Франческа Салиери, това звучи обнадеждаващо 
- Публикувана: 15 май 2009, 18:00 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2009, 22:54 ч.
Защо избрах да родя по нормален начин а не със секцио по немедицински причини?
Болезнения цикъл преподставка ли е за по-лесно раждане? Няколко пъти чувам това и се зачудих...
Пожелавам ти леко раждане.
родих нормално,защото и за майката,и за бебето,няма нищо по-хубаво от нормалното и естествено раждане без упойки и без усложнения.
има обаче и нормални раждания,които се првръщат в ад...
въпрос на много неща е.
ако всичко е наред нормалното раждане е най-добрият вариант лично за мен.на никой не натрапвам мнението си,всеки решава сам за себе си.
има обаче и нормални раждания,които се првръщат в ад...
въпрос на много неща е.
ако всичко е наред нормалното раждане е най-добрият вариант лично за мен.на никой не натрапвам мнението си,всеки решава сам за себе си.
При мен също не е имало връзка между цикъл и раждане.
Обикновено имам толкова лек цикъл, че чак забравям за него.
Всичките ми раждания са били бързи и леки, като дори имам личен рекорд - 45мин от първа контракция до бебе върху корема ми, без стимулиране със системи
Освен до физика, според мен нещата опират и до положително мислене, другите майки да споделят дали и при тях е било така.
Обикновено имам толкова лек цикъл, че чак забравям за него.
Всичките ми раждания са били бързи и леки, като дори имам личен рекорд - 45мин от първа контракция до бебе върху корема ми, без стимулиране със системи
Освен до физика, според мен нещата опират и до положително мислене, другите майки да споделят дали и при тях е било така.
При мен също не е имало връзка между цикъл и раждане.
Обикновено имам толкова лек цикъл, че чак забравям за него.
Всичките ми раждания са били бързи и леки, като дори имам личен рекорд - 45мин от първа контракция до бебе върху корема ми, без стимулиране със системи
Обикновено имам толкова лек цикъл, че чак забравям за него.
Всичките ми раждания са били бързи и леки, като дори имам личен рекорд - 45мин от първа контракция до бебе върху корема ми, без стимулиране със системи
Шегувам се ... и аз не мисля , че раждането се обуславя от вида цикъл било той тежък или лек!
Хайде, не преиначавайте думите ми
Не съм казала, че вида на цикъла има нещо общо с раждането. Говорех за моя нисък праг на чувствителност към болка. На цветната снимка се защипва шийката на матката, процедурата е едва минута-две, но ако беше продължила повече, със сигурност щях да припадна, защото буквално е подлудващо. Ама ако е трябвало не три, триста щях да изтърпя.
Едното не е предпоставка за другото, но след като заради един цикъл мога да рева на глас с часове и да не мога да си намеря място, много вероятно и контракциите да ми се сторят ужасни.
Не съм казала, че вида на цикъла има нещо общо с раждането. Говорех за моя нисък праг на чувствителност към болка. На цветната снимка се защипва шийката на матката, процедурата е едва минута-две, но ако беше продължила повече, със сигурност щях да припадна, защото буквално е подлудващо. Ама ако е трябвало не три, триста щях да изтърпя.
Едното не е предпоставка за другото, но след като заради един цикъл мога да рева на глас с часове и да не мога да си намеря място, много вероятно и контракциите да ми се сторят ужасни.
Хайде, не преиначавайте думите ми
Не съм имала предвид теб.
Попитаха - отговорих за себе си, че няма връзка.
определено положителната нагласа е много важна!просто трябва да тръгваш към родилния дом с дълбоката увереност,че всичко ще бъде наред!
Вторият път отидох съвсем спокойна и вече знаех какво ме чака и нямах търпение да си гушна бебчето.Дали от това,но и много бързо родих.Доки даже ме похвали,че кафето му не сварило да изстине и като родих седна да си го доизпие.
Родих нормално, защото:
- мисля, че това е най-доброто за детето ми
- не исках да пропусната появата и на белия свят
- исках да участвам активно и да се справя. Не казвам, че секциото е по-лесно, но имам доста познати, които след втория напън са казвали: "Не мога повече - РЕЖЕТЕ!!!" Така, че начина на раждане си е избор. В повечето случаи
- исках само да реши кога е готово за появата си и да определи съдбата си / вярвам в кармата/
- разбира се и страха от ножа
И наистина положителната нагласа е най-важната. На последните контракции само си повтарях: Не ме боли! Не ме боли! и мислех за хубави неща - бебчето
самото раждане мина леко и бързо. След 5-6-я напън държах бебка в ръцете си. Без каквито и да е упойки и без ни един шев след финала
Надявам се да не ми се налага секцио
- мисля, че това е най-доброто за детето ми
- не исках да пропусната появата и на белия свят
- исках да участвам активно и да се справя. Не казвам, че секциото е по-лесно, но имам доста познати, които след втория напън са казвали: "Не мога повече - РЕЖЕТЕ!!!" Така, че начина на раждане си е избор. В повечето случаи
- исках само да реши кога е готово за появата си и да определи съдбата си / вярвам в кармата/
- разбира се и страха от ножа
И наистина положителната нагласа е най-важната. На последните контракции само си повтарях: Не ме боли! Не ме боли! и мислех за хубави неща - бебчето
самото раждане мина леко и бързо. След 5-6-я напън държах бебка в ръцете си. Без каквито и да е упойки и без ни един шев след финала Надявам се да не ми се налага секцио
Много държах да родя нормално, защото имам проблеми със зарастване на рани и всякакви срязвания. И въпреки 2,5-те диоптъра късогледство нямах проблеми, така беше казал и офталмолога. Другото е, че изобщо не обичам операции и само в краен случай прибягвам до тях, имам си някъкъв страх. От болката не ме беше страх, учудващо за мен, не ми беше най-приятното нещо като усещане, но точно след няколко мига исках само да си гушна бебка.
Избрах да родя нормално, защото си мислех, че не може да е толкова страшно. Каква заблуда Преносих го, нямах родова дейност, предизвикаха раждането, беше много болезнено поне за мен, но.....мина и се забрави. По-важното е, че докато аз се тресях от страх, защото не знаех какво ще ми предстои, момичето до мен се тресеше от страх, защото имаше насрочено секцио (за втори път ) и знаеше какво я очаква. Така, че раждането си е раждане - нормално или секцио - все си има болки, има и възтановителен период.
Преносих го, нямах родова дейност, предизвикаха раждането, беше много болезнено поне за мен, но.....мина и се забрави. По-важното е, че докато аз се тресях от страх, защото не знаех какво ще ми предстои, момичето до мен се тресеше от страх, защото имаше насрочено секцио (за втори път ) и знаеше какво я очаква. Така, че раждането си е раждане - нормално или секцио - все си има болки, има и възтановителен период. Препоръчани теми