.

· Много добре усещат кое е правилно и кое не е и не се нуждаят от дисциплиниране. Това, от което истински се нуждаят, са ясно очертани отношения.

· Те са много любознателни и не желаят, нито пък са в състояние да се задоволят с дежурни отговори само защото са давани открай време. Отговорите трябва да им създават усещането за истинност.

· Идентифицирането с обичайните, разглеждани в училище теми им коства голямо усилие. В повечето случаи те не виждат връзка между тези теми и духовния живот, който за тях е единственото мерило за нещата.

· Обикновено много добре се справят с математика, музика, спорт и рисуване. Често проблеми с говора и четенето.

· Често левичарство изцяло или само за око, ухо или крак, АБ кръвна група.

· Притежават изострено чувство за справедливост.

· Светлата или тъмната страна на личността?

Бъдат ли ръководени неправилно децата индиго, ще развият и проявят по-скоро своите тъмни страни. Тъй като пътят е открит и в двете посоки, задачата на родителите, учителите и на целия свят е да проявят бдителност и да си дадат сметка коя от тях избират. Нашите деца ще определят облика на света подир двадесет години. Но за да опознаят този, който ги заобикаля сега, за да опознаят себе си емоционално и духовно, както и за да могат да действат според своите убеждения, децата-индиго се нуждаят от повече пространство и от повече свобода. Наличието на ясни, стабилни отношения и на безусловна любов им осигуряват онази опора, така необходима за разгръщането и проявяването на светлата страна на една личност.

Детето-индиго прекрасно знае кога го лъжат. В резултат на това се отдръпва и повече не проявява абсолютно НИКАКВО доверие.

He e проста работа да убедиш едно индиго, че не може да получава всичко, което си поиска. To е цар или царица и така се и усеща. Много от заобикалящите го авторитети долавят тази - в техните очи неуместна - гордост и го смятат за упорито, твърдоглаво и трудно. Ако обаче към него се подхожда с разбиране и емпатия, то ще си изгради нормално самочувствие и ще се интегрира в средата си.


Адаптирано по Каролин Хеенкамп от Любов Кюлюмова.

asyalein -  При нас нямаше странични ефекти, нищо не усетихме... и малкият не показа да му е лошо ... просто не искаше да ходи по земята... При първото в София от преди няколко месеца пищеше в леглото около час... Вече се бяхме видяли в чудо ... и после изведнъж разтресе... сега когато се разплаче така, всеки път имам чувството, че ще се случи нещо... Но този път не плака... само не искаше да ходи...


Desss ТАКА Е! Всички деца са много специални 

asyalein , да ти отговоря за земетресенията. Енергията на Земята е много силна и както изгражда/дава живот така и смърт. Като е известно между хората практикуващи работа с енрегия тя е живот и смърт. Енергията на Земята е свързана с първа чакра или центъра отговарящ за жизнеутвърждаването. В момента в който Земята не се чувства добре тя престава да подава нужната енрегия на нас хората и ние се чувстваме зле. Дано да ме разбра  

Хюманис, благодаря за това за индиго-децата. Повечето тях сега са около 10 гидишни, а тези които ние държим в ръцети си сега са кристалните деца. Малко знам за тях и нищо не мога да пусна като текст  

Ася, и аз съм така, вие ми се свят и ми става лошо (но пък си има проблеми с вестибуларния апарат открай време), а после научавм, че са регистрирали земетресение със сила 2 и нещо, което наистина само кучетата сигурно са го усетили  

Преди време, точно като се роди детето, си бях поръчала една книжка - езикът на знаците за бебета, стори ми се супер да обуваме с детето така докато започне да говори. Сега обаче се замислям има ли смисъл да му втълпявам някаква система, при положение, че той има своя начин на изразяване и това е част от общуването помежду ни. Ако има нещо, което бих искала да рязвия, това е телепатията, а не сръчността на пръстите в показването на знаци...

Мег, има една книжка 'Кристалните Деца' на Дорийн Върчу.  Аз си я взех на хартия преди няма и 2 седмици Сигурно я има някъде за смъкване 

humanis, разбрах те

преди не ми е ставало зле, явно се развивам

преди бях чела малко за децата индиго, но не ми стана интересно.
аз съм била трудно дете по думите на майка ми...
кротка бях, но никой не е излезнал на глава с мен...особено за неща, които не исках да правя...

asyalein   
 
 
радвам се че си ме разбрала. Ох и на мен ми стана кофти при едно от последните при това бях в кола и реших, че съм прекалила с сутрешните кафета 

 

 
 

Порових се малко и ето какво хубаво сравнение и обяснение намерих за индиговите и кристалните деца:
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1927