Колко внимание е нормално да ви обръща половинката

Имам чувството, че повечето мъже минават през такъв период. Някои го карат по тежко на други им минава бързо.

Моя е същият с няколко разлики. Не се вижда с мама и тати, но за сметка на това гледаме анимационни по телевизията или виси пред компютъра. А вниманието го получавам само след като сме правили секс. Няма секс - няма внимание.   
Отношението му към бебка без коментар,  гушка я само след като аз съм му я връчила. Почти не я поглежда. Като почне да плаче ми казва да я остава да плаче защото се била глезела.  И други дребни неща, но още малко ще го почакам....

Дано някой ден наистина съжалява за изпуснатото. 

Ако бях в конкретната ситуация на мястото на баща й на авторката,  направо отивам да си взема детето и да си го отведа на 300 км, пък 'мъжът' й да си стои с техните и да си пие ракийките. Чак се ядосвам. Толкова пък чак липса на самочувствие ... от кал да е, мъж да е.  Не искаш ли да си щастлива, не искаш ли да ти се случват хубави неща, не искаш ли да си обичана, не го ли заслужаваш? Мъжете са колкото рибите в морето ... и с 5 деца да си ще си намериш мъж. Ама трябва да се пуснеш от тоя потиснат манталитет. Дръж се на положение малко....  създай му малко напрежение на тоя човек...

и според мен е някакъв кризисен период, който може би ще отмине малко по- нататък, чувала съм че доста двойки с бебета минават през него,

Подкрепям с 10 ръце. Аз имах проблем с мъжът ми (различно естество) скоро и след като хленчех, плаках, молих, убеждавах години на ред,най-накрая ми падна пердето, хванах си децата и отидох на хотел Промяната беше моментална, пълна и дълбока. Но, аз знам, че съпругът ми ме обича безкрайно, просто има някои проблеми
Сега нещата са под контрол, и колкото повече време минава, толкова по-дълбоко осъзнава в какво се беше наврял. Тежък и болезнен процес е за гледане от страни, а душата ми е
Така, че, я отиди на гости на тати и хич да не ти пука

има хора,които с течение на времето,спират да намират компанията само на половинката за интересна.
например наши приятели,които са заедно вече около 5 години просто не могат да седят двамата сами-не намират за какво да си говорят,не намират нещо общо,което заедно да направят.винаги търсят компания на приятели,за да върви раздумката и да става весело.дори не искат да отидат на почивка някъде само двамата!
да съумееш да запазиш приятното общуване с половинката през годините си е цяло изкуство.трябва много обич,за да предпочитеш и след години брак,да останеш вечер гушнат в партньора,вместо да излезеш някъде или да си правиш своите неща сам.
ние с мъжа ми сме заедно 24 часа в денонощието заедно,ама буквално,365 дни в годината.
така е било винаги-дори и когато бяхме само приятели,преди да се "залюбим",и след това,и сега,когато сме семейство.
е,с ръка на сърцето мога да кажа,че не е имало нито един миг,в който да е нямало какво да си кажем и да не си обърнем внимание.

Виж самата аз съм възпитана в семейство с ''по-остарели'' ценности....едва ли не че жената е създадена само за да му е по-конфортно на мъжа.Мъжете израстнали и възпитани в подобни ценности не се променят,но някои са много изкусни манипулатори.Например стараят се свалят ти звезди само и единствено ако  и когато са притеснени че ще си загубят конфорта.После всичко е пак по старо му.
Те намират за голям жест например че те удостояват с възможността да им угаждаш,да ги обожаваш,да им се възхищаваш и разбира се да се грижиш за тях.В замяна не смятат за нужно да дават каквото и да е внимание ,уважение ,.....нищо.Искрено вярват че ти оказват невероятна чест с това че са ти позволили да си около тях.Много от тях намират за нормално и дори нужно отвреме на време да те поотупат та да си ''знаеш мястото ''и да не надигаш много глава.Съвсем съзнателно те изолират /не одобряват контактите ти/ и ти насаждат чувство на непълноценност/все ти праваят забележки за абсолютно всичко и колкото и да се стараеш никога не е задоволително/....с годините почваш да им вярваш че никога не си достатъчно умна,достатъчно красива....достатъчно сръчна и находчива....унищожават те като личност и те смачкват напълно.Товарят те с всичката работа по дома и децата ,капризничат за какво ли не,не се съобразяват и не търсят мнението ти по никакви въпроси,също и никога не споделят какви са плановете им/за излизане,за гости,за пътуване...за нищо/,често ти ''опъват ''нервите като те поставят в неконфортни /понякога унизителни/ ситуации в последния момент.
Дано твоят случай не е такъв,но ако разпознаеш описаните от мен признаци бягай и се спасявай,защото все по-зле ще става.

Коолкото е възможно повече !Важното е да сте щастливи и да има разбирателство и да ти се иска вечер да стигнеш по-бързо у дома и като се сгушите заедно да не ти се излиза и на теб,и на неги никъде!

Това да не ти е първия мъж в живота,та не знаеш колко внимание е нормално?Аз нямам такъв проблем,но имам приятелка,с мъж като твоя и повярваи за 20 години брак,не се е променил по отношение на родителите си.Тя опита всичко което са те посъветвали мамите,но резултата не е в неина полза.Сега тя си го търпи,но се разнообразява....и живота и си минава.Аз лично бих го оставила сам поне за 2 седмици.Ако се промени тотално може би бих се върнала не знам де дано не ми се случва.То няма и време за кога де