"Няма нищо случайно"- какво мислите?

  • 8 532
  • 61
  •   1
Отговори
# 45
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 586
Почти безрезервно споделям мнението, че няма нищо случайно и събитията, които ни се случват имат причинно-следствена връзка.
Също така съм убедена, че винаги има и някакъв процент "случайност" или "късмет", който не се подчинява на човешката воля, прогнозиране или променяне.

# 46
  • Мнения: 0
Случайно имам време. Случайно влезнах в темата. Случайно написах това. . Ами ....  Thinking

# 47
  • Мнения: 187
Ако вярваме, че има Бог, значи вярваме, че няма нищо случайно! На нас е предоставено правото на избор - да вярваме или да отричаме.  Доста е просто, ако се замислите... Grinning
Трудно за нас хората  е да проумеем, че Бог е извън пространството и времето, и той знае краят от началото, а на нас е дал свободна воля да вземаме решения и да правим избор, включително и по въпроса "има ли случайности или не".

# 48
  • Мнения: 133
Не знам, дали ще отговоря на въпроса, но наскоро си дадох сметка, че от точно една година живея новия си живот, в който нещата не ги случвам аз  Joy
33 години живях гонейки михаля и неспокойната ми душа, която имаше план за живота ми!  Laughing
Преди година се срина най-грандиозния ми проект, в който бях хвърлила най-много усилия и време...
Тогава за първи път аз се отказах!!! Отказах се от проекта си, отказах да правя планове, за каквото и да е - и сега съм щастлива, както никога не съм била! Радвам се на всяка една секунда от живота си, защото не минавам покрай нея, като бързия влак!
Спрях да тичам и започнах да живея това, което се случва  Joy

# 49
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Няма нищо случайно, стига да не решиш че ще си държиш на ината. Тогава също така НЕслучайно ти дават да разбереш, че не си е струвало. След много НЕслучайни случайни случки спрях да упорствам и се оставям на съдбата.

# 50
  • Мнения: 461
В  обозримите ми измерения, единственото неслучайно и постоянно нещо на пракика се оказа само ... промяната.

А измерението е проекция на промяната в дадения момент, на различни комбинации от вероятности и инверсия на случайностите.

Човек е склонен да живее с мисълта, че "няма нищо случайно", защото не може съзнателно да контролира случайностите и вероятната им проекция в дадения момент в това измерение.

Това обаче, нито доказва вероятността от съществуването на Някой друг, от това или дори друго измерение, в състояние да контролира вероятността от случайностите и проекциите им в това измерение.
Нито отхвърля хипотезата за вероятността, да се е случило или случи подобно събитие в измерение, в което обаче има и същата вероятност да не съществува промяната и съответно, невъзможността да се контролират случайностите.
Да не говорим за ... неслучайностите!  Crazy
И ако случайността е скрита форма на необходимост, то каква необходмост би имал този Някой, Неслучаен, Неконтролируващ дори собствената си невероятност и неслучайност?
И как евентуално, се задоволява такава, "свише" непроменлива необходимост?

На фона на такава хипотеза, по-неужасно ми се струва да се оставя на случайността и последиците й. Laughing

 



 


 

# 51
  • Мнения: 13 512
Според мен голяма част от нещата са предупределени. Хората, които ще срещнем по пътя си, чувствата, които ще изпитваме към тях, отношенията ни с децата- леки или трудни и просъто трябва да ги приемаме. С някои неща е безсмислено да се борим и да прахосваме енергия. Те,ата не е толкова повърхностна, но няма да се хвърлям в подробности. За мен главните неща в живота ни са предупределени.

# 52
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Може да ме сметнете за луда, ама мен това ме тормози от дете. Винаги съм се чудела някой като каже "видях случайно еди кой си". И като се замидля, за да се срещнете трябва да сте на едно и също място по едно и също време, което си е доста малък процент вероятност. Като се замисли човек колко други неща е можел да прави точно в този момент и на колко други места е можел да бъде.

# 53
  • Мнения: 2 603
Няма нищо случайно. Запознах се с човека, който промени живота ми по толкова странен начин, че няма как да не вярвам в съдбата. Когато бях последната година в гимназията си пуснах интернет в къщи. От любопитство реших да пробвам да пиша по скайп на някого, за да видя дали мога да се справя с езика, който учех тогава. Никога не съм влизала в интернет, с идеята да си търся половинка, винаги ме е било много страх и съм отричала твърдо такъв тип начин на запознанства. Както и да е... не знаех как да ползвам скайп, затова отварих учебника и реших да напиша в търсачката първото име което ми попадне(с надеждата да не е някой перверзник). Не знам дали ви се струва толкова съдбоносно, колкото на мен, най-вероятно не, но това е нещо, което ми се е запечатало и което не знам как да обясня. Все едно беше вчера, когато държах онзи учебник. Този човек е най-голямата ми любов до сега, не вярвам да срещна по-голяма.

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
Вярата в съдбата и предопределеността определено е за предпочитане пред представата, че повечето неща в живота ни са плод на чиста случайност. Така човек не се чувства като лист, подмятан от вятъра. Сигурно се предава и с културата през поколенията и обикновено и аз възприемам нещата така. Обаче като се отдръпна встрани виждам, че в повечето случаи събитията са чиста случайност. Пълна случайност е, че съм срещнала всичките си гаджета, включително и мъжа си, но тъй като с тези хора са ме свързвали някакви силни емоции е по-лесно да стигна до извода, че няма нищо случайно.

# 55
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 4 586
Пълна случайност е, че съм срещнала всичките си гаджета, включително и мъжа си, но тъй като с тези хора са ме свързвали някакви силни емоции е по-лесно да стигна до извода, че няма нищо случайно.
О, не виждам никаква случайност в това.
Къде човек среща бъдещите си партньори - в университета в който учи, в работата - колеги, клиенти, в сайтове за запознанства, понякога в квартала в който живее.
Кога се осъществява връзка - когато двамата търсят такава, ако един от двамата е обвързан и не желае странични контакти, каквито и да е "случайни" срещи не оказват влияние.
Тези факти говорят в полза на закономерността, а не на случайността.
В повечето случаи събитията са логично и практически свързани.
Въпреки всичко, не изключвам да има мъъъничък процент случайни неща, с които се сблъскваме понякога.

Последна редакция: пн, 11 май 2009, 10:51 от скубиду

# 56
  • Мнения: 4 292
Аз пък вярвам в случайностите. Сигурно съм единствената, не съм чела цялата тема, ама най-вероятно..

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Дотук сме две.

# 58
  • Мнения: 2 448
Три сме.  Laughing 

# 59
  • Мнения: 59
И аз бях категорично като вас, докато в подробности не ми казаха какво ще ми се случи след няколо дни, преди години. Дата, имена, детайли, цветове. Продължавам да живея и да правя всичко каквото искам......., но винаги се замислям над изживяването си и се питам, как е възможно някой да знае бъдещето ми в подробности.........

Общи условия

Активация на акаунт