Бебка е вече на 10 месеца.
Под помощ разбирам, когато се налага да отида на лекар или да свърша неотложна работа или съм болна и се влача като черво, да дойдат за 2 часа да я подондуркат. Никога до сега не съм я оставяла някой друг освен мен да смени памперс или да нахрани, единственото , което са правили е да бутат количката и то в мое присъствие - страх ги е сами. И двете са свободни жени, обикалят екскурзии, ресторанти и кафенета-бохемки. И само ме разпитват кога ще празнуваме еди какво си, кога кръщене само маса да има и се втурват, иначе са все заети, уморени, имат работа, стари пенсионерки.
Не съм от хората, които ще си метне детето на бабата и да си почивам или развявам - не ми е хубаво да съм без бебето, дори ми липсва ако два часа отсъствам, но имам моменти, в които бушоните ми прегряват от преумора, безсъние или защото съм настинала с температура и се влача като черво.
Нагодила съм си ежедневието, така, че всичко и навсякъде детето е с мен, дори вече я водих 3 пъти на почивка- е не излизаме вечер, но аз съм си домошар и не ми липсва.
Та, така...