Снощи беше голям екшън в къщи. Бяхме сложили бебето на леглото увито с едно одеалце, тъкмо беше сладко заспал. Баткото Кристиан в този момент беше във вихъра на палавостта си и като скочи на леглото и се хвърли по гръб на леглото. Ей трима възрастни стоим в стаята и не можахме да предотвратим челният удар. Бебо като писна от изненада и от болка естествено. Горкия, много се притесних Кристиан да не го осакати. Та той е само на месец и 2 дена. Слава богу засега няма странични последствия, само едно червено петно над веждата на Алекс напомня снощния сблъсък. Аз след удара като викнах и Криси изведнъж изчезна и се покри. Намерих го скрит в гардероба да плаче и да трепери. Каза ми, че не го е видял. Гушнах го и го успокоих, но и му се скарах същевременно, че не пази брат си.
Оффф, какво ме чака по-нататък, не искам дори и да си представям.