Здравейте! Обръщам се към вас с едно въпросче,което сериозно ме вълнува. Да дадете съвет... Случаят е следният:
В момента съм на 23 години,живея с родителите си ( и приятелят ми често е в нас) ,но апартаментът е достатъчно голям и позволява на всеки да си има своята самостоятелност. 7 години живеех само с баща си,поради факта,че майка работеше в чужбина - в Гърция. Нямаше как,трябваше да завърша училище,иначе нямаше как да се издържаме. След като завърших,около година, майка се прибра в България и си заживяхме заедно както преди. Минахме през един дъдлъг период на повторно напасване и нагласяване един с друг и вече всичко е ОК. Но откак се е върнала (вече може би над 3 години,не знам и аз точно),тя не спира да прави едно и също нещо - да домакинства по цял ден!!!!! Преуморява се невероятно много,преизнервя се и после хем тя е кисела,хем на нас си го изкарва. Искам веднага да кажа,че не е ситуация от типа аз и баша ми да си лежим,а тя да прави всичко! Напротив! Ние достатъчно добре се бяхме научили 7 години да се грижим един за друг и да си живеем добре,в нас винаги е било невероятно чисто,перяхме си,готвехме си,чистехме и .т.н,въобще много добре си разпределяхме задълженията. Когато майка се върна,почна всичко да строява в строг ред.. Какво да правим,нали е мама,примирихме се
Вече сериозно обаче се съмнявам,че тя има някаква мания. За чистота! Постоянно се чуди какво да изпере,измие,изчисти,подреди и т.н. Цял ден прекарва с домакинстване,вечер ляга ПРЕТРЕПАНА и реве,колко се е уморила. Ние й обясняваме : "Добре бе жена,защо ти беше сега да правиш това и това..." Но не.. Тя само върви из къщи и къде що види нещо неоправено-аййде.. Аз си хвърлям всеки ден дрехите,бельото и чорапите в коша за пране. Тя върви след мене,взима ги,накисва ги и всичко на ръка!!! Обясняваме й с баща ми,че ЧОРАПИ,боксерки и прашки могат да се перат в пералня,тя .. не и не.. Обясняваме и за блузките,че и те се перат в пералня.. Тя пак не.. Вярно,за някой неща наистина е права,защото когато се смесят много цветни дрехи някой цветове боядисват други,но това е рядко! Как да й помогна например с прането,като аз си събирам моите неща да си пусна пералнята и да простирам,а тя всеки ден ми изпира по нещо. После казва.. "Е...какво сега за 1 блузка и едни чорапи пералня ли ще пускаш? " ,при което аз й отговарям "Ами ако изчакаш и не ми ги изпереш и тях,след 4-5 дена вече ще имам дрехи за пералня..." Но уви.. Няма да тръгна аз да пера на ръка, за да я замествам,звучи ми много глупаво,при факта,че хората са изобретили ПЕРАЛНИ! Само сутиените и много финното бельо го пера на ръка...Това поне тя не пипа...
Вследствие на това тя се изморява,понеже пере себе си (а пък за нея почти изцяло на ръка се пере),мен и баща ми! Баща ми също няма никакъв проблем сам да си оправя нещата,но тя и неговите неща така грабва и пак същата история.. После вечер реве и мрънка как е уморена,ръцете й се подули от пране... МИ КОЙ ТЕ КАРА БЕ ЖЕНА???!! Аз и дърпам лихена,тя ми го взима й пак влиза с него в банята...
Така..сега пазаруването!!! Обяснявам й -айде да идем с колата до Билла,ще те закарам да си напазаруваме,недейте да ходите с баща ми всеки ден до пазара и до Билла пеша да мъкнете тези тежки торби (а тя тежко не трябва да вдига!!!) Отговор "Айде бе сега, това на нас ни е разходката всеки ден като идем на пазара,да напазаруваме,иначе какво ,в нас ли да стоя.. " После обаче като се прибере и пребита от мъкнене "оле...как тежи.. " "Ами тежи,аз нали ти казах да идем с колата..." ,а тя мълчи.. Много рядко успявам да я накарам ,когато трябва да се купи минерална вода по 10 литра бидони,та тогава няма как да ги мъкне сама,та я взимам с мене до магазина и й казвам да си напълни количката ,че да не мъкне.. Това се случва обаче веднъж на 10 дена някъде,през другото време у нас всеки ден се пазарува... Нека си правят разходката,ама защо трябва с торбите? Баща ми твърди,че вече е стар да шофира (70 год.) и предпочита да иде и той пеша до пазара.. Просто не знам,на мене ми тежат тези пазарски чанти,те как ги мъкнат...Аз винаги пазарувам с колата,може би сме по-модерни младите,знам ли....
Така.. чистенето...!!! Там сме се разбрали с майка ми-аз да чистя трите спални и хола,а тя-кухнята.. Божееееееее.. ставам аз сутрин и отивам на работа и вечер като се прибера и казвам,че ще пускам прахосмукачка,а тя: "а,ама аз вече почистих цялата къща! " ВИкам й: "Добре,защо го направи,ще се преумориш пак...? " ,а тя: "Е,аз като почнах кухнята и не се уморих и реших и хола да мина,после викам..еее,айде сега и твоята стая и на баща ти.. сега за 1-2 стаи не ми беше проблем.." Само,че не е така! Не й е проблем като почне,после като спре.. "О,не мога,как ме боли сърцето,уморих се..."
Тя винаги иска всичко да става сега,веднага,на момента.. Примерно ми казва : "Хайде сега измий прозорците" ,аз : "добре,ама утре ,събота,като ми е почивен ден..." и Тя "ее..мене ме дразят така мръсни,тогава аз ще си ги измия" и скача,хваща си стълбата и айде..на прозореца.. Опитвам се да й обясня,че съм уморена днес,утре е събота и ще ги оправя.. но... уви... Кой да слуша..
Така стоят нещата с готвенето и миенете на чинии. Понеже от едно време с баща ми си бяхме разделили работата,така ,че той да готви и да мие чинии.. О.. ми тя не му дава! Той си е нейният мъж,да си го гледала...
Всеки ден готви. После като се нахраним ,става да мие чиниите.. Става баща ми и казва "Айде,аз ще ги измия" ,а тя : "е,лежи си сега,за 2 чинии аз ще ги оправя.." Така е и с готвенето.
Цялата работа е ,че ние се опитваме да й помагаме,но тя не ни дава! Само ако е много уморена. Притеснявам се,защото преди 1 година се наложи да й оперират сърцето от такова пренатоварване. И СЕГА НЕ БИВА ДА РАБОТИ,НО НЕ МОГА ДА Я СПРА! Тогава няколко месеца беше на легло,та имаше малко мир,не шеташе. После в момента ,в който стана на крака,пак почна.. Не знам какво да правя,не мога да стоя постоянно вкъщи и да чистя вместо нея,вечер като се прибирам,тя вече е свършила и моите неща БЕЗ да я карам. А като знае ,че събота и неделя ще ходим с мъжа ми на Балкан (понякога) и като се вънра,все я заварвам да е изпрала я някой килим,я някоя пътека,я пердетата... Защото знае,че ако аз съм вкъщи няма да й позволя да пере килима (има си хора,които го правят!). Въобще...
Обяснявам си го с това,че още от малка е научена на труд,баща й е починал рано и тя помагала на майка си по цял ден от дете,шетала,докато баба ми ходела на работа. После мене сама ме е гледала,без баби и дядовци,а тати не е помагал много,ходел е на работа,то аз го научих тези 7 години да домакинства покрай мене,че си бяхме разделили задълженията,иначе преди майка да замине ,тя е въртяла къщата. После майка 7 години е била икономка в една къща в Гърция,и там пак по цял ден домакинстване и ... може би няма никакъв шанс да се спре за малко. Хора..реве ми се.. тя се спира ,само когато вече е адски уморена и не може да си стои на краката.Изнервя се и почва да ни крещи... Сърцето започва да й прескача.. страх ме е... Ходиме си по лекари,те й обясняват да се пази,ама кой слуша...
Ако знаете понякога каква комична картина е... От понеделник до петък,когато аз съм на работа,от 2 до 4 баща ми гледа да я накара да легне да почине. Събота и неделя и аз се включвам в това начинание... Боже.. аз я дърпам към стаята й,татко й оправя леглото,казваме й да легне,завиваме я,носим й книжка,белкем реши да полегне.. Седим и я молим "Хайде легни почини си,не ставай..." Седи 5 минути,излезнем ние от стаята и ...ето появаява се.. "оо..немога аз така да лежа..." Пак я накараме да легне.. ,лежии почва ДА ОГЛЕЖДА ТАВАНА ЗА ПАЯЖЕНИ! ЕХА.. И ВСЕ ЗАБЕЛЯЗВА НЯКЪДЕ,ТА СТАВА ДА Я МАХА!!! Може да ви звучи нереално,но НАИСТИНА Е ТАКА. АКО НЯКОЙ Е ИМАЛ ТАКАВА МАЙКА,ЗНАМ ЧЕ ЩЕ МЕ РАЗБЕРЕ!!!
Какво да направя,как да направя така,че да си почива повече и да не се преуморява? Тя ми казва : "аз като се събудя,вече си имам план за деня какво трябва да направя.. и си знам задачите..." И постоянно си измисля нещо с оправданието "ама то домакинскаат работа край няма" . Като й казвам,че може да почака домакинството и няма да й избяга,тя казва,че не може да стои и да не прави нищо...
Знам,това я съхранява млада,наистина е много жизнена за годините си (65 год.),но след тази операция трябва да се пази,а тя не го прави. Преди даже и мебели местеше,ама вече няма как да го прави,та поне това вече не прави.. Но,това ли е начинът- да няма сили,че да не го прави,вместо сама да се пази...
Не ме разбирайте погрешно,темата не е пързалка,просто както тя казва "явно на мене някой ми навива вечер пружинките и сутрин като стана,трябва да правя нещо..." Обяснявам й да спи до по-късно,че да се наспи (до 10-11,тя става в
,но тя :" О,абе аз не мога да спя като тебе ,събуждам се и това е!" ... Само вечер ляга пред телевизора да си почине на диванчето и там заспива от умора... Искам да предпазя майка си,да я виждам по-често усмихната и свежа,обяснявам й го ,тя "да,добре ,няма да се преработвам. " и на следващият ден пак е същото.. Какво да правя? 
Единствено само събота и неделя,когато с мъжо сме си в къщи (ако не сме на почивка някъде) ,няма шанс да чисти,понеже ние двамата оправяме нещата. И тогава пак успява да си намери работа!!!
В момента съм на 23 години,живея с родителите си ( и приятелят ми често е в нас) ,но апартаментът е достатъчно голям и позволява на всеки да си има своята самостоятелност. 7 години живеех само с баща си,поради факта,че майка работеше в чужбина - в Гърция. Нямаше как,трябваше да завърша училище,иначе нямаше как да се издържаме. След като завърших,около година, майка се прибра в България и си заживяхме заедно както преди. Минахме през един дъдлъг период на повторно напасване и нагласяване един с друг и вече всичко е ОК. Но откак се е върнала (вече може би над 3 години,не знам и аз точно),тя не спира да прави едно и също нещо - да домакинства по цял ден!!!!! Преуморява се невероятно много,преизнервя се и после хем тя е кисела,хем на нас си го изкарва. Искам веднага да кажа,че не е ситуация от типа аз и баша ми да си лежим,а тя да прави всичко! Напротив! Ние достатъчно добре се бяхме научили 7 години да се грижим един за друг и да си живеем добре,в нас винаги е било невероятно чисто,перяхме си,готвехме си,чистехме и .т.н,въобще много добре си разпределяхме задълженията. Когато майка се върна,почна всичко да строява в строг ред.. Какво да правим,нали е мама,примирихме се
Вече сериозно обаче се съмнявам,че тя има някаква мания. За чистота! Постоянно се чуди какво да изпере,измие,изчисти,подреди и т.н. Цял ден прекарва с домакинстване,вечер ляга ПРЕТРЕПАНА и реве,колко се е уморила. Ние й обясняваме : "Добре бе жена,защо ти беше сега да правиш това и това..." Но не.. Тя само върви из къщи и къде що види нещо неоправено-аййде.. Аз си хвърлям всеки ден дрехите,бельото и чорапите в коша за пране. Тя върви след мене,взима ги,накисва ги и всичко на ръка!!! Обясняваме й с баща ми,че ЧОРАПИ,боксерки и прашки могат да се перат в пералня,тя .. не и не.. Обясняваме и за блузките,че и те се перат в пералня.. Тя пак не.. Вярно,за някой неща наистина е права,защото когато се смесят много цветни дрехи някой цветове боядисват други,но това е рядко! Как да й помогна например с прането,като аз си събирам моите неща да си пусна пералнята и да простирам,а тя всеки ден ми изпира по нещо. После казва.. "Е...какво сега за 1 блузка и едни чорапи пералня ли ще пускаш? " ,при което аз й отговарям "Ами ако изчакаш и не ми ги изпереш и тях,след 4-5 дена вече ще имам дрехи за пералня..." Но уви.. Няма да тръгна аз да пера на ръка, за да я замествам,звучи ми много глупаво,при факта,че хората са изобретили ПЕРАЛНИ! Само сутиените и много финното бельо го пера на ръка...Това поне тя не пипа...
Вследствие на това тя се изморява,понеже пере себе си (а пък за нея почти изцяло на ръка се пере),мен и баща ми! Баща ми също няма никакъв проблем сам да си оправя нещата,но тя и неговите неща така грабва и пак същата история.. После вечер реве и мрънка как е уморена,ръцете й се подули от пране... МИ КОЙ ТЕ КАРА БЕ ЖЕНА???!! Аз и дърпам лихена,тя ми го взима й пак влиза с него в банята...
Така..сега пазаруването!!! Обяснявам й -айде да идем с колата до Билла,ще те закарам да си напазаруваме,недейте да ходите с баща ми всеки ден до пазара и до Билла пеша да мъкнете тези тежки торби (а тя тежко не трябва да вдига!!!) Отговор "Айде бе сега, това на нас ни е разходката всеки ден като идем на пазара,да напазаруваме,иначе какво ,в нас ли да стоя.. " После обаче като се прибере и пребита от мъкнене "оле...как тежи.. " "Ами тежи,аз нали ти казах да идем с колата..." ,а тя мълчи.. Много рядко успявам да я накарам ,когато трябва да се купи минерална вода по 10 литра бидони,та тогава няма как да ги мъкне сама,та я взимам с мене до магазина и й казвам да си напълни количката ,че да не мъкне.. Това се случва обаче веднъж на 10 дена някъде,през другото време у нас всеки ден се пазарува... Нека си правят разходката,ама защо трябва с торбите? Баща ми твърди,че вече е стар да шофира (70 год.) и предпочита да иде и той пеша до пазара.. Просто не знам,на мене ми тежат тези пазарски чанти,те как ги мъкнат...Аз винаги пазарувам с колата,може би сме по-модерни младите,знам ли....
Така.. чистенето...!!! Там сме се разбрали с майка ми-аз да чистя трите спални и хола,а тя-кухнята.. Божееееееее.. ставам аз сутрин и отивам на работа и вечер като се прибера и казвам,че ще пускам прахосмукачка,а тя: "а,ама аз вече почистих цялата къща! " ВИкам й: "Добре,защо го направи,ще се преумориш пак...? " ,а тя: "Е,аз като почнах кухнята и не се уморих и реших и хола да мина,после викам..еее,айде сега и твоята стая и на баща ти.. сега за 1-2 стаи не ми беше проблем.." Само,че не е така! Не й е проблем като почне,после като спре.. "О,не мога,как ме боли сърцето,уморих се..."
Тя винаги иска всичко да става сега,веднага,на момента.. Примерно ми казва : "Хайде сега измий прозорците" ,аз : "добре,ама утре ,събота,като ми е почивен ден..." и Тя "ее..мене ме дразят така мръсни,тогава аз ще си ги измия" и скача,хваща си стълбата и айде..на прозореца.. Опитвам се да й обясня,че съм уморена днес,утре е събота и ще ги оправя.. но... уви... Кой да слуша..
Така стоят нещата с готвенето и миенете на чинии. Понеже от едно време с баща ми си бяхме разделили работата,така ,че той да готви и да мие чинии.. О.. ми тя не му дава! Той си е нейният мъж,да си го гледала...
Всеки ден готви. После като се нахраним ,става да мие чиниите.. Става баща ми и казва "Айде,аз ще ги измия" ,а тя : "е,лежи си сега,за 2 чинии аз ще ги оправя.." Така е и с готвенето. Цялата работа е ,че ние се опитваме да й помагаме,но тя не ни дава! Само ако е много уморена. Притеснявам се,защото преди 1 година се наложи да й оперират сърцето от такова пренатоварване. И СЕГА НЕ БИВА ДА РАБОТИ,НО НЕ МОГА ДА Я СПРА! Тогава няколко месеца беше на легло,та имаше малко мир,не шеташе. После в момента ,в който стана на крака,пак почна.. Не знам какво да правя,не мога да стоя постоянно вкъщи и да чистя вместо нея,вечер като се прибирам,тя вече е свършила и моите неща БЕЗ да я карам. А като знае ,че събота и неделя ще ходим с мъжа ми на Балкан (понякога) и като се вънра,все я заварвам да е изпрала я някой килим,я някоя пътека,я пердетата... Защото знае,че ако аз съм вкъщи няма да й позволя да пере килима (има си хора,които го правят!). Въобще...
Обяснявам си го с това,че още от малка е научена на труд,баща й е починал рано и тя помагала на майка си по цял ден от дете,шетала,докато баба ми ходела на работа. После мене сама ме е гледала,без баби и дядовци,а тати не е помагал много,ходел е на работа,то аз го научих тези 7 години да домакинства покрай мене,че си бяхме разделили задълженията,иначе преди майка да замине ,тя е въртяла къщата. После майка 7 години е била икономка в една къща в Гърция,и там пак по цял ден домакинстване и ... може би няма никакъв шанс да се спре за малко. Хора..реве ми се.. тя се спира ,само когато вече е адски уморена и не може да си стои на краката.Изнервя се и почва да ни крещи... Сърцето започва да й прескача.. страх ме е... Ходиме си по лекари,те й обясняват да се пази,ама кой слуша...
Ако знаете понякога каква комична картина е... От понеделник до петък,когато аз съм на работа,от 2 до 4 баща ми гледа да я накара да легне да почине. Събота и неделя и аз се включвам в това начинание... Боже.. аз я дърпам към стаята й,татко й оправя леглото,казваме й да легне,завиваме я,носим й книжка,белкем реши да полегне.. Седим и я молим "Хайде легни почини си,не ставай..." Седи 5 минути,излезнем ние от стаята и ...ето появаява се.. "оо..немога аз така да лежа..." Пак я накараме да легне.. ,лежии почва ДА ОГЛЕЖДА ТАВАНА ЗА ПАЯЖЕНИ! ЕХА.. И ВСЕ ЗАБЕЛЯЗВА НЯКЪДЕ,ТА СТАВА ДА Я МАХА!!! Може да ви звучи нереално,но НАИСТИНА Е ТАКА. АКО НЯКОЙ Е ИМАЛ ТАКАВА МАЙКА,ЗНАМ ЧЕ ЩЕ МЕ РАЗБЕРЕ!!!
Какво да направя,как да направя така,че да си почива повече и да не се преуморява? Тя ми казва : "аз като се събудя,вече си имам план за деня какво трябва да направя.. и си знам задачите..." И постоянно си измисля нещо с оправданието "ама то домакинскаат работа край няма" . Като й казвам,че може да почака домакинството и няма да й избяга,тя казва,че не може да стои и да не прави нищо...
Знам,това я съхранява млада,наистина е много жизнена за годините си (65 год.),но след тази операция трябва да се пази,а тя не го прави. Преди даже и мебели местеше,ама вече няма как да го прави,та поне това вече не прави.. Но,това ли е начинът- да няма сили,че да не го прави,вместо сама да се пази...
Не ме разбирайте погрешно,темата не е пързалка,просто както тя казва "явно на мене някой ми навива вечер пружинките и сутрин като стана,трябва да правя нещо..." Обяснявам й да спи до по-късно,че да се наспи (до 10-11,тя става в
,но тя :" О,абе аз не мога да спя като тебе ,събуждам се и това е!" ... Само вечер ляга пред телевизора да си почине на диванчето и там заспива от умора... Искам да предпазя майка си,да я виждам по-често усмихната и свежа,обяснявам й го ,тя "да,добре ,няма да се преработвам. " и на следващият ден пак е същото.. Какво да правя? Единствено само събота и неделя,когато с мъжо сме си в къщи (ако не сме на почивка някъде) ,няма шанс да чисти,понеже ние двамата оправяме нещата. И тогава пак успява да си намери работа!!!
