Когато се случи Вторият да е от друг град...

Отговорите на най големите ни главоблъсканици , които изглеждат нерешими , откъдето и да ги погледнеш , понякога идват само с времето . Явно , че не сте готови и двамата за стъпка . При друг вариант , това къде ще живеете щеше да ви е на последно място. И определено , в случая ти имаш повече , какво да губиш и най важното да не травмираш детето .

 Я! Как сте поизтупали от прахта точно темата която ме интересува.
 И на нас ни предстои нещо подобно (обсъждаме го отдавна). Хубавото е, че и двамата сме от София, лошото, че сме много далеч. Всъщност не ме притеснява моето преместване, аз съм лесна - трудно не трудно, ще се справя. Притеснява ме, че ще се наложи да сменя изцяло средата с която е свикнал Георги. Няма как да остане в същата градина, ще се раздели и с баба си, дядо си, леля си и вуйчовците си, с които е живял до сега. Детето ми е чувствително и доста емоционално (за да не кажа проблемно, ще кажа темпераментно), страх ме е да не го травмирам твърде много. Днес се разплака на влизане в градината, че няма да е с другарчетата си понеже учителката отсъства и са разпределени по др. групи - а аз се готвя да го лиша от всичко познато! В същото време друг вариант да се съберем да живеем с приятелят ми няма, аз не мога да му предложа жилище, плануваме и бебе да имаме, живот и здраве. Ами объркана съм много, не знам как да постъпя, как да наглася всичко така, че детето ми да не страда прекалено, да не се травмира и не намирам изход. Изобщо няма да споменавам за страховете си относно това кое, как ще стане когато евентуално забременея и тогава как ще се чувства синът ми, като се има предвид, че баща му е тотално незаинтересован.
 Пууууу 100 милиона тона страхове се въдят в мен!
 Ще помоля миналите по този път да споделят опит!
 

Не съм, не се притеснявай толкова много, щом има добронамереност, всичко се нарежда  Не съм минала точно по тоя път, ние се събрахме да живеем у дома, но тонове страхове имах и аз. Лека-полека всичко се нарежда, децата свикват с всичко, ако има любов и разбирателство 

Аз не мога да дам никакъв акъл на никого, защото из се оплетох в една каша и не знам какъв ще е изхода. Имам приятел от около година, който обожава дъщеря ми, тя него също, неговите родители ни приемат и двете, но има неща в него самия, които ме дразнят ужасно /започнахме много да се караме, заради тези неща/,тези неща не са битови, а черти в характера, и не знам какво да правя. Да бъда егоистка и да търся "другия" или да осигуря на детето си човек, който иска да я гледа и възпитава, който я обича и е готов да поеме отговорности за нея, за нас, с две думи да и осигуря баща! Ужасно съм объркана, моля ако можете дайте ми съвет!

Миличка,
не помня кой точно, но в друга тема беше казал "..не търси баща за детето си, а партньор за себе си". Детето ти си има баща, какъвто и да е той - добър или лош.
Този човек, когото търсиш ти е необходим много повече на теб, отколкото на детето. Не се опитвай, за да избягаш от самотата на всяка цена, да си заравяш главата в пясъка, оправдавайки се с "доброто на детето". Претегли добре плюсовете и минусите, не бързай.
Това, че пишеш в тази тема- значи, че той е от друг град - едва ли за една година сте се опознали много добре, а щом и съмнения за характера му имаш... незнам... Успех 

Е, ако се карате, не може да се каже, че ще й осигуриш кой знае какъв баща.
Аз май не бих направила компромис, знам ли. Важно е и за какво се карате де, има неща, които могат да се преодолеят и такива, каквито не могат, знам ли.

Не съм..страх не страх..и това ще мине..
сори за клишето..

Опитай се да му обясниш, че така или иначе скоро тръгва на училище  - и там средата отново ще е различна..но пък с много нови другарчета и тн..
Ще буйства, ще плаче..и ще свикне..

Звуча жестока, но точно през това минах в последната година и половина..
При нас беше още по-зле: предстоящ първокласник, раздяла септември с баща му, светкавично преместване в друг град..нова среда, училище и тн.. И тъкмо свикна и тази година пак му смених училището - е, много ми беше сърдито детето..Ама не спрях да му говоря, обяснявам и да търпя изцепките му..червих се пред учители и психолози..но устисках..
Сега пак е усмихнато и обичливо дете - пак има приятели и знае, че е за последно..
Свиква и признава, че му харесва..

Така е, но съм свидетел на доста връзки, когато "втория" не иска и не приема детето, а тогава какво се прави. На мен ще ми е добре с него, ще се чувствам желана и обичана, разбрана, няма да се караме.... ами детето ми!?! 
Ами караме се основно за неговото не - показване на чувства / а съм сигурна, че ги има / и за привързаността му към родителите и сестра му, според мен са малко прекалени.

Мерси момичета за съветите, просто ми е темпераментно детето и едва му свикнаха в градината, страх ме е да не му навредя, предполагам е нормално.

Дива, всеки изразява чувствата си по различен начин - едни по-бурно и показно, други по-тихо и скрито. Понякога това е въпрос на възпитание, друг път на предрасъдъци, трети на характер. Ако при твоя човек е въпрос на характер - няма да се промени и ако искаш да си с него ще трябва да се научиш да четеш м/у редовете за малките знаци, с които ти показва чувствата си, няма как.
 Относно семейството му нищо не мога да кажа, просто защото не знам ситуацията.

Ех, ама, че сме сложни и ние! А ми се ще всичко да е просто и аз да съм проста ... 

Внимавай много  ,мьжете могат да са толкова непредвидими понякога .....Мога да ти кажа моят опит какьв е ...
Когато уж много ме оби4аШе ,оби4аШе детето ми,и аз най_сетне се реШих да предприема голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяямата за мен стьпка да сменя даже дьржавата,той се дрьпна назад ..Явно се уплаШи...... Ми да.....жена ,дете......сложна работа

При мен мина леко този момент. Може би ,защото  децата са ми големи и две ,а той няма деца и прие да дойде при нас ! И той не искаше да идва в София ,а сега му харесва.

Може и да бъркам, но за себе си реших - ще се преместим.
В края на краищата Кюстендил не е толкова далече. Ще оставя детето да учи в София, аз ще продължа да работя тук. Там ще се прибираме май само за едното преспиване. А след като завършат магистралата, времето за пътуване ще е колкото от единия до другия край на София в час пик.
Моля са да съм взела правилното решение...
Стискайте палци и вие

Когато се разделихме с БНД аз и детето се преместихме в дома на родителите ми. Не го откъснах съвсем от средата му защото създателя му го взимаше често, а и баба му и дядо му го гледаха много и той обичаше да е при тях. Но ................ преместването не му се отрази така както очаквах аз. Голяма част от истериите бяха в следствие на манипулациите на БНД, но като цяло положението беше доста сложно. Като тръгна на училище след няколко месеца ( първи клас ) нещата се нормализираха. Няма да се впускам в подробности и да разказвам за двама възрастни стремящи се да изпълняват всеки каприз, за една луднала майка и едно изнервено и объркано дете чиято всяка втора дума е ......... ще се махна от вас ...... не искам да живея тук ........ и т.н. Преди няколко месеца се преместихме в друга държава. Живота му се промени коренно. Той дойде и влезе в училището без да знае една дума. С мъжът ми очаквахме големи проблеми, още повече че като ни изпращаха наще му казаха че като не му хареса не е длъжен да седи. Гледали са се толкова време, ще се гледат и за напред. Отново очакванията ми не се оправдаха. Толкова му хареса и толкова добре се адаптира, че на моменти се чудя това моето дете ли е ( особено като гледам сутрин с какво оромно желание отива на училище ). Децата са много адаптивни и лесно приемат промените особено ако ние родителите разговаряме с тях като с равни. Не казвам че няма да има проблеми, но ако една майка е убедена че промяната е за добро колебанията са излишни.