Аз бях обсебена от идеята,
- че искам да кърмя детето си,
- че искам да е с мен възможно най-скоро след раждането,
- искам да стои оптимално време в утробата и да излезе, когато е готово за това. Исках да получи своя период на адаптация,
- исках да видя какво точно се случва с теб чисто емоционално, когато детето ти се появи на бял свят.
- отказвам упойки винаги, когато лекарите се съгласят да не ми сложат
От дете все ми набиват в главата, че трябва да родя секцио. Винаги се чуваха какви ли не ужасии за нормалното раждане, които с времето ми насадиха страх. За мен си е личен успех, че успях да преодолея тези страхове (предполагам момичетата по-горе това са имали в предвид под геройство) и родих бързо, лесно, хем без болка хем без упойка . Както е казала Хедра болезнене менструация, а аз добавям и бъбречна криза къде къде повече болят. ) Единствените непроятни неща бяха стандартните процедури и ръчкане от страна на медицинския персонал.