Публикувана: 3 май 2009, 17:23 ч.
Последно мнение: 15 юни 2009, 22:54 ч.

Приобщаване на децата към втория татко ???!!!

2 977
37
1

# 15 4 май 2009, 14:27 ч.

Мнения: 175

Не напротив харесват го ,а и той от своя страна се привърза към тях много бързо.
Малката е имала повече време и контакти с него ,докато баткото трябваше да ходи на училище и не са се виждали много ,но се познават.
Били сме всичките заедно и времето което сме прекарали не може да се забрави.
Виждам ,че той от своя страна дава всичко от себе си, за да се приобщят към него.Но страха го има...дали защото няма опит ,може би!
Винаги му помагам с готови отговори ,какво да направи в дадени ситуации,но аз самата незнам в бъдеще когато заживеем заедно как децата ще реагират?!!
Той от своя страна също се притеснява да не бъде отхвърлен ,макар че се отдава напълно.
Ами все мисли в този ред.

# 16 4 май 2009, 15:33 ч.

София
Мнения: 17 368

Не знам, при нас май страха изчезна още след първата им среща.
И наистина не мога да ти кажа нищо конкретно - ако има конкретен проблем, или въпрос - пиши. Ама така общо ... наистина не се сещам какво да ти кажа.

# 17 4 май 2009, 16:04 ч.

Мнения: 1 168

Щом положението е такова не виждам защо трябва да се притеснявате толкова!
На първо място безгрешни хора няма, така че колкото и да е подготвен, винаги има риск да каже или направи нещо не съвсем на място. Обаче това няма да са фатални или непростими грешки и щом има вече разбирателство и той подхожда с обич и грижа към тях не мисля, че ще има проблеми. Смятам, че наистина най-важното е да е искрен и да подходи приятелски с тях, а другото ще дойде от самосебе си. Peace

Другото, което смятам, че е важно, страха от грешка да не се превръще в параноя и идея фикс, защото това би внесло напрежение в отношенията и нещата от спокойни, каквитоп са в момента, могат да станат по-изнервени.

Това е моето мнение. Желая ви много щастие! bouquet

# 18 4 май 2009, 16:17 ч.

София
Мнения: 2 217

няма смисъл толкова да се вживявате в страха от грешки - просто живейте и се обичайте.....Като гледам, всичко си ви е наред - място за страх няма.....Не си съсипвайте живота с фобия за грешки.....

# 19 4 май 2009, 21:29 ч.

Мнения: 18

Таткото е един "втория татко" е просто чичо

# 20 4 май 2009, 22:23 ч.

Мнения: 1 168

Цитат на: tan4eto81 в пн, 04 май 2009, 21:29

Таткото е един "втория татко" е просто чичо

Благодаря, че ни осведоми - това вместо запис ли беше?

# 21 4 май 2009, 22:32 ч.

Мнения: 13

Да таткото е един....един мойе да бъде биологичния баща,но и втория може да ги обича да им помага да ги съветва и да ги прави щасливи,никои не иска да измести от съзнанието на децата истинския баща...просто да ги прави щастливи и да има разбирателство в семеиството
ПП ...Обичам ви маимунки вие сте целия ми свят Heart Eyes

# 22 4 май 2009, 23:30 ч.

Бургас
Мнения: 765

babyrose,точна рецепта няма за съжаление.
1-трябва да си готова да го допуснеш в решенията за отглеждането на децата. Колкото и да е розово в началото, рано или късно ще му се наложи да каже 'не' , което може и да не ти хареса.
2- хубаво е да е приятел с децата, но трябва да се усети границата с това да си родител, за да не се окаже, че отглеждаш 3 деца вместо две.
3- да не се състезава с биологичния баща,има място и за двамата в сърцата на децата
4- ще прекарва мнооого повече време с децата от биологичния и съответно ще понесе и техните негативни реакции. Пр.' ти не си ми татко, че да ми забраняваш', ' татко ми е по-добър от теб щото ми позволява еди си какво си..' Не казвам, че това са точните реплики, а давам насока просто.
5- спорове свързани с децата , само насаме, не и пред тях.
6- децата трябва да знаят неговата роля в семейството и да не го игнорират.
7- никакви критики към биологичния баща в тяхно присъствие, каквото и да ви е отношението към него.
Това се сещам в момента.

Цитат на: tan4eto81 в пн, 04 май 2009, 21:29

Таткото е един "втория татко" е просто чичо

'Просто чичкото' в тази ситуацияе който те издържа, който търчи до аптеката по сред нощите когато си се разболял, той е този който те успокоява когато мама я няма, който те възпитава ...и т.н.Не подценявай ролята на 'втория баща'. Явно не си се сблъсвала с такава ситуация, за да говориш така.

Цитат на: мама Алекса в пн, 04 май 2009, 16:17

Права е!

# 23 5 май 2009, 13:47 ч.

Мнения: 175

Искам първо страшно много да ви благодаря за подкрепата и съветите които ни давате.
Аз също сам дете на разведени родители и сам имала втори баща.Никога не съм му казвала татко или чичко,просто му казвах по име.Коментирах проблема и с майка ми за да ми каже от опит какво мисли.Тя също е на мнение че приятелството м/у тях е на първо място,но трябва да се разграничи.Те са децата а той е възрастният ,които има право да ги възпитава и да ги учи.Ни най малко искам той да им угажда напълно, само и само за да им се хареса и да се получи че отглеждам 3 деца.Тук точно може би се прокрадва страха,страха от отхвърлянето и лошите реплики.Аз също без да съм ги мислила сам казвала"ти не си ми баща ,не ми казвай какво да правя",но след време сам съжалявала.Момента на приятелството и възпитанието от страна на втория баща е много деликатен момент, от страна на децата.Както казвате вие, ние не се вглъбяваме в проблемите ,а се концентрираме да дарим децата с любов.Но има ситуации които ние все още първо не сме се сблъсквали (дано и да не стане)но които съществуват,като възпитанието от страна на втория татко и лошите маниери към него.Вие как се справяте в такива случаи?Знам че няма написана рецепта за това,но един приятелски съвет ,които вече е преживян е много ценен.

Hug

# 24 5 май 2009, 14:10 ч.

София
Мнения: 17 368

Просто не допускам лоши маниери към никого - независимо съседа, или приятеля ми. Ако Иво се държи лошо с който и да е, правя забележка по един и същи начин.
Слава богу, рядко ми се налага.
За другите потенциални проблеми - няма какво да мисля от сега - като дойде, каквото дойде ...

# 25 5 май 2009, 14:22 ч.

Мнения: 175

Не искам да прекрачвам границата на любопитството ,но ми ли ми дала няколко примера и как се справяте с дадените ситуации?

# 26 5 май 2009, 18:43 ч.

София
Мнения: 17 368

Ами нали ти казах - май не сме имали това, което наричаш "ситуации" досега.
Синът ми е възпитан да не се държи лошо към никой и честно казано, не се притеснявам от такива неща (освен като стане пубер, ама затогава отсега да мисля няма смисъл, нали?).
Мисля, че затъвате в някакви ужасни драми, без изобщо да има такива.