хайд парк (осиновени)

И дано да го стори.
Добър-лош струва ми се най-малкото зло е в случая.
На мен поне най-много респект ми вдъхва .

Това си е феноменът "народная вера в доброго царя" .
(За неговорещите руски означава  народната вяра в добрия цар.)
У всеки май има семенца от тази сляпа вяра.
Не гласувах. Имах майстор, който ме зарина с полит-просвета и агитации вместо да лепи плочки и ми затри деня.

...

Аз имам някъде братовчедка ...
Питам се защо го пиша.  Ще го изтрия по-късно. И точно леля ми беше единствения човек, който каза за моите деца, "те не са ми роднини, осиновени са". Каза го пред децата. Сънувах я снощи...

Може пък и тя да си мисли за теб или по-скоро, не да си мисли, а ти  да идваш неочаквано в мислите и.
Възможно е да ти завижда по някакъв свой  особен начин.
Тези жени като правило в преобладаващата си част наистина са доста твърди, железни са направо. Градска легенда е това, колко са слаби и незащитени. Една слаба жена би кретала с едно нежелано дете и би се оплаквала, не би и стигнала сила да го остави. (Ромките с по Х броя родени и оставени са друга тема и аз не съм навътре в нея и не си позволявам да я коментирам.)
 Та няма как да са слаби след като са могли да вземат такова кардинално решение.
Всяка година след това се убеждават колко правилно са постъпили докато не достигнат абсурда - да чакат за това благодарности.
Може това да е начинът им да си натъпчат по-дълбоко болката, знам ли.
Това е моето обяснение за това защо тя така директно и до "оголен кокал" се е изказала. Мисля, че и по-подробно за това сме коментирали. И след години пак това си мисля. Не съм еволюирала по въпроса.

Ако можех да избирам, бих избрала да съм на твоето, а не на нейното място. Ти създаваш. Тя убива, да го кажем по-нежно - тя руши, деструктивна е. 

За Калина,
за всички празнуващи тези дни
 и
 за хубав и енергичен ден днес на всички четящи:

http://www.vbox7.com/play:29a934d5
 

калина
Иска ми се нещо да напиша,но немога.В неделя бях на гости на сестра си.От тогава минаха вече 4 дни,а все още ми е скапано,рева и ме боли глава.Толкова ми е мъчно за нея.Иска ми се да можех да направя нещо за нея и семейството и.Иска ми се да има с кой да поговоря и да си излея мъката Искам и да си върна спокойствието.Името което биото ми е дала когато ме е оставила е Калина.Странно,но от малка това име ми харесваше.Харесвах го когато четях "Дъщерята на Калояна"(без да знам че е било мое).Сестра ми каза че имаме братовчедка която тези дни ще си дойде от Италия.И тя си е осиновила детенце.Дали пък и тя не е една от вас мамите във форума?Чувствам се тотално объркана и май не съм с всичкия си.Ходих за успокоителни при лекар.Изписаха ми ксанакс и не ми действа.Как може да няма ефект от него незнам?

Тук не е място за подробни коментари. Но те уверявам, че и най-острата фаза на ужаса един ден, след като се навихри както и колкото си иска, преминава и отстъпва на тиха тъга (на моменти) и искрен и здрав оптимизъм..

kristti
Не си луда, не си.
Де да можеше медицината да излекува болката ти...
Дано по-бързо преживееш този ужас
Прегръщам те, мила

kristti ,
намери сили в себе си и опитай да се успокоиш, не се трови с медикаменти, няма да ти помогнат.Приеми, че си родена с късмет, щом си намерила семейство, което те обича и те е отгледало.Знаеш, че много деца като нас нямат този късмет и израстват по институции, непознали майчина ласка, обич и топлина, в лишения, мизерия и непрестанен психически и физически тормоз.Ние сме късметлийки, имаме семейства, създадохме и свои, деца и т.н.Радвай се на това, защото никак не е малко.Няма смисъл да се измъчваш за грешките на други.
Прегръщам те силно и горе главата, успокой се.

Не проумявам смисъла на тая болка. Когато детенце ме попита тая сутрин дали когато се е родил са отишли в болницата много хора... "АЗ НЕ ДОЙДОХ, НИКОЙ НЕ МИ КАЗА, ЧЕ СТЕ СЕ РОДИЛИ" И после някакви думи за времето СЛЕД
И тая гадна, лепкава вина, че не отидох, че не научих по-рано, сякаш аз съм ограбила от децата си оня миг, онова безвремие.
Ето ти сън.
Сега ме е яд на нея. Как тя го е направила. Леля ми. А е силна. Доста. Мачка мъжа си цял живот. Оправя се. Борбена е. Дано поне е предала чисто биологично това на едно момиче.
Кристи, голяма прегръдка от мен.
Това с името... Ама, че истории! Не го проумявам това с осиновяването. Аз си имам теорич, че преди да се родим седим горе някъде във вечността и избираме живота си тук долу, избираме житейските уроци, които трябва да научим и "слизаме". Какъв ли е житейския урок, който трябва да науча, а децата ми? Може би да прощавам. Това най не го умея.

kalina@ ,
не зная дали трябва да се научиш да прощаваш, но и ти имаш нужда да се успокоиш и намериш спокойствие за душата си.Не взимай толкова при сърце чуждите грехове, за съжаление не можем да оправим света с всичките му нечестнотии.

Не се чуъвствам комфортно когато ми е спокойно. Да ми пърха, да ми трепти нещо, да съм във въхър. Движение, емоция. Чувствам се истинска и жива когато страдам, когато ликувам, когато обичам. Абе - всеки луд с номера си - имаше една приказка...
А за света - зная, че не мога, но така и не спрях да опитвам...

Кристи,

За жалост, не си луда.
Ако беше луда нямаше да те боли,
нямаше да искаш да им се харесаш (на био-роднините),
нямаше да се упрекваш,
място да не можеш да си намериш.

За лекарствата - помощ в тях не намерих и отдавна нищо не взимам. Но ако е добре подбрано може да ти облекчи поне моментите на ужас и безисходица, комбинирани с натоварено ежедневие, отговорности и за семейство и за работа. Не можем да си постоим насаме и да си поплачем, ако сме с деца е невъзможно и да си отспим. Не си спомням откога не съм спала до късно, дори през уикендите, а ми се спиииии.
Но лекарствата нищо не решават.

Сложно е да работиш над себе си и да не се поддадеш на манипулациите. Сложно е да не се подведеш под упреците как може да мислиш за миналото като имаш деца и бъдеще.

Трудно е да ни приемат хората.
Не е тяхна вината. Обективно е трудно. Каквото и да споделиш, пред очите им е циганче от гетото отишло в по-хуманна и естетична среда и се питат ти какво лошо виждаш в това. А какво наистина те мъчи, те няма как да видят.
Който го е изпитал, знае за какво иде реч и няма нужда да му обясняваш.
А който не го е изпитал, не би ти повярвал и пак е излишно да се обяснява.
 
На мен започна да ми е по-леко откакто си позволих да ми е тъжно и безисходно на моменти,
откакто признах пред себе си, че да, в идиотска ситуация съм, но все на някого е трябвало да се случи и се е паднало на мен.
Може пък да съм имала уроци за научаване в този живот.
Приех, че не е нормално майка ти да те изостави и не мога да припявам колко е мило и благородно. Откак свят светува майката закриля малкото докато, по време и след като го роди, докато то си стъпи на краката. (Една котка роди в гаража на мъжа ми без той да разбере и когато след няколко дни се навел нещо да си търси зад една кола котката щяла да го осакати, мислейки, че той напада малките и.) При нас са си тръгнали, ограбвайки каквото е имало, и сега искат и благодарност за това. Простих си, че не искам да благодаря, че съм измамена, ограбена и няма да имам и 15 минути сгушена в мама когато най-много имам нужда от това - като новородено. Няма. Не мога да го заменя с купуване на предмети, ядене, алкохол, лекарства, незаменим ресурс е. Моля се за други добри неща, а за тези се старая да не упреквам бебчето в мен, че е било лошо и затова са му ги взели.
Но за да го осъзная ми трябваше много време.

Но хората не биха те разбрали. По-лесно е да се бръщолеви как осиновителите били лоши и т.н. Осиновяването си е добря мярка, но идва после.

Каквото и да споделиш, няма да те разберат. Ти говориш едно, а ти отговарят на друг въпрос. Ти споделяш, че ти е зле, те ти викат, че имаш деца.
Ако споделяш за болката, някой си мисли, че си умираш от мерак да си с био-майката. За мен и други, преминали през центъра на вулкана, това е абсурдно, но за масата си е най-вероятното.

Не знам дали съм била полезна.
Една мама каза, че и направило впечатление, че децата много се подкрепяли. А за мен най-голямата подкрепа се състои в това,  да те изслушат без упрек, че ти е зле.
Това няма нищо общо с осиновителите.
Като си по-хармоничен с нелечимите си болки и на тях по-зряло им показваш колко са ти близки и ги цениш като хора.
 
   Кристи,

Ще отмине, ще отстъпи, ама душа да ти е яка дотогава.
Но наистина престава да доминира. От време на време пак падаш, но никога толкова дълго и толкова дълбоко.
Свикваш и приемаш.

Калинче,
Много добър въпрос. И аз не намирам смисъл от тази болка.
Ама не мога изкореня защото е безсмислена. Като идава се примиравям и не и се съпротивлявам и тя отстъпва и не ми окупира дните. а смисъл и аз не намирам. Освен ако не трябвало да учим уроци някакви.

За името и с мен е същото. Има една съдружничка в една позната фирма,  чието име  съвпада с моето бебешкото. За 15 години работа с тях никога с нея не съм имала делови разговори, все с другите съдружници ги водя, ама все подсъзнателно си мисля, че тя е моят човек във фирмата. Аз очите не съм и видяла, само на улицата скоро я засякох, можеше и да не се познаем, но откъде иде тази ми сляпа убеденост, че тя е моят човек, ... смях, смях.

Аз практически в душата си съм без име и това на моменти ми тежи.
Био-то два месеца преди да се родя я уговорили на кого да си даде детето и и казали да ме кръсти така и така под предлог, че това било любимото име на осиновителите и така нямало да им се наложи да го сменят. Тя искала друго, ама нали е родилка от сой, осиновителите и те, та всички доволни. Това била лъжа на посредника за замитане на следите, родителите ми и хабер нямат и естествено го сменили. Бясна съм и че уж повярвала. една мозъчна гънка не е използвала да помисли. Та сега с две имена и нито едно мое. С три дати на раждане, но нито една моя.
По разни банки ми задават контролни въпроси като пълномощник и като съм много уморена ми иде да кажа истината - не знам.  

Калинче,
Силни са тези жени и после като че ли и на мъжете си отмъщават. Моята така е изманипулирала съпруга си, че само за да го премести надалеч, доста му е попречила на кариерата. А той - добра душа, вярва ли, вярва и през ум не му минава тя от какво иска да се скрие.

И аз вярвам, че децата избират родителите си (само осиновителите наричам родители). Може пък да съм ги избрала затова, че са стари, болни  и самотни и нистина им е нужна светлинка, нищо че не съм детето, което биха жадували да имат. Аз съм все усмихната, контактна от дете и ги заговарях, организирах да сме заедно тук и там и т.н.

Калинче, 
Ти си надзърнала в тъмен свят, била си с децата си и затова ти е болно.
След бурята идва спокойствие, наистина идва.

Аз пак варя компоти и вече ми писна, ама им се вижда края на плодовете .