Безимотен на 40 години,проблем ли е?

Малко грубичко казано но и аз си мисля,че точно това е истината.

Защо му говоря?

Заради децата.Когато бяха по малки не се интересуваха какво точно става,ужасно страдаха като ме видят да затворя телефона и започна да плача.
По късно започнаха да задават въпроси на които аз съм отговаряла без да се притеснявам,че мога да нараня някого.Същите въпроси се задават и на дядо и той също е казвал своята позиция.
За себе си аз смятам,че съм права,но децата не смятат точно така.Според едното от тях човек трябва да се научи да уважава недостатъка на другия и никой родител не заслужава да му говорят така както аз го правя.Аз съответно се защитавам и започва един спор кой крив,кой прав.
За да не ме питате защо пущам децата си там ще ви отговоря-искам децата ми да изградят свое ,независимо мнение по въпроса с отношенията ни.Не искам да им натрапвам моята позиция на всяка цена.Ако смятат,че дядо им е прав-ОК-живи и здрави да са,ако искат да ходят при него да живеят,аз не съм могла,не съм го направила.Казват,че внуците са по мили,знам ли може с тях да е човек.

"Не ми трябвате вие,а децата" --съжалява децата ни,че са случили на такива родители.Ниекато нямаме имоти и на тях няма какво да дадем.

Ники,доколкото разбирам и ти имаш сходен проблем.Не те съветвам да ползваш децата за оръжие.Ние ги гледаме и възпитаваме но те не са наша собственост.Всяко от тях трябва да изгради своя представа за доброто и злото както и своя позиция по съответния проблем.

ОК,да речем,че е настина много загрижен.Смяташ ли,че един родител като такъв би тормозил психически детето си и то не месец-два или година а 20 години?
Може би аз съм с изкривена представа за живота,но определено не смятам,че имота (заедно с всичко материално)е най важното нещо в живота.Човек трябва да живее в хармония със себе си а не да удовлетворява родата.
Каква е идеята да ти правят нещо което ти не можеш да ползваш?Ние например нямаше да емигрираме ако имахме нормални взаимоотношения с близките си.На този етап от живота ни сме разчитали на наследство,сега не.Сега и за имение не си давам свободата и независимостта която съм си извоювала.

Относно дали бих променила отношението си към него и получаването на наследство.
Наследството ми е все едно след толкова години дразги и скандали.И да ми го даде виждам,че не е нещо дадено от сърце.
Аз не го мразя защото не мога да мразя.Не мога да приема неговите възгледи и не съм длъжна.
За да променя отношението си трябва да усетя промяна и от другата страна.Той вижда,че аз не отстъпвам,щастлива съм живеейки по моя си начин и не спира да ми се бърка в живота.Имот та имот и то не къде да е а в България.Трябва да има нещо което да се показва на клюкарите и те да му ръкопляскат?!

мама на Ники,
В чужбина също не е лесно.Първоначално си много зареден и вярваш само в доброто но като започнеш да се сблъскваш с проблеми които в Бг никога си нямал разбираш,че няма голяма разлика.
Аз не съм против живота в България,дори ми харесва това баба и дядо да гледат внучето докато младото семейство си почине,харесва ми традицията да се приготвя зимнина,ако не по евтино то със сигурност е по екологично чисто.Харесват ми и много други неща които за съжаление аз не съм видяла.И сега бих се върнала  но само ако съм убедена,че мога да се социализирам и родителя няма да ме тормози защото се задава друга тенденция-Оставихте децата там... И пак имот та имот...Какво сме им дали.Мисля,че това е вече болестно състояние.