Публикувана: 14 май 2009, 19:03 ч.
Последно мнение: 4 юни 2009, 09:54 ч.

Страх ли ви е от катерушките?

5 769
128
1

14 май 2009, 19:03 ч.

Мнения: 283

Аз умирам от страх когато децата ми се кикерчат по катерушките, но говоря за тези, които са от едно време - метално земно кълбо, ракета, къщичка и "мрежа на паяка". Такива са пред нашия блок и съм единствената майка, която се изпотява и трепери и не разрешава на 4-годишния си син и 7 годишната си дъщеря да се катерят. Вкл. и по дърветата.
Единствената съм. Всички други се катерят и моите, горките ...
Е, вие страхувате ли се?

# 1 14 май 2009, 19:13 ч.

Мнения: 2 331

Умирах от ужас, но знаех, че не е правилно да не разрешавам.Родителите сме тези, които трябва да ги учим как да се пазят, а не да ги лишаваме от възможността да попадат в опасности.И, тъй като аз не можех да се справя, оставих татко им да ги учи да се катерят.Аз съм на люлките и пързалките.
Ще споделя, че в началото-когато синът ми прохождаше и "прокатерваше", го бях превърнала в страхливо дете-гледаше със страх в очите и не смееше да предприеме нищо на въпросните катерушки.Боли да гледаш детето си така.А сега е едно щастливо щуреещо момче.

# 2 14 май 2009, 19:15 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Аз го пускам,но също се страхувам.Преди години,когато бях по-малка имам едно падане от земно кълбо.Паднах по гръб и няколко секунди не можах дъх да си поема,а на една педя от главата ми имаше една тръба,остатък от по-малко земно кълбо и сякаш това кълбо беше изтръгнато от тази тръба,с такива остри ръбове беше.
Преди няколко дена бяхме на централната площадка в парка,имаше някакви метални шипове на едно място(имаше кошче за болкук и е било изтръгнато),непрекъснато се притеснявах за сина си.Той пък все натам ходеше.

# 3 14 май 2009, 19:19 ч.

Мнения: 283

Проблемът е, че моите не се страхуват и подхождат много безотговорно към катеренето. Качва се, пуска двете ръце или се виси надолу с главата, обръща се, бързайки да се качи не гледа къде стъпва и има ли къде да се хване...
Знам, че не е редно, но се изпотявам от ужас. Казва - като пораснат ще са по-внимателни. Боря се стози проблем, но не успявам и основно затова ви пиша.
Благодаря за съвета и примера.

# 4 14 май 2009, 19:20 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Страх ме е, особено като знам как сестра ми падна от катерушка и си счупи главата.

Но тук англичаните са смели.Пускат ги по катерушки, да се разхождат по ръбовете на фонтаните и къде ли не.Само като гледам децата им и настръхвам.Но го пускам и моя, не мога да го гледам като саксийно цвете.Но винаги съм нащрек и не ми е спокойно.

# 5 14 май 2009, 19:22 ч.

Варна
Мнения: 1 134

Страх ме е и когато имах възможност ги избягвах. Обаче баща й смята, че е по-удачно да се научи да се катери правилно, защото рано или късно ще го прави - било в детската градина, било то по-късно, когато започнем да я пускаме навън сама. Доста време сме прекарали/основно баща й де/ пред въпросните катерушки да я учим - "Крак, ръка, не се пускай, внимавай с главата!".
Сега съм по-спокойна, но винаги съм на една ръка разстояние.

# 6 14 май 2009, 19:24 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 402

мен повече ме е страх от люлките с люлеещи се деца на тях.
Моят син няма никакъв страх и само да се обърна и едвам в последният момент го хващам преди да е застанал на пътя на силно залюляна люлка.
Страх ме е и от някой пързалки - високи и вместо стълби, само с пръчки. Колкото пъти сина ми реши да се качи и толкова пъти вече качен, от страх иска да го взема, после аз се катеря (дето ме е страх и на стол да се кача) и с позеленяло лице слизаме.
Поради тези и още няколко причини вече не ходим по такива площадки.

# 7 14 май 2009, 19:30 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Цитат на: Олинце в чт, 14 май 2009, 19:24

Ох,и такова нещо преживях,само че бях наблюдател,потърпевш беше брат ми.Бях на около 20 метра и видях как една засилена люлка удари брат ми и той направо изхвърча.От удара, бяха му избити зъбите от едната страна,венеца беше направо морав,още ми е пред очите.Скоро беше,като си спомнихме с брат ми за тази случка.

# 8 14 май 2009, 19:34 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 402

на мен също ми се е случвало като малка, имам бегъл спомен - отивайки към засилената люлка на която се люлее братовчед ми. В последният момент явно от страх съм си глътнала езика и се свестих на пейката в ръцете на баба ми, а тя милата пред инфаркт.

# 9 14 май 2009, 20:07 ч.

Мнения: 9 814

Не мога да кажа, че не ме е страх, когато детето ми се катери по пързалките и катерушките.
Миналата година дори падна от над метър височина на лицето си, но се разминахме само с ожулвания и уплаха.
Тази случка обаче ме накара някак си да претръпна, а не още повече да се страхувам и забранявам.
Просто се усетих, че доста по-малки от моето дете умеят да се катерят и да се пазят по-добре от моето и умеят да се пазят повече.

# 10 14 май 2009, 20:47 ч.

София
Мнения: 6 202

Страх ме е и то много. особено като си припомня ние като деца как висяхме на сгъвките на колената с главите надолу от земното кълбо Crazy

Но на щерката индианското и име е катеринка и непрекъснато се маймуняви по катерушките. Следя я с поглед и повтарям "дръж се здраво, гледай къде стъпваш, не се пускай!"
Преди 2 години пък падна от една пързалка, като се свлече от към страната на стълбите и лицето и се удари във всички стъпала, които не бяха обли. Беше страшна картина ooooh!

Дребният и той подивя и се опитва да се катери, а не се вижда, че е една педя, та сега ставам разногледа и не мога дъх да си поема на площадката. Ама гледам да го уча и него.

# 11 14 май 2009, 21:00 ч.

Мнения: 3 880

Цитат на: M_I_A в чт, 14 май 2009, 20:47

ние като деца как висяхме на сгъвките на колената с главите надолу...

Моята сега виси така ooooh!

А аз гледам да гледам в друга посока, че лесно ми се преобръща стомаха Simple Smile

Аз позволявам катеренията. Катеренето е важно за нормалното развитие и не мога да го забраня. И предпочитам да се катери докато съм там и ако недай Боже падне да й помогна веднага, но да се научи, отколкото да й забранявам и в един момент в мое отсъствие да тръгне да покорява върховете без никакъв опит Peace

Миналата седмица даже аз собственоръчно я научих да прави предно кълбо на лоста и после "тренирахме" докато видях, че схвана цялата тънкост и как да се държи. Повечето й приятелки вече можеха и беше въпрос на време и тя да се пробва и предпочетох аз да съм учителката, отколкото да си разцепи евентуално челото при първия опит.

# 12 14 май 2009, 21:11 ч.

Мнения: 3 804

На катерушка-само когато аз съм до нея. bowuu

.Иначе преди време една люлка без малко да счупи главата на средната,добре,че се подхлъзна и падна преди да я удари.

# 13 14 май 2009, 21:24 ч.

Мнения: 1 677

Мен ме е страх, но предпочетох да се научат да се катерят правилно и да се научат да се пазят. Много ме е страх от бетоновите и асфалтови настилки на детските площадки.
Сина ми особено много обича да се катери. Катеренето и висенето са му любими занимания, откакто проходи. Кълбото много отдавна го няма за нищо, качва се най-отгоре и се изправя с разперени ръце. Няма да забравя как един ден отивам да го взема от детска и нещо се заговорихме с госпожата, изведнъж тя погледна към кълбото и остана с отворена уста, само ми показа сина ми пръст - съответно той беше отгоре на кълбото.
Дъщеря ми също се катери, но тя в рамките на нормалното.

# 14 14 май 2009, 21:59 ч.

Мнения: 5 940

Страх ме е, много, изтръпвам, ужасявам се... Още повече, че синът ми е изключително самоуверен и иска непрекъснато сам, като това е комбинирано и с разсеяност. Качва се на пързалка, а гледа облаците, птиците и сочи с ръце.

Препоръчани теми

Неприети деца в ясла в София

Любители на кучета - 74

Компенсациите

Любители на кучета - 126

Причина:

Причина: