По име,с "мамо", "маме"и "мамче". С нищо друго. Не обичам съкровища,слънчица,котенца..много са ми лигави.
- Публикувана: 3 май 2009, 22:22 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2009, 14:04 ч.
Как се обръщате към децата си?
До преди месец се обръщах към дъщеря ми с цялото и име - Калина.
От както започнахме да я учим да си казва името, което обаче е трудно за нея да го каже цялото (казва Кали), започнах да и викам и на галено "Кали".
Никога обаче не съм се обръщал с мамо, маме и т.н. от сорта.
Смятам, че всеки човек за това има собствено име, за да се обръщаме към него.
От както започнахме да я учим да си казва името, което обаче е трудно за нея да го каже цялото (казва Кали), започнах да и викам и на галено "Кали".
Никога обаче не съм се обръщал с мамо, маме и т.н. от сорта.
Смятам, че всеки човек за това има собствено име, за да се обръщаме към него.
Обръщам се към детето си най-често с малкото му име или други производни. Любими обръщения са ми : зайко, слънчице, любов...
Да, често му казвам : "хайде, мамо, дай ми еди кое си.." , а на племенникът ми :" ела, лельо". Не виждам проблем в това. Обръщението е важно за мен, показва любовта ми. А пък как го възприемат другите хора ми е все тая. По-странно ми, когато някой говори за сина си или мъжа си и използва определението "моя". пр."Моя днес пак не спа на обяд".
Да, често му казвам : "хайде, мамо, дай ми еди кое си.." , а на племенникът ми :" ела, лельо". Не виждам проблем в това. Обръщението е важно за мен, показва любовта ми. А пък как го възприемат другите хора ми е все тая. По-странно ми, когато някой говори за сина си или мъжа си и използва определението "моя". пр."Моя днес пак не спа на обяд".
Aбсолютно! И аз така
Все още е малък и използвам много умалителни като зайче, слънчице, злато мое, съкровището ми, сладкишче, нооо само вкъщи На улицата се старая да му казвам по име. 
Потресена съм, че трябва да се извинявам едва ли не, че казвам "ела, мамо тук" на детето си 
И майчините чувства ли станаха старовремски
Спомням си как казвах на баба (лека й пръст), че ми е много приятно да ми казва "ела, бабе". Толкова мило ми звучеше и я карах още един и още един път да ми каже така 
Наричам детето си както ми идва отвътре на мига, "маме", "мамо", Слави. А като си вървим двамата по улицата му казвам "дробче", "сърчице" и други органи от човешкото тяло
Често е и шоши, чочи, чочко.
Винаги, когато говорим за него с таткото го наричаме "Шошката". Това нарицателно (или май вече собствено..) го получи от първия си ден и навикът така си каза думата, че не мога да го нарека по друг начин като говоря за него.
Според мен не е въпрос на модерно/остаряло, въпрос е на емоционалност, на характер, на възпитание. Аз не бих могла да не наричам сина си с всякакви странни думи, такава съм и не искам да го променям.
Синът ми често е и с различни лични имена
С дългата си руса (бяла) коса беше "Франсоас", а сега късо подстриган и с футболен екип е "Йохансон".
Абе да са ни живи и здрави децата, а как ще ги наричаме...ми както дойде
И майчините чувства ли станаха старовремски
Спомням си как казвах на баба (лека й пръст), че ми е много приятно да ми казва "ела, бабе". Толкова мило ми звучеше и я карах още един и още един път да ми каже така Наричам детето си както ми идва отвътре на мига, "маме", "мамо", Слави. А като си вървим двамата по улицата му казвам "дробче", "сърчице" и други органи от човешкото тяло
Често е и шоши, чочи, чочко.Винаги, когато говорим за него с таткото го наричаме "Шошката". Това нарицателно (или май вече собствено..) го получи от първия си ден и навикът така си каза думата, че не мога да го нарека по друг начин като говоря за него.
Според мен не е въпрос на модерно/остаряло, въпрос е на емоционалност, на характер, на възпитание. Аз не бих могла да не наричам сина си с всякакви странни думи, такава съм и не искам да го променям.
Синът ми често е и с различни лични имена
С дългата си руса (бяла) коса беше "Франсоас", а сега късо подстриган и с футболен екип е "Йохансон".Абе да са ни живи и здрави децата, а как ще ги наричаме...ми както дойде
И аз много често казвам мамо,маме заедно с името му като го викам,даже почти винаги.Майка ми още понякога и към мен така се обръща,някакси струи любов от едно такова обръщение,поне аз така винаги съм усещала.А когато си го гушкам и съм се разнежила,просто не мога да се спра-На мама слънчицето,звездичката,луничката,бабалечито,зайчето,патето,слаткото от бурканче,сърцето и душата на мама,въздуха,живота на мама....и майка ми като ме чуе обикновено казва-въх мама,голямо гевезенце ще стане това нашето,но тя го гевези повече и от мен 
.Има хора,които държат да скрият чувствата си пред хората и пред децата си,аз със сигурност не съм от тях,а и никога не съм искала.
.Има хора,които държат да скрият чувствата си пред хората и пред децата си,аз със сигурност не съм от тях,а и никога не съм искала. 
Използвам "маме". Понякога се чудя защо, но и мама така ме е наричала и винаги излиза от устата ми, когато съм най-благоразположена към децата си 
Онзи ден бяхме при родителите ми и аз викнах нещо "маме, ... (еди какво си)" и майка ми и сънът ми се обърнаха Чували ли сте на друг език да има нещо подобно на нашето "маме", "бабе" и т.н. За мен е топло, семейно, българско
Иначе наричам децата си с цели имена в звателен падеж
, т.е. без умалителни. Избирали сме имената да ни харесват и искам да ги използвам така, като са.
Онзи ден бяхме при родителите ми и аз викнах нещо "маме, ... (еди какво си)" и майка ми и сънът ми се обърнаха Чували ли сте на друг език да има нещо подобно на нашето "маме", "бабе" и т.н. За мен е топло, семейно, българско Иначе наричам децата си с цели имена в звателен падеж
, т.е. без умалителни. Избирали сме имената да ни харесват и искам да ги използвам така, като са.