Майки, не водете детето си по спешност в ИСУЛ. Това място нека остане забравено от всички нас. Недопустимо е да отказват спешна помощ на 6 годишната ми дъщеря, която разпра бузата си при падане с колело...и при това живеем в раййона на болницата. Изпратиха ни в кабинет УНГ, където обясниха, че шият, но не лепят. А след много разправия и реване от страна на кървящото дете една мръсна и чорлава сестра попита колко ще й дам за да промие поне, забележете - промие поне - разпраната буза на дъщеря ми. И това е момиченце, на което може и белег да му остане на средата на лицето. Запомнете - НЕ ВОДЕТЕ ДЕЦАТА СИ В ИСУЛ. Там лекарите не ни посрещат с желание, а с досада, сякаш заплатите си ги получават не от моите социални преводи, а от рушвети....
И аз да споделя за лекарите в ИСУЛ. През пролетта на 2007 година, синът/12 год/ ми падна и се разпори клепача на един метален кол. Всичко това се случва в Перник, а аз работя в София. След като разбрах за инцидента, отидох направо в ВИЖЪН, защото въобще незнаех за какво става дума - само клепача ли е? засегнато ли е окото и т.н. Хората любезно ми обясниха, че те с подобен род травми не се занимават и да отида в Пирогов или в ИСУЛ. Може би съм изглеждала ужасно, но момичето каза да изчакам, за да се консултира с лекаля им. И каза - отивайте в ИСУЛ. През това време мъжът ми идва и дружно отиваме в спешен очен кабинет в ИСУЛ. Часът е около 19.30 - 20.00 часа. Попадаме на един киселяк, който от вратата започва да крещи. "Вие в Перник нямате ли си болница, дори да искате да се лекувате в София трябва да отидете в ОКръжна Болница ". В това време, аз не знам дали съм жива или умряла, детето е в страхотен шок, клепача виси разпорен на две, сълзи и кръв по дрехите на детето и т.н. Мъжът ми излиза и се обажда на близък наш, на когото е близък шефа на УНГ, който звъни на Киселяка и нещата се променят АВТОМАТИЧНО. Докторчето смени тона "Ама защо не казахте, че сте близки на еди кой си" и т.н. Хуква с нас по кабинети, настани ни в ОЧНО ОТДЕЛЕНИЕ и си замина. Сестрата на смяна беше готина, влезе ни напълно в положението, че нямаме пижами, чехли и т.н. На другата сутрин, спешни изследвания, юнака от страх вдигнал кръвната захар, нови изследвания, имаме и алергия, което допълнително усложнява нещата с предстоящата упойка. Така, и в 9.00 часа вече всичко е ОК и чакаме, да влезем в операционната. Но това се случва в 12.00, защото както в последствие разбрах анестезиолога е чакал ПАРИ, за да влезе в операционната. Но това не го знаех, иначе щах да дам. Просто, защото е ДЕТЕТО МИ. Късмет беше, че окото не беше увредено, но клепача не го направиха добре и тази година одисеята започна на ново. Пластика на мускула на клепача, защото посепенно се затваряше, но този път в ТОКУДА. И там одисеята ни продължава и до днес. Ще пиша друг по този въпрос, че се унесох май.