Съгласна съм с абсурдността - въпрос на възприятие - аз обикновено вия от смях докато го чета. По същия начин ми действа а четенето на Уди Алън. Филмите му не понасям, но виж да чета...
- Публикувана: 15 май 2009, 18:16 ч.
- Последно мнение: 20 май 2009, 20:20 ч.
Препоръчайте ми хумористична книга
Случаите на семейство Спелман/ дебютна книга на Лиза Лутц. Това е цяла поредица за сем. Спелман, но у нас за сега е излязла само първата. Миналата година я четох на плажа, надявам се тази ваканция да чета втората й книга. Напомня ми за "Бърни кълвача" а на Том Робинс
Ето кратък откъс:
http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=1103
Иначе моите фаворите вече са споменати: Удхаус, Дж. Джеръм, Илф и Петров, Саки.
Ето кратък откъс:
http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=1103
Иначе моите фаворите вече са споменати: Удхаус, Дж. Джеръм, Илф и Петров, Саки.
Темата май беше за да препоръчаме книга, а не да повтаряме до безкрайност едни и същи книги като любими наши. 
Ми таковата де, чак ме досрамя, че не си споменах любимите, а само допълних....минах се начи..
Да!! Първо гледах филма, после книгата.. Филмът ме разби , 3 дни го изживявах. . Що тъга беше... какъв ти смях, божеййй!
Ирония и хумор има, но няма смях. Трябва да си близко до нещата за да ти настръхне косата.. Чувството за безкрайна тъга и абсолютна безпомощност е непреодолимо. Повече няма да го гледам. Никога. Но го помня наизуст.
Книгата също ми хареса, но след филма малко ми се разми.. Определено е по- лека от филма. Затова се усеща и хумора.
Ми таковата де, чак ме досрамя, че не си споменах любимите, а само допълних....минах се начи..
Гледала съм филма"Полет над кукувиче гнездо",на Милош Форман е. Това е един от на-добрите филми за всички времена,според мен. С Джак Никълсън в главната роля.
Ирония и хумор има, но няма смях. Трябва да си близко до нещата за да ти настръхне косата.. Чувството за безкрайна тъга и абсолютна безпомощност е непреодолимо. Повече няма да го гледам. Никога. Но го помня наизуст.
Книгата също ми хареса, но след филма малко ми се разми.. Определено е по- лека от филма. Затова се усеща и хумора.
Найка,точно така е,и аз така го усетих. Но бих го гледала пак,и пак. Любим филм,голямо нещо! Четох интересни неща в едно списание,ако го намеря,ще попрепиша тук. И наистина това е един от редките случаи,когато филмът е много по-силен като въздействие от романа. Извинявам се на авторката,ако размивам малко темата със следния цитат:
"През 1959 година студентът в Станфорд Кен Киси отива в намиращата се близо до университета психиатрична клиника,за да участва в любопитен експеримент-влиянието на вещества като LSD,кокаин,псилоцибин,мескалин,върху човешкия мозък.Проектът е замислен и реализиран от ЦРУ и носи кодовото име МК-ULTRA. Има за цел да провери дали тези субстанции могат да направят хората по-разговорливи при разпитите. След като поема поредната халюциногенна доза,Кен Киси получава странно видение-пред него буквално от нищото се появява огромен индианец,който дори си има име-Вожда Бромдън. От тази халюцинация тръгва идеята за един от най-известните американски романи-"Полет над кукувиче гнездо".Роман,в който животът в една лудница е просто алегория на живота в Америка....."
Статията продължава,много е интересна. Казва се още,че самият Кен Киси не е харесал филма на Милош Форман.
"През 1959 година студентът в Станфорд Кен Киси отива в намиращата се близо до университета психиатрична клиника,за да участва в любопитен експеримент-влиянието на вещества като LSD,кокаин,псилоцибин,мескалин,върху човешкия мозък.Проектът е замислен и реализиран от ЦРУ и носи кодовото име МК-ULTRA. Има за цел да провери дали тези субстанции могат да направят хората по-разговорливи при разпитите. След като поема поредната халюциногенна доза,Кен Киси получава странно видение-пред него буквално от нищото се появява огромен индианец,който дори си има име-Вожда Бромдън. От тази халюцинация тръгва идеята за един от най-известните американски романи-"Полет над кукувиче гнездо".Роман,в който животът в една лудница е просто алегория на живота в Америка....."
Статията продължава,много е интересна. Казва се още,че самият Кен Киси не е харесал филма на Милош Форман.